Зиморничава зима е кураторът
на мраморните ангели пред криптите -
пленени в камъка си авиатори
на стъпка точно от Апокалипсиса.
Тежи в петите пътят към отвъдното, ...
Толкова е тъжно...
да е заключено сърцето ти със катинар,
раждясъл, остарял и счупен, носещ тежкия товар,
а ти не можеш нищо да направиш
дори да имаш ключа стар, ...
Обезумяло бягах...
Кожато по тялото ми бе раздрана от клоните на ужаса...
И жадни вълци ме преследваха...
И викаха за имена си на Силата.
Не бе лъжа, не бе и истина... ...
Познавам съдбата. Понякога се разминаваме в коридора. Едва ли ме е забелязала, но аз винаги се обръщам след нея замечтан. Тогава бях искренно влюбен в нея. И отвратен до покруса в същото време. Никога нямаше да бъде моя, дори и нямаше да ме забеляжи, освен, ако не се блъснех в нея... Но тя не беше о ...
Ще ме погледнеш ли?
И ще ме поносиш ли в сърцето си?
Само да се свия тихо, без да ти тежа,
за прошката пожертвал себе си,
не искам нищо друго, единствено да полежа. ...
С мен се буди на утрото светлото
под неделния смог на мечтите
и чертае контури в несбъднато
тънкостенно, издишано утре.
С мен се раждат на нямото думите; ...
Държа те за ръка и си мисля, че няма по-щастливо момиче от мен. Въздухът наоколо е кристално чист и край нас от време на време прелитат пухкави, розовобузести русокоси амурчета със златен лък в едната си ръка, а в другата държат списък с имената на хората, които трябва да посетят. Двамата с теб сме ...
Грешим - това е неизбежно,
грешим и няма начин да не проличи,
грешим, но всяка непризната грешка,
недопустимо е да се прости.
Грешим, но всеки има право ...
___________________________________
Оглеждам се - все търся да намеря по-невинни от твоите очи.
Бъдеще, настояще, минало - за теб значат едно - любов.
И сърцето ти така е свикнало - да дава, никога да не мълчи.
Чакаш, все тъй притихнала, може би очакваш зов. ...
Мила моя, влажно и росно е.
Изгревът е разцъфнал в роза.
Албатросите започват чифтосване.
Морският пясък брашно е оризово,
разсипано под краката ни. ...
Обичам да усещам, че си тук.
Да виждам как прозорецът ти свети.
Да чувствам пак сърцето ти до мен.
Да знам, че всеки миг си тук, наблизо.
Обичам да усещам, че си тук. ...
Тъмно е... самотно... Времето минава някак – неохотно...
На пода стои от вчера, изстинала вече вечеря. Във въздуха витае странна атмосфера - разпръснати са по леглото отворени писма... и снимки...
Накъсани розови листенца...
И тя... жената, момичето, детето... свита в един от ъглите на стаята, стиск ...
Мъж ми днеска има ден рожден,
дълго мислих - какво да му даря?
Нещо, дето много да е поздравен,
тъй с цяло сърце да му честитя.
Рекох, да му взема една мадама, ...
Отворих си аз очите в ден един,
видях момиче в образ мой любим,
тръгнах търсейки дири нейни,
преминаха нощи тъй копнежни,
тук и там, къде отиде тя, ...