Извалял се, тъй пороен,
неумолим, потискащо нищожен,
отчаян, чакан и доволен,
докосна ме, погали ме,
изплака в мен покорен. ...

Дълга и стара пътека, преживяла страданията на времето, усмихвала се на изгрева и заспивала със залеза. Потъвала в несгоди и радости, затихвала в тишината и разговаряла с шума... Това е онази пътека, по-стара от самия свят, онази пътека, по която всеки човек минава, търсейки накъде да продължи след ...

Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова ...

Мълчание, несигурност и тъмнина...
Не ме обичаш?
Или ме обичаш?
Душата ми терзае се сама.
Сама във вечери, удавени във вино. ...

Усмихнато гледа ни от портрета на стената,
гледа ни с очите на сърна,
а в погледа му ярко свети
толкова човечност, доброта.
Умен бил е той - и смел, ...

Нима съм те измислила, любов?
Е, явно имам страшно въображение!
Такъв сценарий - толкова жесток:
наказана любов, без шанс за изкупление.
Измислила съм явно и ръцете ти. ...

В забрава искам да потъна,
в забрава да останат две очи.
Две очи, които ме изгарят
и пораждат мъка в моя светъл ден.
А мъката убива бавно моето сърце. ...

Моят любовник е вятъра,
подлудява ме щом сме сами.
Докосва ме и всичко изгаря,
забравям пламъкът в твоите очи.
Той идва и бързо си тръгва, ...

Вземи ръцете ми, стопли ги,
тъй нека малко помълчим.
Спри думите си, преглътни ги,
със ласки може да ги заменим.
Във теб смирено ще се вглеждам, ...

Отваряш очи и се оглеждаш. Намираш се в гробище. Всички около теб са в черно. Чуваш единственно плача на хората. Вглеждаш се и осъзнаваш, че познаваш тези хора. Ами да! Това са родителите ти, сестра ти и приятелите ти. Какво ли правят тук?
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросит ...

Звездите също плачат, когато завали,
когато капките преплитат се в земята.
Очите ти, очите черни, на орли,
попиваха дъжда с вкуса на вятър.
Тогава казваше, че Господ е сърдит ...

Беше август, чувства безброй.
Аз те очаквах, очаквах мига мой.
Отчаяние, надежда, нова светлина.
Аз те очаквах, но не вярвах във това.
Беше август, чувствах се красива, ...

ТИШИНА
Няма поезия в моите думи
сухи са като налъми.
Красотата е във тишината.

Цветя и сълзи,
пролет и мечти,
полет над звезди, в любов,
безсрамна от лъжи.
Време, обвито в секунди, ...

Стихът ми иска да се слее
със новото, туптящо време.
Не иска вече да живее
като сянка на отмиращ спомен -
нежен, искрен, ...

От въздуха ще взема самота,
да обвия огъня в душата си.
Бушувал бурно в дългите лета,
отразили в него слепотата си.
От вятъра ще взема малко жар, ...

Потулена в мрака, ти надничаш,
криеш се и нищо не изричаш!
Пристъпваш леко, но мъка в сърцата носиш
и пак, и пак босонога ходиш!
Ти ли си любов - пламенна и чиста? ...

Със себе си простих се мълчаливо.
Звездица бях на твоето чело.
Туптеше в мен сърцето ми игриво,
но... никога не просих свобода!

Къде е българското?
„Земя като една човешка длан,
но по-голяма ти не си ми нужна…”
Труден въпрос и едва ли са мнозина тези, които биха могли да дадат адекватен отговор.
Дали трябва да се вгледаме в миналото или да обърнем поглед към настоящето? ...

Ранните лъчи
огряха стаята ми.
Слънчев будилник...

***
Душата ми самотна се скита -
жадна за истинска обич...
Душата изстрадала вика -
без обич не може... ...

Затичах се,
от любовта си да избягам,
а тя на прага сърцето ми прободе
и всяка крачка след това
следи от чувства ти остави, ...

Вземи ме далеч от тук,
този свят на лъжи и простота.
И нека бъдем само двама,
без измами и тъга.
Там, където нищо няма да ни раздели, ...

Мислиш ли, че би успял
на релсите на старата гара
да спреш живота превъртял,
да изпиеш злата му отвара?
Да се качиш в посока края, ...

Във епохи, повярвай ми, тичам
и не мисля за теб всеки ден.
В изхабени молитви се вричам,
полумъртво те нося във мен.
Разпокъсани мигове стоплят ...

Говориш с хора,
но се блъскаш във стени...
Отварят своите усти, но вместо думи - шепоти...
Вървиш по улиците с хора,
но се разминаваш вместо с хора - с техни сенки... ...

Денят е топъл, слънцето с лъчи искри,
децата вън се смеят, лудеят от игри...
Всичко е така безгрижно и смях навред кънти,
а в моите очи сълзи напират
и в моят ден вали. ...

Поредният прегазен ден,
изплетен от коварна грубост
и шепа гняв. О, свят ранен!
Прости на мойта нежна лудост.
Усмихвай се! И тъй скроен, ...

Не ги ли чувате... онези вихри -
от минало вековно се пробуждат те
и дирят в паметта ни черни плитки
на момите, дето скочили в море...
Повлякъл ги сподавен стон в гърдите, ...