Няма те
Изгубих те, но колкото и да плача,
няма да те върна.
Сега от болка по земята се влача
и те проклинам за това, че си тръгна. ...

Снежинки - леко падащи в морето,
красиви, нежни в своят леден воал!
Гледам ги - падащи прекрасно и меко,
в реката откриват своя вечен олтар!
Едните падат загубени във вълните, ...

Аз търсих любов в нежни лица.
Красота, изпълнена в женски тела
и физическо привличане,
и плътска наслада.
За мен всичко беше външния вид. ...

На Тебе
В съня ми влизаш всеки път
безшумно и тихо.
Прокарваш пръсти през къдриците ми.
Разрошваш ги... ...

Върхът на дървото люлее небето
и целият свят се завърта.
Начева октомври с дъждовни откоси
и серпентините жълти.
Овесва се грозде, наливат се дюли, ...

Не ме обърквай
със сладникав пай...
Обичам те.
Преминах земетръси...
Достойно те понесох. ...

Цяла нощ за теб си мисля
и не мога да спя.
Не съм те виждала отдавна,
а все си ми в ума.
Ако те видя, ...

Моята кула
(лирично)
Моята кула - кула с илюзии,
в златно, в сребро и брокат.
Моята кула протяга снагата си - ...

В есенния студ сърцето се е свило…
Обърква се животът, Слънце мило,
и пет минути в косите да те няма.
А вятър чопли стара рана със свойто жило.
12.11.2008г.

Глобалното заличава или подчертава локалното
Темата за глобализацията се превърна в един от най-актуалните (и несъмнено наложителни) дебати през последните няколко години. А в началото на новия век това е едва ли не топ-проблема не само в медийното, но и в културо-социалното пространство.
И макар за ...

Обич моя
Беше се изгубил, обич моя,
та бях дълго време аз сама.
Луташе се сляпо из безкрая
на своята същност във тъма. ...

ХИМН
Теб в живота те спира един –
за любов те молиме двама.
Между нас твоето тяло е клин.
Съвестта ни е драма! ...

Звездите гаснат в тъмнината,
като свещи умиращи в нощта.
Мъгла стеле се на земята
и скрива нейде любовта.
И питам се сега дали ...

Тя беше едва на 15 години, когато преживя огромно разочарование за дете на тази крехка възраст. Петя се отегчаваше до смърт в летните месеци, когато протичаше ваканцията и всеки ден преминаваше като вчерашния, а същото я очакваше и в утрешния.
Беше чувала доста за това, как по-големите от нея се зах ...

Най-боли закъсняла въздишка
и неказана дума на глас,
няма път към прекъсната нишка
и обрат към залезлия час.
Недокоснато слънчево време ...

Ненадейно ти в живота ми се появи.
Ах, колко непредсказуем и с палави мечти.
Красиво беше ни почти.
Още миг и щеше да ни заболи.
Така решихме да се разделим. ...

Облаците тъмни, потъмнели,
захлупиха надвиснало града,
а въздуха необичайно, зимно са сгрели -
"Ще дойда скоро." - знак подава ми снега.
А залез снощен, офиса ми оплиска, ...

"Сълзи в мрака"
Понякога децата задават въпроси, на които дори възрастните не могат да отговорят. И аз като децата зададох си въпрос, но за жалост, на него имаше отговор. Питах небето, но отговор исках от себе си. Попитах: "Боли ли, когато обичаш някого толкова силно, че би свалил звездите от небето ...

Равносметка
За миг се стопиха
дните човешки...
За миг отлетя младостта.
И ето ни вече във ...

Отново си сама в тъмнината на нощта.
Забиваш жадни нокти във плътта.
Жадуваш пламък, но изгаряш в самота.
Търсиш пак ръцете ми и нежността.
Лежиш сега, обвита в тъмнина. ...

Съдбата следва всяка своя висина.
Преглътвам, вдишвам всяка нейна плитчина.
Препъва ме победно, свято ме владее.
Започва пак в мен утрото да виделее.
Съвземам се - жарава с облак преминава. ...

Лара Хедония
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...

Разнищена ...
Разнищиха ме атомно мечтите,
прошепваха признания,
желания прозираха прикрити,
от допира до влюбени мълчания!... ...

Виждал ли си падаща звезда?
Желание в зародиша от мисли
поема трудностите след това
до лично щастие да се пречисти.
Виждал ли си залез във море? ...

Самотна и опечалена вървях по пътя и търсех капчица надежда за нов живот. Като просякиня седях на колене и молех за малко милостиня. Ала хората ме подритваха и подминаваха, залисани в своето ежедневие. Дори не забелязваха сълзите в очите ми. И болката в сърцето ми растеше. Накъдето да погледнех, все ...

Снегът плете бяла красота,
усмивка на дете през заледените стъкла,
звън вълшебен и следи от шейна,
дъх на Коледа и бяла тишина,
с пръсти по стъкло рисувам ...

Целувките ти са вълшебен извор,
от устните ти жадно пия,
а погледът ти ме пронизва,
усмивката ти е магия.
Очите ти са огледало, ...

Али, кози, чешми...
В кафенето, скрит в кьошето,
Али си пиеше питието,
до него седнах и аз жаждата си да оправя,
а той започна живота си да ми разправя: ...

Не гледай нататък! Виж оня - лудия!
Виж онова побеляло момче,
дето в очите му летят пеперуди
и в джоба на ватенката топли врабче!
Той, по рождение, със света е на "Здрасти!" ...

Дойде като последствие от дъжд,
пречупен от лъчите на тъгата.
Погледах я щастливо - като мъж,
намерил във очите и дъгата.
Лицето и - по-нежно от сълза, ...