когато ЗАобикоЛИЛИ локви омраза
крилете и
са само тихият шепот
по въжетата на deus ex machina
тя е статична ...

Нашепват устните ми приказки
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици, ...

Защо ли плача аз сама?
Защо потънала в тъга съм?
Защо ли плача в самота,
а теб те няма, аз сама съм!
Ти си с другата, аз зная, ...

Като празен кошер и
медена пита изсъхнала,
изцедена от чувства
душата ми още крещи.
Побелял от живот, ...

Мислех си, че и тази година ще е същата като всички останали. Мислех си, че ще са поредните ми омразни и скучни празници, през които ще се чувствам по-самотна от всякога, но не беше така.
Случи се нещо доста странно и необичайно. Една съученичка, на която винаги ще бъда благодарна, ме помоли да отид ...

Празник имаш днеска сине, ти.
Този ден е отреден за твой.
Преди дванадесет години се роди,
за да станеш вечен смисъл мой.
Искам да ти пожелая, сине, ...

Там, де звучеше песен,
от Радост - искрен смях,
Днес вие, изрод бесен,
Мъчителен - безимен страх...
Душата - пеперуда изгорена, ...

Паднах си, но не по мъж,
паднах от един стол бял,
докато кажа "Баби, я се дръж",
строполих се (кой видял, видял)...
Срам ви казвам, резил голям, ...

_____________________________________
До мен
До мен си, но те няма...
Няма я нощта...
Луната свети, но звездите не блестят... ...

Понякога се чудя защо съм жива?
Защо минават дните ми един след друг?
А истината е така красива -
аз живея, защото ти си тук!
Никога не съм си и мечтала, ...

Успя ли да ме опознаеш,
гледайки ме настойчиво в очите?
Успя ли да почувстваш в мен страстта,
от която цялото ми тяло трепери?
Не видя ли, че ден след ден линея, ...

Ти си ми въздухът!
Ти си слънцето в моя ден!
Ти си луната в моята нощ,
ти си смисъла в моя живот
ти си ми всичко. ...

И стоя отново...
пак сама и пак нещастна,
че ги няма жадуваните мигове,
че всичко вече е отминало.
И стоя отново... ...

Здрачът тихо се спуска в полята.
Вятър стене във клони превит.
Нощ прегръща самотата ти бяла
и разстила своите черни коси.
Мрак препуска с коне вихрогони ...

Не ми режи така душата
с горчиви думи, тежки като истина.
Изгарящата болка на тъгата
прелива в опустелите ми вени.
Недей да пожелаваш всичко свято ...

Малки обяви и реклами
Продавам чиста съвест. Изгодно. Може и замяна срещу разработено дебелоочие...
* * *
Наемам спешно за бала на Ев. Минч. бижута Сваровски. Може и китайски...
* * * ...

Белите ми листи почернено са празни,
с превити краища от неуморни походи
се свличат покосени и не се отказват
да коленичат пред прага на вратата ти.
"Това е пътят" - казват си за мотивация, ...

Вечерта е настанала, опустелите улици са още горещи от залязлото слънце. Само един кучешки лай пронизва тишината. Поглеждам небето - там няколко червеникави облака са приплели пухкавата си форма. Над града е тишина. Забелязва се само умореният вид на моето лице. Плахо поглеждам навън. А очите ми нев ...

Тънко и разядено въжето,
загледано е надалеч хлапето.
Не иска да погледне тук, сега,
а гледа то напред с шега.
Разсеян поглед надалеч, ...

Настъпи зима, студена, мрачна и зла. Снегът затрупа цялото село, всичко потъна под бялата покривка. И този път зимата започна, за всички беше нормална, студена зима, но не и за едно дърво. Дърво, което беше преживяло десетки зими, което до сега очакваше след всяка зима пролетта с надежда за нов живо ...

Мъглите над Тарех
Предистория, част 1
Земята Мая съществувала от незапомнени времена. В нея съжителствали десетки малки кралства в пълен мир и разбирателство. Никой и не бил чувал за войни. Разбирателството било толкова силно, че подразнило всички далечни земи, чиито жители не живеели щастливо, зара ...

Ще дойдеш ли със мен?
Аз те хващам за ръка...
Ще дойдеш ли със мен?
Ох, как харесва ми така...
Но, скъпи, защо си смутен? ...

Нощ
Нощта се спуска над града,
нощта осеяна със падъщи звезди.
Една звезда на рамото ми падна,
една звезда на теб си пожелах. ...

Самотно е и тихо във душата,
отдавна радостта от там си тръгна,
белязана от теб и от съдбата...
аз никога назад не ще се върна!!!
А някога отново щом те срещна, ...

Забравен
В нощта, когато дори щурец не пее,
тих гласец, понесен от вятъра, заговори:
„Нима забрави ме ти вече?
Не помниш ли това лице, очите, ...

Обратно в пътуване по мраморни пътеки...
Колко лесно може да се изгуби човек без любов!!!
Колко малък пред тъгата е всеки!
Колко богат е светът, а суров!
Обратно в пътуване от копнеж по светлината... ...

От бурния огън не остана дори и жарта.
От горещата обич няма и следа.
Ти си ме обичал, искал си ме някога, преди.
Но в теб днес няма нищо, а в мен не спира да боли.
От силната тръпка, която беше между нас, ...

От нищото се ражда пламък,
от нищото на празни дни.
Разпръсква своята жарава
в забравени човешки съдбини.
Двама души се откриват ...

Осъмнах привлечена -
от къс синева.
От два слънчеви лъча
и една топла ръка.
Притихнала на твоето рамо, ...

Запознах се с теб случайно, просто на шега.
В тоз момент възкликнах:
,,Да, той е моята дългоочаквана мечта!"
Погледнах те и те обикнах, точно на мига...
Две-три думи и почувствах какво е всъщност любовта! ...

Измамница съм,
но ще ме приемеш ли
в прегръдките
като крила на птица
да развълнувам ...

Прости за грешката... Поех ръката.
Тя бе гореща. И ми стигаше това.
А после казах: Да вървим нататък...
Не ми отвърна. Не, не те виня...
И помечтах затоплена до тебе. ...

последен сън – и пак се раждам тази сутрин
под пронизителния звън на слънцето-будилник
с родилните мъки на моя отровен живот
напускам бавно сънливо топлата утроба на леглото
и вдишвам жадно въздуха на вчерашното утре ...

Поспри, жестока луна!
Защо сърцето ми разби
на хиляди малки парченца,
досущ като снежинки?
Защо в нощта му забрани ...

Аз, попът, шаранът и конопът
Четиридесет дена - нещастен и сам,
като Йонко в стомаха на един шаран,
а попът се опитва да ме убеди,
че верни са смешните, еврейски лъжи. ...

Искам да дишам.
Задушавам се от самотата,
оглушителни крясъци ме преследват
и оставят след себе си тишина.
Ослепяващи видения от неизвестното ...

И придойде в нощта на дългите сънища
една необратима ледена вълна
отчаян вик отрони се
замръзна в сталактит
и бяла хубава бреза ...

Там, де събират се в едно
- Земя, Море, Небе и Огън,
де чезне Днес и няма Утре...
Под Ледни Черни Небеса -
там зъзнеше предадена душа. ...

ОТВЪДНИТЕ ПОЕТИ
Приятели чудесни, аз всекиго от вас
втъкавам в свойте песни - наум или на глас.
Какво е кратък спомен, усмивка или жест?
И онзи миг преломен, след който няма "днес"... ...