Песен на щастливеца
Аз стъпвам боса по туптящите паважи
и пулсът ми отеква в моя ден,
отлитат от съня ми хиляди миражи
на влюбения слънчев изгрев в мен. ...

Сезон на листа
на жълти морета,
на дъжд и на вятър,
на скука,
на минали спомени, ...

Сънувай ме...
В твоя сън съм обичайният ти гост,
идвам тихо, а без сбогом заминавам.
За да стигам аз до теб, ти изградил си мост,
по който всяка нощ тихичко минавам... ...

Стоя пред прага на нощта.
Луната гали ме със сребърни лъчи.
Объркана се лутам из града
и търся хорските мечти.
Взирам се във къщните прозорци, ...

"Дъжд. Плющи по прозорците дъжд,
като небесни шамари..."
Моя тиха,
невъзможна любов!
Най-добрия си стих ...

Разплаках ангелите. Ах, горките!
Дъжд изсипа се от техните сълзи.
Че винаги така се случва с добрите,
все някой се намира да ги нарани.
Разплаках даже дяволите черни, ...

Цял живот като идиот се боря
за теб нещо добро да сторя.
Но всеки път нещата пропиляваш
и ми казваш колко много съжаляваш.
Кажи кеф ли ти е да ме нараняваш, ...

Преди години срещнах едно момче, което промени представата ми за днескашните "момчета" или по скоро онези fashion-манекенчета и самовлюбени футболистчета.
Той бе идеален, нямаше по-хубав от него. С него съм се смяла до сълзи, споделяла съм всичките си мъки и терзания на сърцето... Той беше моят най- ...

Бялата Алис
на Алис
Бялата Алис в Триест на кея,
тя всички посреща, луд съм по нея,
Бялата Алис не ме поглежда, ...

BEN ZAMANIMI KAYBETTIM, SEN ISE BENI
(Аз изгубих времето, а ти мен)
Не плачи за мен, любов моя.
Тази нощ е толкова свята.
Разголена и обезумяла ...

Изчерпвам се...
Но не случайно
навън
порой от чувства заваля...
И е стихийно, ...

Лутах се сам в тъмнината
и зовеше те душата,
но ти не дойде,
а аз плаках като малко дете.
Всичко за мене беше ти, ...

копнежно
Живеех в страниците на нощта,
а времето на дните се изнизваше,
в една безкрайна пустота.
Оставено само. Сред нищото. ...

През целия си съзнателен живот човек се стреми към съвършенство. Здравомислещият човек винаги използва обкръжението, за да се огледа и да види що за „птица" е и как се вписва в „ятото". Когато се оглежда, той търси човек, който да прилича на него, човек който би усетил душата му и би могъл да му под ...

Очите на хората
Вървиш в мъглата, скитник.
Скрит, но и пред погледа на всеки.
Очите на хората, огледало,
лице, безлично, едно нищо. ...

След пет лета...
Има очи, които не заспиват
и по цели нощи будни стоят,
има две сърца, които не изстиват
и се борят, въпреки студът... ...

Живеем сякаш със завързани очи
и хлад нахлул е в хорските души.
Вървим по улици, обгърнати от студ,
с погледи невиждащи един друг.
Бездушието като някой демон лют ...

ПО ПЪТ КЪМ МИНАЛОТО ЩАСТИЕ...
Звезди издъхват без причастие...
Одра луната в облак разтревожен
приседнал спомен невъзможен,
по път към миналото щастие... ...

Тъмен облак като призрачна мъгла се стеле,
а дъждът навън вали, вали, не спира,
останал сам във своето безвремие,
бавно, но сигурно умирам.
Умирам аз, но не за туй, че час последен ...

Не чуваш ли
как ни вика
любовната пътека,
която по ръба на бездна
все върви? ...

Беше поредният скучен ден, в който реших да си остана в къщи. Направих си голяма чаша кафе и седнах сънена пред компютъра. Не исках да си пиша с познати, затова просто ги игнорирах и започнах да се ровя из интернет. Много бях слушала за прословутите сайтове за запознанства, но така и не ми оставаше ...

В очите на баба съм виждала татко,
удавен в дълбоката паст на сълзата й.
Голям като вик и студен като замък.
По-дребен от слънце, по-тежък от вятър...
По устни от восък се стича усмивка, ...

Сбогом, моя любов
Тъжен поглед, премрежен от сълзи.
Усмивка тиха, изпълнена от сладки спомени.
Устни прошепват думи заветни, но звук не излиза:
„Сбогом, моя любов, раздялата е близо.” ...

Зад кадър
Животът ни – необходима проекция.
Нюанси от пространство.
Огради от време.
Родени, с билет за прожекция, ...

КОМПРОМИСНО
да премълчим
среднощните кошмари
пред порцелановия поглед
на вещите ...

къде отива капката
целунала те по косата
която ти с ръка
встрани премести
ето ...

Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетя ...

В живота
плачех,
мъчих се,
ревнувах...
Сама решавах ...

Изплакала съм всичките ти сънища,
за моите не стигнаха сълзи.
За себе си не скътах даже чувства -
при тебе са, но ти ги задуши...
От липсата на въздух не умирах, ...