Хората винаги си тръгват...
( People Always Leave)
Хората винаги си тръгват... Идват, когато не ги чакаш и си отиват, когато имаш най-голяма нужда от тях! Това е толкова болезнено... Получава се един безкраен кръговрат. Чувствам се толкова изморена от него. Вече нямам сили... и само виждам преминава ...

Усещаш ли как се ражда новият ден? Първите слънчеви лъчи обливат отсрещния хълм. Скърцащата трева под стъпките ми е обсипана с хиляди кристалчета... Една нощ, прекарана под ласките на безброй звезди и в обятията на най - нежните треви...
За една нощ разбрах колко малко му е нужно на човек, за да док ...

Живота като филм да изиграеш,
безкрайно кратък миг от вечността,
за тайния му смисъл да гадаеш,
докато се събудиш след смъртта!

Всеки ден
неистово чакам сумрака
(не защото тогава
всички котки са сиви).
В цветно се преобразява ...

Ах, как искам отново нощта да е наша
и любовни смс-и в тишината да пиша...
Дъждът да ни събира на дивана,
душата със страст да е застлана.
Боли, когато на прозореца те чакам. ...

* * *
Небето се стовари
на моите рамене,
а те са твърде крехки...
Потърсих помощта ...

Не вярваш в чудеса,
та нали нищо не траело вечно,
но изпълнен си с тъга,
може би си постъпвал грешно.
Усмивката - леко груба, чезне бавно, ...

Тази вечер те сънувах.
Бяхме в някакъв хотел -
покрив беше му небето,
а леглото - цветен акварел.
Пиехме шампанско старо ...

Усмивката грее на лицето ми,
усмихвам се и на непознати дори,
но никой не знае в сърцето ми,
че мъка и тъга гори.
Опора съм на близките хора, ...

Бяха юлски горещници. От небето се стичаше огнена лава... Трите приятелки решиха да се разхладят на биричка, цаца и пържени картофки. Напук на всички диети. Ресторантчето се намираше в парка сред природата и беше предпочитано място от жителите на градчето. Почудиха се, че няма хора по това време, но ...

Аз срещу себе си - Нирвана...!
Охх... пак се лутам някъде из пространството. Този път не знам дали съм в моя свят или в реалния. Всъщност като се замисля даже няма значение. Колко интересно чувство само... за последната седмица станаха какви ли не гафове, а аз се радвам. Даже не само се радвам, а съ ...

Необичайно хладни,
свършват последните дни.
Споделени,
но сякаш откраднати.
Вечерно леко ръми ...

МИСЛИШ ЛИ…
на Маги
Мислиш ли,
че в дъжда
с капките се сливаш, ...

Спомням си...
Спомням си за лятото щастливо...
за малкото дете игриво,
дето мило, драго... всичко дава,
за да върне във сърцето слънчевата врява... ...

„Недей!" - ти казах, а ти - „Ще пия!
Не ме командвай, аз съм мъж!"
Да беше пил поне една ракия...
или водка, или вино ти веднъж.
О, не, такива питиета не желаеш, ...

И пак ли трябва да се правя на артистка?!
От онзи, изгорелия театър.
Животът си изпращам - до поискване,
Но всъщност май ще липсва получател.
Писмото писах като че по мръкнало... ...

Рожден ден
Опитвам се да напиша стих
за моят 22-ри рожден ден.
Но гласът в мене нещо е тих,
май и той от годините е разярен. ...

През ноември ще те забравя.
Това е новият ми срок,
който на душата си давам -
да свали пиедестала ти на Бог.
До ноември ще те изтрия ...

"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента
и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите
на лятото са направили това."
Атанас Далчев
Романтиката и нежната красота на най-горещия сезон правят от обикновения човек невероятен мечтател и естет, можещ да опише така кра ...

Фло обичаше мекото лятно утро, опипващо с ласкавите си слънчеви пръсти града. Слънцето заливаше първо терасата на нейната мансарда. Галеше топло по лицето Изкушаваше очите да се усмихнат на новия ден.
Фло скачаше от леглото с грацията на дива котка. С устрема на ястреб. С трепета на пролетно цвете. ...

Ти ми обеща...
Обеща ми късче от твоите делници.
А е толкоз солено във мен.
Треперят мислите
на колене паднали. ...

Лято е
Лято е и аз съм на море.
Но съм тъжна,
че те няма.
И гледам как се сменят ...

Наля ми чаша горчиво вино
аз да пия, мой приятелю, любими.
Тежко, червено вино, опияняващо душата,
бушуващо във вените и сърцето наранено.
С вино искаш ти да угасиш пожара ...

Хилари Дъф – Някой бди над мен
Днес открих себе си,
открих себе си и
избягах надалеч,
нещо ме притегли назад. ...

Linkin Park - Wish
this is the first day of my last days
built it up now take it apart
climbed up real high now fall down real far
no need for me to stay ...

Свят на силни и слаби
Прах и дим се издигаха високо в бялото небе. Капка след капка се сипеше кръв по пустата безплодна земя. Огромни мъже с камшици налагаха безмилостно слабите кокалести роби. Стенанията и молитвите им ехтяха из огромния каменен град. Ослепителното слънце гореше плътта, изсмукваше ...

Жената на Пешеходеца го напусна в един мрачен януарски ден.
Той беше без работа от две години и все още таеше надеждата, че това е временно.
Предишната вечер се бяха карали. Всъщност, не пропускаха вечер.
Общата налична сума вкъщи бе точно тринайсет лева и двайсет и осем стотинки. Сметката за тока б ...

Може ли човекът да надбяга вятъра,
може ли да гали кожата като дъжда?
Може ли той да обича като боговете,
може ли да е наравно с тях?
Може ли човекът да се радва ...

Обрече ме на самота!
Отне моята душа!
Ще те обичам вечно!
Мое минало далечно!
Сърцето ми на тръгване взе, ...

Душата,
кърваво червена роза
във нощите
понякога тъжи,
листенцата ...

Цвете мое,
Единствено на този свят!
Цвете мое,
Обичам те безумно аз!

Спънах се в теб,
докато ме гонеше,
за да не падна.
Научи ме да летя,
без да си пърля ...

Напук на света
Нерви, стрес и суета...
Абсорбирам от света.
Правя всичко невъзможно –
уж да не е много сложно. ...

На Слън