Трябва ли да те обичам, а не теб да не ти пука?
Трябва ли да те мразя, а не теб да не ти пука?
Трябва ли да ме нараняваш,без да ти пука?
Докога ще е така?
Докога ще е пуста моята душа? ...

По прашното...
По прашното със лачени обувки
изминали неминати лета,
без свян и никакви преструвки
от прага твой аз бягам утринта!... ...

Прибърза ли, момиче? От какво
са черните немирства под очите.
Преглъща ли безсъние – крило
на земната си нужда да обичаш...
Нарами ли си болките? Нали ...

Радват се завистник и злобар -
баннаха от "ХуЛите" Ангар!
Но така ще е, като не знае
като го обиждат да си трае!
И като го хулят - отговаря! ...

Политическо убежище
Горд на празен перон,
чакам пъкъл експрес,
резервация в тринадесети вагон,
място - шестотин шестдесет и шест. ...

Специално посвещение на едно малко момиченце,
далеч от родината си и
неговата баба Наташа Бонева (Мартина)
С много обич от мен - АНИ_КЗ

Дъното е тук и няма по-надолу...
Пъкълът е под краката ми
и усещам огнената маса...
Ад била е бедността,
ад били кахърите, ...

Бяла стая
и мрак...
Преглеждам пространството,
намирам в него димящи спомени от
отдавна умрели усмивки ...

През вратата в задимената стая влезе Тя. Беше облечена в дълга червена рокля, която извиква в съзнанието мисли за грях и порок. Когато направи крачка, за да пристъпи напред, финият плат очерта нежните, женствени извивки на бедрата и, загатнати под булото на предразсъдъците. Очите и... Какви очи имаш ...

Träumst du
Du weißt genauso gut wie ich
Dass ich nicht schlafen kann
Denn meine träume kreisen
Immer nur um dich ...

А сега го няма...
Една сълза се стича...
Толкова гореща и солена...
... А сега я няма...
Само малко водно петно... ...

Моите сезони
45 зими пътувам и търся себе си...
45 пролети се зареждам с любов...
45 лета ме изпълват със щастие...
45 есени ми даряват плодовете си... ...

Твоята далечност
Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност
и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга.
Нима в небето цяла вечност
ще се взирам да дочакам дъга? ...

И пак ли ще се скриеш
в мойта сянка?
И ще се влачиш,
и ще стенеш
след моите стъпки? ...

Влюбих се и сгреших,
отново само се нараних,
за теб никоя съм аз,
чувства е нямало между нас.
Влюбена и неразбрана, ...

Прах бърша от прахта.
Жълти страници крещят,
за миналото ми напомнят.
И боли ме като гледам,
че бъдещето е в историята. ...

Нещо си 1
Беше хубавица…
По опашката разбрах:
Не беше моя лисица,
твой ловец не бях. ...

Някой казвал ли ти е как боли от любовта?
На мене - да!
Някой казвал ли ти е колко е жестока тази болка?
На мене - да!
Усещал ли си тази болка? ...

Хей, момче, ти не пожела
с мен да усетиш ритъма.
Видях страха във очите ти.
От какво се боиш, момче?
Не повярваш ли в любовта, ...

>>> мисля те
>>> дори и насън
>>> виждам те
>>> светиш за мен
>>> с ефирно сияние ...

Ний сме мънички юнаци,
но си нямаме калпаци,
ни засукани мустаци
като славни котараци.
Но това не ни тежи, ...

Ласката на Нощта събуди заспалото романтично усещане... Прозорците ми смигнаха и пожелаха за мен Лунна нощ... Леглото ми, стоплено от мекото тяло, показа сексапилния си крак. Докоснах го с пръсти, но се опарих... Завивката стенеше върху мен, самотна и трепереща от студ Душевен... Поисках да я стопля ...

Всеки ден излизам с различен.
Всеки ден различен целувам.
Но само един единствен обичам
и само него всяка нощ сънувам.
Всеки ден различни гласове... ...

На ивици нарязана заетост
е обградила миговете волност.
Животът - пърхащо кълбо неподреденост,
обстрелва ме с жестокост или подлост.
Съобразяване. Внимание. Завои... ...

Старостта ще погали с пръсти косата ми
и тя цялата ще посребрее,
но аз няма да я пусна в душата си
и тя никога не ще остарее.
Тя все още се чувства на осемнадесет, ...

Безоблачно и ведро е небето,
децата си играят и се веселят
със топката, със песните и ето,
че уморени късно се прибират.
Поглежда слънцето тревичките. ...

Прокраднаха се тихо.
И убиваха.
Изсъскаха в главите на децата.
Не беше болка -
а непоносимост кървава. ...

"Ти си бурята в сърцето ми,
ти си на първо място в живота ми.
Пролет, лято, есен, зима -
искам ти да си до мен.
С устни ти да ме гориш, ...

Смалявам се след всяко вдишване,
не мога да погледна огледало,
обривам се от цялото това присъствие,
потъвам... всичко става бяло.
И става все по-зле след всяка линийка, ...

С нея ядох халва за закуска,
учеше ме да рисувам кръгчета
и да пиша буквите на тати и мама.
С нея заедно мечтахме
да си имам малко братче. ...

Ще се изгубя в чашата с бира.
Снощи пих, днес пак...
Спомена ще удавя с мастика,
с уиски, а защо не - с коняк?
Ще се изгубя във стихове тъжни. ...

Люлееш се. Краката ти следват инерцията и люлката лети все по-нависоко. Тялото е напрегнато и следва чистото движение на махалото...
Превърнал си се в перпетуум мобиле и отмерваш секундите. Едва, две, три... Мисли една, две, три... Въпроси един след друг туптят в главата ти. Ти си човек все пак и за ...

Mоя късна обич и неизмерима тъга...
Mое нещастие и щастие пълно -
ти в очите ми светиш като сълза,
нямаща сили да се търкулне
Mоя тайна любов, моя утеха, ...

Прощавай!
И сбогом навеки!
Аз си тръгвам - ей така, без вина.
Разделят се наште пътеки
след дълга любовна война. ...

Когато неотдавна се разхождах в парка, ми се случи нещо, което ме накара да се замисля над някои неща от живота.
Беше слънчево утро, когато аз тръгвах на разходка. Вървях замислена и унила, без да усещам как хората минаваха покрай мен, как птиците летят и се гонят една друга и така неусетно в бавен ...

Приглушена светлина.
Опиянение.
Танц.
Призрачна целувка... в полунощ.
Желание. ...

Повече от всичко Рейчъл най-много обичаше да се разхожда сред природата. И този ден не правеше изключение.
Макар и задушно, имайки предвид големите жеги навън, Рейчъл се запъти към един от парковете в града.
Беше сама. Нямаше никой с нея – нито момичета, нито момчета. Младото момиче нямаше никакви п ...

мрачна ли
е
пропастта между
човека и
Бога?

Аз съм едната от всичките!
Едната от всичките, които повтарят твоето име. Насън, и наяве... Едната от всичките, които питаш – ти Ана ли си, Мария, Магдалена... ти... Коя си? Светица, едва ли? Една от всичките, чиито имена в полусън шепнеш...
Аз съм безименната. Тази, чието име не знаеш. Тази, която ...

Две силни мъжки длани
косите й раздиплят
върху хладното легло.
А пръстите им колебливо
вплитат ...