Слънце.
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...

Излизам. Ей, така! Без сбогом! Страницата се затваря с плясък зад гърба ми. Няма връщане назад! Избягах от познатия том. Тичам гола по масата. Съблякох следите от белези, трупани с години. Свалих всеки наизустен спомен от застиналия живот - застинал в минутата на създаването си, за да бъде изживяван ...

Зла сестра си имам аз,
зла е по рождение,
позеленява като стръкче праз,
в мига, във който аз изкажа мнение.
УжасТна е със главно Т-ъ, ...

Обичам устните ти да целувам
с дъх на ягоди и крем,
в косите ти с пръсти да лудувам,
меки водопади от сатен.
Обичам устните ти да целувам, ...

Не те обичам, но отново с тебе съм сега.
Мразя те до болка и проклинам своята душа.
Проклинам и моето малко чувствено сърце,
както и деня, в който застана ти до мен.
Не те обичам вече, моля те, пусни ме, ...

Когато цветето оглежда се в росата
и се пробуждат сънени треви,
и изгрева... извайва със позлата,
денят, притихнал във рождението, мълчи.
Тогава... аз проглеждам цветна, ...

Най-трудно е да приемеш това,
че на някой не си нужен, че за някой си излишен,
че на някой не му трябваш ти, за да грейне усмивката на лицето му...
Че на някой не му пука...
Трудно е и боли... някак си се чувстваш предаден, а предателят не се признава за такъв... Чувстваш се изоставен, но от кого? ...

Ще отида в храм и ще се помоля,
ще запаля свещ за теб, лъжецо!
Ще заплача от мъка и неволя,
ще закрещи заради теб сърцето!
И ти, без да разбереш, ще влезеш, ...

Добре ми е в твоето сърце,
широко е, и топло, и удобно...
Помислих си, че вече е късмет
за мен да бъде истински свободно!
Не ме отпращай, скитах много! ...

Несвършено лято
Със морските вълни не те погалих,
не те изкъпах с летен дъжд,
не напоих те като облак летен.
Като вятъра не те обгръщах, ...

Един Медуз се правеше на строг
пред Бисерната Мидичка в морето:
- Живееш ти единствено в дълбокото
и дъно е за тебе битието...
Аз често се разхождам до брега. ...

По-черна заради скръбта, по-студена заради болката. Нощта е огледалото, в което се оглеждам. Само тя познава мрака по-добре от мен. И само тя крие повече неизказани думи.
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...

ТРЪНСКИ ДИАЛЕКТ!
У нощвите, лебо втасува,
квасо, че прерипи,
а женьората се заплесуват
пу телевизии и пултики. ...

Живите букви
Какво ли значи днес да пишеш,
когато никой не чете.
Без глас наум си нещо сричаш
и шаваш със ръце. ...

>>>>> Ухаеше, когато... бях...
>>>>> На здравец.
>>>>> На трева.
>>>>> На бор. И резеда.
>>>>> Ухаеше на момина сълза. ...

Мислиш, че е трудно да обичаш?
Страх те е всеки път в любов да се вричаш.
Сърцето си пазиш от разбиване, нали?
До къде ще стигнеш с този страх, знаеш ли?
Изборът е само твой! Направи го! ...

В тихата, лятната вечер,
привел съм смирено глава,
свещица запалил съм вече
и моля те, Боже, това:
На бедния - дай Му жълтица! ...

Историята на човечеството е дълга, но моята е кратка: влюбих се и ето ме тук, пред теб, с разтреперени колене и прескачащо сърце. Идвам да кажа „ела при мен”, „докосни ме”, „целуни ме”, „прегърни ме” – „твоя съм”! Но уви, ни дума не излиза от устата ми, ни вопъл, ни стон проронен. Може би мога да го ...

“А цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава.”
Шекспир – Сонет№5
То - цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава, ...

Пространството е пусто, по края на ъглите,
и нищо не помръдва, изгубено в мъглите,
в приемната на Бога прокрадваше се сянка,
тъмнее силуетът, роден от мъртва пяна,
поканата важеше, той търсеше си тяло, ...

Не се ограждах от слава и богатства.
Дори не поетично изпитвах любовта.
Душа потърсих само чистокръвна.
И в пълна със вълшебства планина
пътувах все като невръстна, ...

Щом бях за теб най-синьото небе
и цветето с прашец от нежност,
защо откъсна звездното сърце
на моята вселена от обичност?
Пак слънцето на моята любов ...

захладняват
съкровените звуци
на вятър далечен
променливо
дъжд от мечти ...

Често се питам как е възможно мъжете да са толкова подвластни на секса? Чак до будалалък, както се казва... Всичко са готови да пожертват само заради едното... А после сърцераздирателно се кълнат, че това нищо не значи за тях. Де да можеха жените спокойно да приемат тази реалност! А онези, които про ...

Изневяра няма да простя
Вървиш към мен - ръце протягаш,
правиш крачка - правя две назад,
говориш - не те слушам аз какво ми казваш,
викаш, но се правя, че не чувам твоя глас... ...