Под стария орех на село -
детството аз изживях.
Под стария орех на село -
тъжна и весела бях.
Под стария орех на село - ...

Уших си броня - броня от неволи,
и меч от тишина си изковах,
измислена сред истински герои,
по пътя си остатъчен вървях.
Строях си кули, после ги събарях, ...

Ела, разкъсай, пожелай ме,
удави ме в свойта страст!
Убивай ме нежно, не ме жали!!!
Покажи ми своята власт,
покажи защо твоето име е Мъж!!! ...

Животът ти отдавна не е мой
и част от него няма аз да стана,
в нощите поредния герой,
дошъл при мен с поредната измама.
Нима бе тук за мъничко да спреш ...

Бездомен скиташе, без роден кът.
Забравил своето начало.
Животът бе му черен път,
а тъгата топло наметало.
Затъвал беше често във калта ...

Нужно ми беше само да си надигна главата, за да видя момичето. Лицето и беше бяло, също като снега през онази мразовита декемврийска зима (просто ми беше направило впечатление колко бял и чист беше той тогава). По лицето и личеше много болка и тъга, която не се дължеше на това, че то беше покрито ця ...

На прага на съня
Стоя на прага на съня...
и не мога да прекрача...
Светлосенки от деня
в тъмнината ...

По детски ще се правя на наивна,
ще се усмихвам, даже да боли,
ще облека душата в рокля дивна,
ще пресуша реките от сълзи.
Ще усмиря ръцете и лицето, ...

Есенно, пусто...
Сиво, синьо
блъска вълните
побесняло в немощ
студено, разпенено море. ...

Единствено във нечии бумаги
записан си - баща на своя син.
Но срина веселото детство,
а младостта И със юмрук разби.
С алкохола, виждам, си на Ти ...

Една сбъдната мечта
Мечти, мечти и отново пак мечти. А колко от тях са сбъднати!? Сега ще чуете една история за малката капчица Мила. Тя живееше близо до гробищата в кална локва, а до нея едно малко кокиченце. Мила наблюдаваше своето съседче и денем, и нощем. Вечер кокиченцето клюмваше
своята камбан ...

Той шарен е и луд, и див,
по своему е най-щастлив,
кога поиска – кавалер изискан,
или пък стих във стил „кучкар" изписан...
Клоун наричат го даже - ...

Ти и Той
Ти и Той
поотделно и заедно -
все сте в живота ми.
Хляб за белите стихове, ...

Горещо, пурпурно червено и парещо
лапа и дъвче първично.
Лиги капят от хищната му челюст...
Пукот на погълнати кости,
кръв се лее ...

Седи сама и цяла в черно,
с очи по-сини от море,
усмивка бледа се проблясва
по невинното и детско личице.
А смъртта е толкоз близо ...

Светът навън е жаден
да види твоя мироглед,
ще разбере, че ти си важен,
надявам се, от първия куплет.
Аз бях ти обещала надежда, оптимизъм, ...

Сънувах сън
Сънувах, че съм пеперуда,
разперила с надежда си крила,
над всеки цвят с волна младост,
в лъчи окъпана с искряща радост. ...

Когато тръгнеш по оназ пътека,
която дълго търсеше,
а всъщност сам я начерта...
С уверен поглед преминавай мрака,
от който ти настръхваше, ...

Една година мина,
откакто се венчахме
и бушува в мене огъня, любима,
когато с теб сърцата си събрахме.
С дете дари ме, мъничка звездичка, ...

След време утихват звездите безпътни,
с очи не пробождаме сиво небе,
и пламъче, сторило диря в душите ни,
нaпомня, че трудно се диша без теб...
Макар и объркани нявга от вятъра, ...

Не ме ли искаш?- О' кей... Лошо няма...
А искаш ли на друг да ме дадеш???
Пак - не... Защо? И аз какво да правя?
Природата ми можеш ли да спреш?
Не те разбирам??? - Колко ме обичаш??? ...

И сълзите капят
И няма накъде
Пътят преди златен
Превърна се в катран
И не виждам нищо ...

Пак думите, които нищо не значат, а казват всичко...
пак същото...
пак е пролет...
пак питат какво ми е...
пак ми е горещо в черните дънки... ...

Карма
„Било е писано,
(или може би обмисляно)
от божии предания
на крехките създания – ...

Помниш ли ме? Или съм оттенък,
пропълзяващ с юздите на вятъра...
В съзнанието стържещият ремък
разпокъсва липсващата вяра...
Викаш ли ме? Или ехото се дави ...

Топло пролетно слънчице огряваше цялата стая, прозорците бяха широко отворени, а отвън се чуваше чуруликането на птичките. Зайо потърка сънливо очички, а после леко и носленцето си. Изправи се на креватчето и плахо се огледа. В цялата стая не се виждаше нищо, което да издава присъствието на жив чове ...

ПОСВЕЩЕНИЕ
на К.Тодорова и Ат.Свиленов
Такъв е живоът -
няма си що!
Един маскарад ...

На твоя бряг се спирам уморено
и вглеждам се във синята безбрежност,
вълните тихо плискат се край мене,
а вятърът ме гали с нежност.
Признавам, чудесата съществуват ...

Написано по повод излизането на ХП 7 на български, с цел да бъде прочетено пред всички присъстващи на събирането, но не ми беше позволено да го прочета, затова го публикувам тук.
Веднъж Джоан Роулинг героите си събра,
за да решат на Хари Потър трагичната съдба.
Всички му бяха много сърдити
и го обви ...

Аз съм тук, не за да се правя на поетеса - не съм!
Аз съм тук, защото един истински творец докосна душата ми, намери болката в нея и и помогна да излезе... изплаках я върху листа... Елишка, благодаря!
Сутрин
Не мога да говоря. Не мога да заплача.
Тежи като присъда мълчанието наше... ...

На крилете на буйни ветрове
се нося, без да се страхувам.
Летя, но нямам представа къде,
във чужди светове нахлувам.
Ако вятърът спре сега за миг, ...

Закотвях се винаги
в чужди крайбрежия.
Не търсех уютен
мираж в хоризонти.
Студени вълни във ...

Спомени по теб ме преследват всеки ден,
като бушуващо море беснеят.
Нито изцелена рана -
остана ли още нещо да кажеш?
Повяхвам по малко окован, ...