На остров в морета нечути
издигал се замъка „Драг".
Той имал вълшебства прочути,
но имал и отколешен враг:
най-лошата фея в морето, ...

На ъгъла
ще се изгуби синьото в очите ти,
ще плисне дъжд
и някъде
ще се обади нощна птица. ...

Аз не зная какво да ти кажа.
Поизносени вече слова
все ме спъват досами паважа,
изпод калдъръма наднича трева.
Аз не зная къде ще отида. ...

Шуми корията...
нежност
в тъга
тишината повива...
в куршумени стъпки ...

Цигара догаря в пепелника ми. Последната от кутията.
Една догаряща душа.
Нима не чувства тя болка или радост?
Нима не е способна да обича?
Тя влюби се вече. Фатална любов. ...

Редактирам...
Редактирам...
И не спирам...
И не спирам...
Чак щом спра ...

Не съм безгрешна! Вярвайте, не съм...
Двете крайности във мене се пресичат.
Понякога съм нереална като сън,
или пък тази, дето на мене не прилича...
И луда съм, и страстна... Раждам ветрове. ...

По-тихо, мила моя, дългокоса,
все още чувам аз добре,
от малка във сърцето си те нося,
и твоят глас тъй нежно ми преде.
С годините изглежда се изнерви ...

Да бях вятър!
на Галина
Вятърът обиден е, че вече теб не водя
в поля междуселски, за да те целува.
Но кажи ми, как това да сторя ...

Изминаха години от тогава,
но все още ми е някак празно.
Стенният часовник отброява
чувствата, менящи се безгласно.
И ту ми е щастливо, че те няма ...

Върбите - танцьорки на хула,
нагазват в шавара с поли на плисе,
вечерник светулки раздухва,
подобно пайети върху кадифе.
Нощта ни - в съблазън поляга, ...

Не си отивай! Ще нахлуе тишина -
нелепа, влажна като във килия,
заключена от нечия вина,
която трябва да изкупим ние.
Не си отивай! Идва пролетта, ...

Усмихвай се, принцесо,
зная, че боли.
Твойто първо зъбче
навред го покажи.
Второто след него ...

Там, където всичко започна -
там и ще свърши!
Онази нощ бе зловеща и студена,
сълзите ми падаха като звезди,
някой ме накара да съм тъжна и сломена ...

Където и да си,
ще бъдем свързани
със тънка нишка
незаспало време.
Ще приютим сезоните ...

Не ме питай дали те обичам,
а просто ме виж,
на щастлив човек сега приличам.
Тревогите бягат от мен,
болката спира във миг, ...

Сложих маската си за лице.
По кожата ми тя засъхна.
Ще ми дадеш ли маска за сърце,
че в мъката си то заглъхна?
Ще ми дадеш ли нежния си грим ...

Луната слънцето поглъща,
светът лениво в сенки се превръща,
с тъмен плащ нощта деня обгръща,
облакът със звезден дъжд отвръща,
мечта, една и съща, в реалност се обръща ...

Защо ли чух гласа ти?
Защо ли на монитора
е твоята снимка?
Защо сърцето ми към
теб ме тегли? ...

Въпросът, на който трябва да си отговорим преди да разберем какво е любовта, е: "Съществува ли тя?"
Отговорът може да бъде даден само от човек, който я е изпитал. Според мен тя е магия, която идва изневиделица. Кара те да се замислиш над малките неща от живота. Любовта обхваща дори най-незабележимот ...

Край
Небето се сниши,
застана толкоз ниско,
че вдигнеш ли ръце,
ще го докоснеш, ако искаш. ...

Човекът е силен, когато се бори
със зъби и нокти
за своята слава и чест
във живота суров.
Слаб е човекът, когато ...

Страхувам се, страхувам се, страхувам се!
Това е толкова необичайно.
Страхувам се от Вас, от празнодумите,
страхувам се от себе си и другите,
страхувам се да не загубя Вас - ...

Твойто лице аз във шепи държа,
с устни щастливи от него отпивам
жива вода - благослов за мъжа -
смисъл забравен в живота откривам.
Да не пророня и капка боя се, ...

Реалности
Сънувах,
че сънувам
как летя...
Когато ...

Фалш до зелено...
Измъчвай ме - повече даже!...
Не ме обичай - така ми харесва!...
Мъчи ме, а аз ще покажа,
че твоята обич е толкова лесна!... ...

ако кажеш че имаме време
да въртим света на пръста си
да глезим следобедите
да крием кривите огледала
в джобовете си ...

В листенцето от клен,
в тревата, във пръстта,
в усмивката на Юда,
в Христовата сълза,
по устните напукани, ...

БУРЯ
Тъмен облак над земята се надвеси,
силен гръм небето разтресе,
вятър задуха, дъжд заваля,
студ непривичен ме завладя. ...

И без мене ще съмне,
подпрял се на изгрева,
ще събираш от капките жадна роса,
и смачканият фас в тревата
ще бъде моето "сбогом" ...

Едно момиченце пъргаво пристъпва прага,
към магазина тича с звънък смях.
Едно цветче невинно зад гърба си слага
и чак тогава доближава ниския тезгях.
Продавачката му се усмихва нежно, ...

Красиви звезди
по земята кръжат
и в свое пространство
невинни летят.
Огряват до мене ...

Мъгла от пясъка пробожда дните,
на малки късчета от спомени вали,
във кал превръща се целувката в сълзите,
спокойно вятърът отеква и боли.
По устните пътеки малки се чертаят, ...

Последното копче на ризата,
търпението се скъсва с него винаги,
там на кръстопътя на желанието ми,
горчиво като отлежало вино.
Вече си готов за любовта ми, ...

Чух, потръпваха на сянката следите,
а в далечината някъде - и гласовете на нощта.
Откраднат погледът - подобно на мечтите,
със дланите човешки, прикрити зад мъгла.
Целувай облаци дъждовни, ...

Аз бях жената. Жената на звяра. Тази жена, обиждана и проклинана от много праведни християни. Онази със нечистотиите и пиеща от виното на дявола. Неговото вино - опияняващо, омайно и въздействащо, превръщайки те в негов покорен роб. И аз бях с него, бях до него и го обикнах. Тъй както момиче обиква ...