ХОЛОГРАМНО
Сред жълтите листа
на тефтера ми
намерих суха маргаритка.
Спомен от увехналата ти любов ...

Тиха празна стая,
в облаците пак витая...
Виждам силуета на момиче,
танцуващо със звездите.
Лицето й - бяло като сняг, ...

Пробождат ме стрели отровни
и впиват се до болка в мен,
къде сте погледи чаровни,
аз търся ви и нощ и ден?
Залива ме лава кипяща, ...

Ела-ела
Стоя аз сама, обвита в тъга
Сама аз, но едва ли е така
Винаги край мен болката кръжи
Плахо с мен тишината тъжи ...

Времето старее
без да има тяло...
Погледът ми се рее -
странна е стрелката
на движещ се часовник ...

Във залеза на твоето обичане
те срещам пак със сълзи на очи.
Дошъл от никъде, а си ми като бреме,
натежало във самотните ми дни.
И в сенките по лунната пътека ...

Далеч от мен кипи живот.
Далеч от мен си ти, любов.
Светът е хубав някъде далеч.
Някъде далеч изкрясква птица,
някъде - с поглед на лисица - ...

Изстрадах те със тиха безнадеждност,
разпъвана от болка и мечти...
Дълбоко скрила женската си нежност,
изваях те във моя светъл стих.
Сега ти се любувам всеотдайно - ...

ОЧАКВАНЕ
Ти ли си? Какво при мен те води?
Нещо искаш да ми кажеш? Кажи!
Аз го зная, в съня си го чух,
че за мене те много боли! ...

Чувства протест - на безгласен вик порива,
като мъгла идат - с тревога на повика,
като екран дойде сигнал за опасност
и тревожност по пътя се прокрадна.
С мисъл закръжа - на тъжно литнала птица ...

Докосни ме! Тъй нежно както някога.
С любов и ласки пак ме обгради.
Сега, по-чужди сме от всякога,
а липсваш ми, о, как ми липсваш ти!
Къде се скъса тази тънка нишка, ...

Уж нямаше да плача...
Уж вярвах, че така съм по-добре...
Уж ти нищо за мене не значеше,
но сега... просто имам нужда от теб...
Сега небето изгуби своя цвят ...

... поставих се на мястото на емигранта и го "преживях" така.

жив съм
но от пустота немея
със гнева човешки
се опитвам някак
безутешно да живея ...

Лутах се безцелно в пустотата
като среднощен странник по неясен път.
Съпътстваше ме само тишината,
нарушавана от ударите на студа.
Вървях и губех се във нищото, ...

От две години спя
до най-красивата жена на света
и даже съм сигурен, че тя ме обича.
Обожавам да вдишвам нюансите
на телесната и топлина, ...

* * *
Ти мина през мен като стихия,
вряза се във всяка клетка,
във "звяр" превърна ме, да вия,
окован зад твоите "решетки"... ...

Сънят е сякаш миг
от бавноминаващото денонощие,
спокойствие и мир
заемат своето надмощие.
Сънят е сякаш миг ...

Казват, че любовта е най-великото чувство на света. Тя ти дава сила да се бориш с несгодите в живота. Надежда, че всичко ще се оправи, колкото и да не се вижда светлина в тъмния тунел. Дава ти криле, с които да полетиш към един по-красив свят. Но понякога не всичко се случва така, както се надяваш и ...

Вътърът ме облада
и разкопча малката ми ризка...
Духай, духай, ветре,
нищо, че навън започва да вали!
И с тела, допрени във нощта, ...

И слънцето ни изостави.
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.
Като песъчинка в окото, ...

Посветено на отец Арсений
„Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене."
Ев.
Върху вкочанената пръст палят огньове,
копаят общите плитки гробове... ...

Когато бяхте млади вярвахте, че - стига да поискате -ще минете под свода на дъгатаи лекомислено залагахте на карта стари срещи и приятели.Сега разбрахте, че сте губели...Следобедът ви беше победил и станали вий бяхте пленницина скучен делник без лирични стихове...Прииска ви се да заплачете,но се въз ...

Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...

Не наранявай тези, които обичаш, защото по този начин убиваш любовта, която изпитват към теб!

>> Вятърът ме погали,
>> в прегръдката си ме взе
>> и ме понесе
>> високо в синьото небе.
>> Люля ме нежно ...

Някога преди,
в сенки от мъгли се
срещнахме аз и ти.
Стояхме и небето съзерцавахме,
звездите брояхме, ...

„От миналото ще вземем огъня, а не пепелта.”
Жан Жорес
Нашият свят е сатирична пиеса с черен таван и черен под, а всеки от нас играе роля и други подроли. Апатично ми е да пиша за този опиат, който е обзел масите. Въпреки това аз съм участник в същото представление и дори да вярвам в редакторските с ...

Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала. ...

ТИ
Ти си морето,
разбунило
мислите ми.
Ти си залезът, ...

На кръстопът
мъждукащи
съдби
самотно
чакат ...