Отново имам празник и този път реших -
казана ще почистя преди да пиша стих.
Изтърках го старателно, до златния обков,
с киселина изплакнах го и светна като нов.
Във ъгъла разчистих, пометох прахоляка ...

Тихи заглъхнали
немощни стъпки,
гаснали, търсили
нечии пръсти...
Звуци и шепот ...

Не вярвам в разни глупави сонети. К`во да правя - просто не вярвам. Така, като се изсили някой да ми обяснява как без мен не можел, като бившия ми мъж - ми не му вярвам, бе хора! Как да не може без мен, като, ей го на - има-няма седем месеца просъществува, преди да разбере за първи път, че не можел ...

(автори - pinkmousy, krasimira1, Етчи)
Пояздихме три баби на коне:
баба Ана, после баба Краска,
баба Лина - тренира ни добре.
(Моля, никой да не се стряска.) ...

Искам болка да съм!
В теб да се впия!
Да разкъсам сърцето до кръв.
Жива рана аз там да открия
и да ровя във нея със стръв. ...

Там,
където вятърът пее
катедрални акорди в тревите,
с карамелена грива
е конят на залеза, ...

(по С. Есенин)
Ти не ме обичаш, нито жалиш...
Зная, че не съм ти по сърце!
Замижала си, от страст трепериш
и си ме обгърнала с ръце. ...

С милата ми внучка,
случи и се случка -
падна, удари се,
бързо изправи се.
Бликна малко кръв, ...

С прохлада
на нечакан вятър
си спомням
бъдещата нежност
и с пожелание ...

Имам си една звездичка
и усмихната луничка,
тя ми дава сили да летя
и планините аз да прекося.
Сутрин щом отвори си очите, ...

Не искам повече любов.
Не искам повече лъжи.
Не искам и разбити мечти.
Спри да забиваш стрели!
Не искам и жалки сълзи. ...

18.
Обикалях коридорите на опустелия „Диспансер” с някакво нелепо чувство на носталгия. Уж беше преди броени месеци, пък сякаш бяха минали стотици години, откак киснахме тук двамата с Йохан в спрялото време. Тогава нещата бяха толкова по-сложни, пък изглеждаха далеч по-прости и ясни. Неочаквано възв ...

Отражения 11
Широките обувки струват колкото тесните.
Георги Гълъбов

Вървях безкрайно дълго. По безкраен друм.
И търсих все финала. На безкрая.
Вървейки, все повтарях си наум,
че скоро ще пристигна във онази стая.
Вървях и стисках ключ един. ...

Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.
До края пие слънчеви лъчи – ...

Беше чудна октомврийска утрин. Реших да се разходя в градския парк. За кой ли път ме мамеше есенният листопад... Вдъхнови ме за поредица от стихове, които пратих в един популярен сайт. Какво ли щеше да се роди днес? От кой ли ъгъл щях да погледна на това природно явление?... На небето нямаше нито ед ...

Че те обичам няма да се хваля
по Марина Цветаева
Харесва ми, че ти не ме обичаш,
но странно, аз пък те обичам,
тогава по законите взаимни. ...

По горещите пясъци на спомените
няма стъпки.
Има само крясъци
и пера
от чайки, ...

В душата ми е пролет.
В душата ми звезди
се къпят и блещукат
във слънчеви реки.
Душата ми е струна ...

Днес беше красив октомврийски ден.
Слънчево, весело, приятно за живеене време.
В такива дни обичам да съм навън
По цял ден и цяла нощ.
Да се радвам на синьото и звездно небе. ...

Дъга
След дъжда се раждаше дъга,
извисяваше се над окъпаните сгради.
Красива бе, не изпитваше тъга
и завиждаха ù и стари, и млади. ...

Като те видя става ми любовно.
Любовно - даже много влюбено!
Усмихвам се, готова да те следвам
и в мене закипява лудото!
Като те видя будиш в мене другата. ...

Когато стъпваш по земята
и вятърът в косите ти шепти,
нежно гали те водата
и във времето си сякаш само ти...
И сякаш сън ме е омаял, ...

Пясък хвърлят в очите.
Пясък газим с краката.
Песъчеят мечтите
от надеждата-вятър.
Многозърнест животът. ...

Ето, идва този дългоочакван миг,
в който заставам пред твоето лице.
Гледам те, а ти нежно мълчиш.
Неволно протягам към теб ръце...
Не смея дори да те докосна, ...

Чувам шума на листата,
животът край мен се свива.
Шептят навън цветята -
една любов си отива.
Не мога да спра да тъгувам, ...

Сигурна съм, че си спомняш
за нашата първа целувка.
Аз си спомням за нея
с неугасващи топли чувства.
Ти си МЪЖЪТ, който запали ...

Покажи ми я, тъгата...
(След тебе, тя ще бъде само моя.)
Ще съм най-тъжна на Земята...
И смазана пред яснотата на развоя.
Не съм аз тая, дето ще я следваш. ...

Уморих се от този живот. Уморих се от всекидневието. Уморих се да вървя сама по пустите улици на сивия, мрачен град и да се чувствам празна. Уморих се всеки ден да виждам изтощени лица, изстрадали цялата болка на този гаден свят... уморих се всички да изглеждат толкова съсипани и смачкани и сякаш ще ...

Стаята
Животът ти е празня стая,
сам затвори ти прозорците, вратите.
А не спира нещо в тебе да повтаря,
че изпразнени от смисъл са ти дните. ...

Във съня си аз те виждам през нощта
и почвам бясно да крещя
А щом аз чуя звънливия ти глас
губя сетивата си за час
Аромата ти усещам отдалеч ...

Този свят така лъжовен,
объркан, странен, разпилян...
поднася ти нектар отровен,
живот напразно пропилян...
Черна стая, дим и прах, ...