Съпругът ми -
така ще го запомня,
той има работа...
а аз съм спомен,
дори сега ...

Питаш ме защо така те гледам,
кажи ми просто как да спра,
то по-силно е от мен и отдавна съм му в плен...
Едва ли някога ще кажа,
че обичам те на глас, но там вътре го повтарям, ...

Аз съм само една - тук и сега.
Аз съм всичко и всичко е аз.
Аз съм безкрайността - безбрежна душа,
вятър, вода, огън и мраз.
Аз съм творец и творение. ...

Прибери мечтите ми
и спомените също...
Вземи и дните ми
и повече не се обръщай!
Щастието разпилей ...

Пак е кръгла луната.
Като дребна и жълта монета.
Пак банално търкаля в небето
балонна осанка.
Няма мисли в главата ми. ...

Пак си пускам твоите песни
и искам във всичко твое да потъна...
(Знам, зная го прекрасно...)
... В твоята нощ да се скрия, докато не съмне.
Знам, зная го прекрасно... ...

В крайна сметка нали аз съм тази, която избира? Нали съм свободна, самостоятелна (поне в интелектуален смисъл) и подкрепям тезата, че всеки има избор?! Тогава защо всеки път, когато проклетият ми телефон звънне и видя неговото име, проклетото ми сърце затуптява САМО за част от проклетата секунда и з ...

А ти, човеко, блед си днес,
не вярваш в ничия упора,
потъпкваш всичко с чест,
не вярваш в хора...
Умееш днес да се напиваш, ...

Тишината ме кара
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича ...

Всяка логика нова крещи,
че този човек не обича.
Има различни, абсурдни мечти,
сам, че човек е отрича.
Но, нали затова човек е създаден - ...

Сама не знаех, че в моята глава
горещи мисли могат да витаят.
Но ето, ти щом се появи –
любовна вмъкна се магия.
Искам само с тебе ...

Щом слънцето помилва лицето ти,
спомни си за мойте целувки.
Щом морето обгърне тялото ти,
спомни си за мойте ласки.
А морският бриз ще ти нашепва: ...

Без теб! Отново!
Всичко е толкова сиво,
толкова безлично.
Отново те няма, отново сама,
без теб. ...

Тишината се прокрадва между
пръстите ми,
промъква се, за да открадне
последната топлина от твоето докосване,
след едно безконечно отсъствие ...

Самота
За пореден път вървя по самотната алея.
И теб те няма, няма я твоята прегръдка.
Слънцето не грее вече.
На негово място - черни облаци. ...

Когато никовете оживяват...
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...

,,Този лилиум в стаята, уханен,
колко на теб прилича. Ти си
цялата бяла. Ти си моето момиче."
Katya
... И ще бъда, ...

Мечти, желания, копнежи...
Игра на думи - лабиринт, пълен с опасности.
Докосваш, бягаш - опасността заобикаляш,
не спираш, а трябва все някога да се справиш.
Вярваш - правиш се на интересен. ...

Нощ е. Луната за нас е изгряла,
ръцете в тоз късен час
страстно се търсят, изгарят.
Вярвам - има живот
за две сърца, които се обичат. ...

Тъга дойде -
спокойно, ще премине.
Усмивка пак ще бликне
на лице,
а мъката не ще ...

В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори ...

Посоки
Надолу -
Нямаш мечти, стремежи, цели, идеали...
Очаква те само дъното.
Назад - ...

И в нямането още те има,
боли от вчерашно - Да!
Но болката храни и помага,
като храна е за моята душа.
От обич почти се забравих. ...

Така изписано лице,
очите - толкова красиви,
докосване от прелестни ръце -
достатъчно ли е да съм щастлива?
Мечтала съм за някой като тебе, ...

Сънувах те, далеч от погледите хорски,
сред талазите и в дълбините морски,
като бисер, скрит в пазвите на мида,
душата ми те чака, ела и намери я.
Сънувах те, ти бе там, някъде, където ...

Делото е номер 206-то под ред,
заседателите да заемат места на първия ред.
Нека подсъдимият в залата влезе
и охраната пред вратата да излезе.
Аз съдя те, да знаеш, ...

Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно ...

Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...

Търсих те. Дълго време - ден, седмица, година. Търсих те всяка секунда, всеки миг. Взирах се във всяко лице и исках в него да видя теб. Търсих те във всяка усмивка, във всеки поглед. Търсих те в утрото и в мрака. Търсех те, но никога не те намирах и мислех, че всичко това е напразно. Тогава потъвах ...

Моралистка и пощальон
по Бертолд Брехт...
Моралистката в квартала изпищя:
„Пощальонът наш, пияница е, хора!
Велосипеда му видях подпрян ...

Мълния раздира тъмнината
и образи излизат от водата.
"Котелът ври, вода разлива
и бъдещето ни разкрива:
"Когато златната Арфа запее ...

Честито - ти си върхът
Стигна до края
На дъното е тъмно
подай ръка
ще те дръпна до средата ...

Тя е твоя жена
по всички писани закони.
Тя ти сложи пръстен,
който така затяга пръста ти,
че почти забравяш да дишаш. ...

На самота ухая...
онази нежна самота.
Дошъл е краят...
умря ли любовта?
Сините цветя мълчат, ...

Не посмях да се върна (по навик се спрях).
Отесняха ми думите - глухи камбани.
Нощем приказка кърпех (а денем мълчах...).
Подслонявах надежди, в хазарт проиграни.
С тихи сребърни гларуси търсех брега ...