КРИВА ПАЛАНКА I
Краят на горския път беше дръглив и обрасъл. Сплетените трънливи клони не допускаха никой до порутените стени на бившия хан. А стените му бяха с цвета на келявата гора наоколо - на места обрасли с бръшлян, а на други с оглозгана от времето мазилка.
Под нея се бяха озъбили издялани ка ...

Имах среща с Майкъл в кафе „Джуулс" в Нюкясъл. Бях отишла по-рано, това беше навик още от началото на журналистическата ми кариера. Той се появи точно навреме. Бивш военен, не забравяше своите навици. Другото, което правеше впечатление у него, бяха белезите по лицето му. Постарах се да не се вглежда ...

Пробуждане... задъхване... измама...
Коварна болка в измамен стих.
Повяхналото и лъжовно щастие ме призовава,
провира се и провокира ме да съм железен щит.
Острието на лъжата ме прободе ...

"Поне за туй да взимаше заплата!..." -
Мърмори майка пак след своя син.
"И днес ли пак ще си трошиш главата!?" -
Претръпнала, жена гълчи любим...
А той мълчи. С усмивка тъй позната ...

Среща
Запомни ли
едно бистро на гарата
и две все още влюбени очи?
Димяха изоставени цигарите ...

Ехото на чувствата отеква
в празното пространство на душата.
Мислите са облачета леки,
пръснати от шепнещия вятър...
Питам се в просъница: коя съм? ...

Днес се загледах в един мъж на моите години, работещ в нашата фирма, мисля като счетоводител. Той бе с черен панталон, черни обувки с цип (обърнах внимание точно на това, защото обувките с цип ми се струваха досега несериозни) и с риза на големи вертикални раета. Обещах си да ходя на работа така тов ...

Промъкна се и тази нощ в съня ми,
за да ме видиш в новата ми роля.
Промъкна се, не те усетих. Може
да превърнеш тази нощ съня ми в огън.
Остани. Не ще ми пречиш. ...

Навън и в сърцето ми е пролет,
душата ми отново е в полет!
Летя над дървета разцъфнали,
над поля и градини, все още не цъфнали.
Летя с душа развеселена ...

От лед са всички сълзи,
душите ни свързани са от Смъртта -
вечността е нашата душа!
Щастието си отиде -
човекът посегна му със зла ръка. ...

* * *
Когато те срещнах, времето спря,
наоколо всичко застина,
прекрасна жена сред градински цветя,
с устни червени - рубини... ...

Два свята - в една обвивка
Твоят свят е музика,
а моят - поезия...
Душите ни в интимна изповед...
ти с китарата, ...

Пиша аз за теб отново и отново,
не знам кога ше спра с това,
непрестанно мисля аз за теб,
кога, кога ще те забравя аз,
едва ли ще успея, но ще пробвам да те заменя, ...

Спуснати са на конци мечтите,
отровени от сянката
на кукловод безсрамен.
Безпристрастен,
само по сценарий. ...

Тъжна музика, тъжни струни,
тъжна песен отнякъде се чува,
ти за последно ме целуна -
отиде си без да се сбогуваш.
Тъжна цигулка едва дочувам ...

Как те мразя!!! Май ме караш да лазя?! Мислиш си, че не мога без теб. Но там е твоята фатална грешка. Не мога да продължавам така да се хабя във фалшиви връзки без бъдеще. Мислиш си, че като си перфектна няма да те оставя. Една оставих като теб и теб ще оставя. Сигурно си си мислела, че никога няма ...

Младост повяхва -
нарцис откъснат наскоро,
топнат във вазата кипри се в сетните сили.
Паяк прокарва
следи по кожата още сияйна. ...

Когато Те ОБИЧАМ!
Когато се събудя,
будя се със мисълта за Теб!
Когато се усмихвам,
се усмихвам пак на Теб! ...

Една нощ се разхождах в парка
и в мрака се появи сияйна светлина,
и ето, видях я, тя беше като ангел,
озарена от хиляди лъчи. Щом я зърнах,
сърцето ми пламна толкова силно, ...

Пролетта ми се усмихна
през тюленото ми перде.
Очите ми поискаха
студа в тях да умре.
Цветът овощен ми намига, ...

Срамувам се от самотата!
Под тичинките на лалето ще се скрия!
Аз толкова съм малка, да...
Тъгата превърнала ме е в прашинка!
И от любовта си се срамувам! ...

Вечерен дъжд
Така спокойно чука
дъждът по стъклата.
И така спокойно времето тече.
И така с усмивка пълна е ...

Сипах си във чашата Спокойствие
и капнах капки Равнодушие.
Сега така ми се живее –
не искам в душата никаква тревога.
Попитах и за коктейла Безразличие, ...

Попаднах в много думи неизречени
и посоките намирах на късмет.
Победите са загуби предречени,
а всяка обич - болка като лек...
Прекрачих забранената бариера, ...

Честит двоен юбилей на актьора Васил Михайлов!
На 06.04. 2008 година той навърши 70 години житейски път и 40 години на сцена!
Нека е жив и здрав!
Честит ти юбилей, Воеводо!
Четиридесет години се сражаваш! ...

Сега съм с теб – една вълнà в море.
И знам, все някога ще се разбия.
Но и тогава ще ми е добре –
на малки капчици да ме изпиеш.
Вълнàта има своя край – прибоя: ...

Е, здрасти!
Пак ли си дошла?
(Брей, как умееш само да се вмъкваш!)
Седни!
Но малко по-далеч от мен! ...

Спомняш ли си първата ни среща?
Спомняш ли си нашите мечти?
Спомняш ли си ласката гореща,
която ти ми подари?
Спомняш ли си любовта голяма? ...

Вода по стряхата се стича
и всяка капка плахо шумоли,
прозорецът е мокър, а и всичко -
навън дъждецът ромоли.
Седя и гледам как листата ...

Дали пък да не хукнеш
към техните лустросани Бастилии,
където да се молиш до припадък
за снизхождението - да им лъскаш пода,
да възпитаваш техните деца, ...

КАЖИ МИ ТИ, СЪДБА!
Кажи ми ти, съдба,
как да уловя звезда?
На любимия да я даря,
с нея да докажа любовта! ...

Леденото огледало
Седя пред огледалото и се взирам в него. Струва ми се, че истинската ми същност стои от другата страна на студената, гладка повърхност.
Нейните отровно зелени очи се впиват в мен и ме изгарят. Казват ми, че аз не съм истинска, че не съществувам.
Губя се в тези прекрасни, но безизра ...

Препускат буйните коне
в гърдите ми
и блъскат -
да ги отведа на водопой!
Неотстъпно питат ме ...