Кафе и дъжд...
Носиш ми ухание на кафе и дъжд...
Чувствено блестя в очите ти...
Мокриш розите на всяко мое "Вчера"...
Обливаш с лъчи кожата ми... ...

О, ти не знаеш що е да обичаш,
вкаменено от любов сърце,
и не помниш що е в клетви да се вричаш,
паднал някъде на колене.
О, ти не знаеш що е да очакваш ...

Години търсех любовта голяма,
разтворила сърце, душа и ум,
но винаги пристигах закъсняла,
долавях само нейния парфюм.
Надничаше зад ъгъла лукаво, ...

Студено е и мрачно. И вали.
Природата за лятото ли плаче?
От нейната ли болка ме боли,
дъждовните сълзи какво ли значат?
Небето пак е тежък похлупак ...

Не мога да повярвам,
не искам аз да помня
за моите другари и за счупената стомна.
Как тука под луната весело се смяхме,
как скитахме в житата и с вятъра вървяхме. ...

ОГЛЕДАЛО
Ще ти купя огледало -
оглеждай се хиляда и една нощ!
Ще ти купя огледало -
да не срещаш погледа ми лош. ...

Вече не съм онова малко,
сладко и безгрижно момиченце!
Сега съм жена, но тъжна
и безгранично влюбена в теб.
Защо се влюбих? Защо ли? ...

ОБРЕЧЕНИ ДУМИ
С пълни шепи загребах
от твойта душа
и изпих най-горчивата чаша
до дъно. ...

Есен е. Гледам как капките дъжд падат в локвите и рисуват кръгове... Големи, преплитащи се кръгове. Вали от толкова отдавна... Разноцветните листа се ронят около мен, чакащи срещата си със земята. Студено е, и мокро.
Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стреми ...

Чаят в чашата ми свърши. А беше хубав чай. Никога няма да пия отново точно такъв чай. Малък край.
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...

Искам на дракон сега
нависоко да полетя.
Драконов ездач да съм,
и то не само на сън.
Бял дракон в небесата, ...

Умееш ли да изпълниш световете
на космически галактики
с повея на нещо истинско,
да превърнеш неумолимото време
в сияние от звездни празници ...

Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...

Честит рожден ден! Днес ти пожелавам:
Бъди ми жив и здрав! Бъди честит!
Сърцето си във знак на обич ти дарявам -
сърце, в което ти си скрит.
Желая ти да бъдеш много силен! ...

Съкровище
Имам си съкровище!!!
Много по-богато
от Казанлъшко злато.
Сияе то ...

Бяла музика.
Млада циганка с бързи стъпки
танцува по тъжните барабани.
Кожата ни вибрира от побилите тръпки
и забравили всички забрани, ...

Тишината е бяла и нежна.
Чувал ли си как звучи тишината?
Като звук от разцъфващо цвете,
леко галено от полъх на вятър.
Като шепот на есенни листи. ...

укротила съм се, карлито
дори не дишам като хората
едва, едва поемам дъх да не прогоня листата
на есента
покриха ме,скриха краката ми в нежни окови ...

На самотата непрогледната тъма
с воал от безнадеждност ме обгръща.
В незнаен ужас мрак и пустота
като бездънна пропаст ме поглъщат.
Смразяващият зов на вечността ...

От народ с история
се превръщаме
в(ъв) чалга
аудитория!

Може би е топло там, където си,
а може би има студ в твоите очи.
Може би слънчеви са дните ти,
а може би вали – там, където си...
Когато „може би” е колебание, ...

Тя винаги се връща в полунощ -
безумна, безнадеждна и унила,
във себе си на всекиго простила,
ала сама със себе си на нож.
Тя винаги го моли за любов, ...

Каквото и да ми дадеш, винаги си го вземаш.
Всяка целувка така боли.
Всяка мечта и надежда ми отнемаш,
даряваш ми щастие, но после и сълзи.
Какво направила съм ти, не зная? ...

Утрото настъпи, слънцето е в моя прозорец,
то ме гали нежно!
Усмихвам се щастлива от това,
че чувствам нещо тайнствено, като съня!
Поглеждам навън,красиво е! ...

Отсъствие
Криеш грозни мисли
зад красиви думи,
но личи им.
Нижеш тежка огърлица ...

В една трудна и тежка за четене книга на Александър Солженицин „Ракова болница" прочетох следната глава: „Какво крепи живота човешки?"
„Човек си прави сметка за цяла година напред, а не знае, че и до вечерта няма да доживее."
Свикнали сме да отлагаме за по-далечно бъдеще разискването на неудобни въп ...

Огнена
Огнена си. Топла жарава на мрамор студен,
родена в пламък, изгарящ силует от звезди.
Искра си. В тъмнината на нощта прогонваш
черни сенки с бяла светлина. Пареща си. ...

Вятърът бурен
морето вълнува,
силната ревност
душата погубва.
Вятърът спре ли, ...

За какво си говорят цветята?
Дали за изгрева очакван и нежен,
който ще ги събуди утре с целувка,
или за полъха на вятъра - копнежен,
за мечтаната, любимата... милувка. ...

Тайнствена среднощна непозната
тази нощ ме приласка с любов.
И изля се "Лунната соната"
в нежния й благослов.
Блясъците в топлите зеници, ...

Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...

Какво да дочака? Кого и защо?
Толкова просто е - налей и да пие!
От любов е пияна, а й горчи
до задавяне скришната рана.
И плъзва се нещото във очите й, ...