С две думи, мила, мила мамо,
тихо, тихо те прегръщах...
С две думи плаках, плаках
безсълзно... надеждно... само...
С две думи, мила, мила мамо, ...

В нощта без звезди
тъгата ме настига
Пак съм безсилна

* * *
Отвори сетива, за да усетиш,
да чуеш мига, когато пристигне,
той миг е, за кратичко свети,
за време, колкото да... премигнеш. ...

замръзват нотите
в лятната жега
със скреж се покриват
щурците немеят
звездите ...

Сега те обичам, сега съм ефирна -
за утре недей ме оставя.
Душата препуска и люта магия
усещам, че някой ми прави.
Сега ме улавяй - миражно измамна, ...

Червеникавото небе притъмняваше. Беше горещо и нямаше жива душа. Алекс се огледа уплашено. "Какво е това място, по дяволите?" - помисли си той.
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени. ...

Колко ми е добре сега,
пак сама в нощта,
смяташе, че за теб ще плача,
или от болка ще се влача,
но, скъпи, ти не позна, ...

Мислил ли си някога, че щастието ти зависи от някой. Не, не просто от "някой", а от точно определен човек. Но си сигурен, че той няма да те направи щастлив. И не, не защото не иска, а защото се страхува повече и от теб. И тогава ти нямаш избор, освен да се бориш или просто да го чакаш да те подмине, ...

Тя стоеше на тревата, опряла гръб на едно дърво и прегърнала коленете си. В гората беше толкова тихо, че тя чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки от алените й устни. Наоколо беше толкова зелено и чисто, че тя сякаш забравяше името си с всеки поглед, насочен към околната природа. "Виктория, ...

Момиче ефирно,
устни карминени,
вкус на боровинка...
...
Гларус гнезди, ...

Тази вечер по неволя
скитам и се питам пак -
как понякога съм твоя,
как понякога си слаб.
Лятото във мен узря ...

Аз зная колко пламъчно обичаш,
остани със мен през вечността,
през всяка нощ олтарно ме прегръщай,
твоите ръце да бъдат моите крила.
От твоя огън искам да възкръсна, ...

Сълзите се стичат по мрачното лице. Очите, кръвясали гледат тъжно в нищото. Тялото стои замислено. Душата чувства самота. Вятър подухва леко и разнася из света историята на момиче загубило най-добрата си приятелка. Всички чуват безпомощният й зов. Чува го дори и момичето, което й беше приятелка. Две ...

Слънчевото момиче
със пъстрите очи
любовта откри през септемврийските дни.
Остана с него за цял живот,
но не само с пръстен свързани са те, ...

***
Живях те в цялото си време...
когато бе без мен и аз без теб...
Съпътствах те и бях без стреме...
без знак за миг... за час... за век... ...

Влюбена бях в глупак...
Влюбена бях, но осъзнах...
че глупостта в любовта се позволява,
но в живота тя само разваля!
И очите ми сега те гледат, ...

незнайно как
помислих че си безпределност
че в тебе има истина
повярвах
в тъгите ти ...

Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...

Какво е любовта за теб, за мен, за всички нас? Дали тя е това, което вдъхновява поети и поетеси? Или тя е онова велико и вечно чувство, което ни кара да мислим за някого и за нас той да бъде център на нашия малък свят?
Любовта е онази магия, която превръща сивите ни дни в слънчеви и усмихнати, а нас ...

волна душата
гони силни ветрове
чака полъх лек
*
воал от нежност ...

Какъв си ти сега? Какво те накара да се промениш? ДАли бях аз или моето държане? Дали бяха постъпките ми, толкова грешни, че всички ме осъждаха?Мислиш ли, че съм го искала? Мислиш ли, че исках да те нараня и да те накарам да ме мразиш?
Май сама трябва да си отговоря на тези въпроси, защото ти не иск ...

Не знам дали умира любовта
или умира се мъчително от нея,
но сред разцъфнали поля,
на гнило щом започне да ухае
и сред безброй звезди в нощта ...

Хиляди, хиляди сенки от тъмното идват,
и сега се опитват да влязат в мен.
Някаква невидима преграда тук ги спира,
и сякаш моят ум бе разрушен.
Аз оцелявам в спомени, спомени. ...

Живот на бунището
„Да живееш
в праскова
е Рай под небесата!",
важно поучавал ...

Побърках се от болка...
Кръвта заля акордите...
И мрак, и лудост! Тишина!
Очите ми - бездънно мъртви
и черен облак от тъга. ...

/ Преразказвам ви с усмивка! /
Веднъж решихме с моя Гавраил
колата да запалим и потеглим.
Помислихме - без дЕцата ще сме хаир
и бързичко на баби ги връчИхме. ...

Отивам си
Отивам си, мила… за наше добро…
По пътя свой ще поема…
Ще крача по безмилостно трудни пътеки
в моя безмилостно труден живот! ...

Защо така ме нарани?
Не ти ли стигна това,
че преди
не искаше да имаш
нищо общо с мен? ...

Вече...
Ужасно ми се гади от катрани,
и от THE FROZEN AUTUMN също,
но крача по неравни тротоари
със слушалки и цигара, и се мръщя. ...