The Ruins of My Life
(lyrics: Tony Kakko)
The Land was then young, I was fighting for it like everyone
Ready to die for the cause, for my King, for my Lord
You were my reason to live, to fight another day ...

Automatic
Every single boy I know
Is thinking that he’s in control
Nothing you can do to break his stride
Because he’s mister cool and this is his party ...

три писма се забиха
в сърцето ми
трогателни са буквите
още
умират ...

РЕВНОСТТА
Ревността се ражда винаги с любовта, но не умира винаги с нея!!!!
ЛАРОШФУКО
"Ревността не е любов".
Това ли искаш да ми кажеш? ...

Разбих голяма дупка в гърдите ти.
На пръсти тихо влязох през нощта...
Усетиш ли стаеното без дъх присъствие -
не си безчувствен и към Обичта.
Но спиш! И много надълбоко ...

Откраднат миг -
във утрото на крехката ми есен,
- щастлив, но толкова бе мимолетен...
Открадната усмивка -
душата ми ликува, ...

Странна са енигма
твоите очи.
Дъх не ми достига -
сякаш са лъчи...
Пърхам в тях щастлива - ...

Хей, любов, накъде така?
Защо винаги пропускаш моята врата?
Ключ, ако нямаш, ела, аз ще ти дам,
само не стой там.
Хайде, ела при мен, почини си, ...

Не виждам - очите ми накъдето и да погледнат...
Обичам те - и сърцето си следвам...
Казват - любовта разваляла човека,
вярно е, доколкото е вярно, че днес е тринадесети, петък.
Не виждам - сълзите течащи, ...

Страхът ви на вас - хората, от извисените,
подклажда първичната ви неосъзнатост сред мъглата.
Не знаете ли що значи примирение, та се пените
и че от завист са ви мехурите в главата?...

Един шибан миг
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават. ...

Една бях аз, един бе ти,
но нещо тука ни дели.
Какво ли е? - не знам
и май ще си останеш блян.
Така желая да се смея, ...

Толкова сме различни...
аз все приличам на бедствие,
ти си спокоен, приличен -
(пагубно несъответствие).
Aз ревнувам безумно, (но и безусловно обичам) ...

Обичала съм и преди,
влюбвах се; боля и радва.
Но ето, появи се ти
и сякаш злото спадва...
Радваш ме дори без думи, ...

Капки, сипещи се
върху вече увехнало цвете .
Солени сълзи, идващи
от две измъчени очи.
Две очи, които загубиха ...

Похабена младост
(вдъхновено от System of a Down/Soldier Side)
Интереси вечни
Младост една
Ето ме и мене ...

Крилати фрази.
Измислени следи.
Говорещи тела.
А ти си в неизвестност, мое пламъче.
Горещо е, когато пламтиш. ...

Дните се завтичат един подир друг под ритъма на тежко изцеждащото се през вселената време. Сливат се в несекващ поток водещ толкова надалеч, колкото човек трудно би могъл да си въобрази. Там, под искрящото в рубинени оттенъци Начало, някога било започнало всичко. Всичко свързано с нас, с мястото ни ...

Трета сутрин слънцето хвърляше закачливо лъчите си в леглото на г-ца Д. Трета сутрин тя изпитваше неописуемото удоволствие да се събужда в селската къща на г-н Н и да не мисли за нищо.
В тази трета сутрин обаче слънчевата ласка беше придружена от несвойствен шум под завивките на г-ца Д. Тя се изправ ...

Построил си я сам. Твоя гара: "ТЪРПЕНИЕ".
Ти си свикнал на нея все НЕЯ да чакаш.
Всички влакове идват, но все - закъснения,
точно толкова дълги - за два-три коняка.
На перона, премръзнал, потропваше вятърът. ...

Ще пристигна с нощта
в твоята притихнала стая,
за да разпаля страстта,
с любовта си да те омая...
Ще ме очакваш всеки път - ...

Какво ти трябва, за да ме прегърнеш?
Да ме видиш тих във мрака, да заспиш,
и в съня си пак при мене да се върнеш?
Ако всичко е насън те моля, спри -
преди да духнеш свещите надвечер ...

Лудо ме изсънувай!...
Красавици знойни - от лъскави страници,
от реклами, от тротоари,
красавици - пазени и непазени,
самотно продават се - на някоя гара... ...

Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...
Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни, ...

Една искра
умря
в нощта.
Заспа градът,
запя в нощта ...

Светът ми е наситен - като фон
и всеки ден нюансите са други.
Животът ми е жив хамелеон -
със екзотична болка от заблуди.
Светът ми е богат, но е и малък, ...

Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последният час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат Даниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата, която излизаше от входната врата. Ето, че и техният р ...