(отговор към стихотворението на Вальо Йорданов):
Сига ша ти разпраям как са случи.
Тооо ногу ма йе срам, ма кво да прая?!
Дорде сми живи на акъль са учим,
да мойм да изпрустейм най-накрая. ...

Искам да те питам...
Ще се отдръпнеш ли при най-малкото препятствие?
Или ще останеш до последното причастие?
Ще ме обичаш ли като любима, приятелка, сестра?
Или ще ме захвърлиш, когато ти омръзне любовта? ...

Моята песен
Щом съм с теб светът е рай чудесен,
най-красивата приказка на света,
затова за тебе ще напиша песен,
ще я изпея и ще ти я посветя... ...

Измислих те.
Най-нежните ръце измислих
и погледа - най-мек и благ.
Не искам
затова, че ме разлюби ...

Днес не те поканих,
мислите си, за да подредя!
Но ти нахълта без покана
и след себе си остави хаос!
Обичаше да идваш във ума ми, ...

Като магьосница
скривам годините
в ъгъла.
Публиката влиза,
аплодира притихнала. ...

И мълча.
Дори да се запали,
дори да се взриви и стане на пепел
над мене здрачът...
Дори луната да ми проговори в тъмното, ...

Ако можех, щях...!!! Скъпа, налей по още едно. Бейб, не мога да те обичам. Никога не съм могъл. Не съм искал, скъпа. Не съм те обичал. Мразя те. Не. Не те мразя. Ненавиждам те. Ненавиждам красотата ти. Перфектността ти. Изпий го до дъно, скъпа. Мразя те, защото те обичах толкова силно. Или поне така ...

Пътят починал от нас, изстинал,
с израз надежден, невинен,
с вик, пленен от умора и нега,
поглед от студ - раздрал и ридал,
и върху обвивка на обвивката ни, ...

На неверен няма да съм вярна.
Това добре го запомни!
Запомни и помисли дали съм ти вярна
след всичките ти лъжи.
И аз със други съм била, ...

Тя игра.
Теглилките премериха съзнания.
Съзрени светове
зазидаха очаквания.
Тя винаги е най-добра ...

Колко наивно заобичах те...
Гръмотевица!
Ненавиждам те...
Художник по душа -
как рисувах те... ...

Времето ти ме убива.
Твърде често ми го искаш.
И много в мен разкрива.
Какво във себе си подтискаш.
Страхът ти ме погубва. ...

Ако ти знаеш,
че те обичам...
Това ми стига!
Друго не мога
да поискам. ...

Мислих, че те обичам,
казвах го на теб, не на него!
Но лъгала съм те и ето, причиних
аз болка в твоята душа!
Как да ми го ти простиш, ...

Аз мразя благородните лъжи.
Лъжа ли е, не е добра за мене.
Към истината само се стреми,
че тя умира в туй лъжовно време.
И нека, ако трябва да боли, ...

Както тихо си вървях,
странник тъжен аз съзрях.
Болен, мокър, уморен,
той вървеше си смирен.
Но бедността не му измъчваше душата, ...

Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена мигом от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини и горди върхове - ...

Събудих се, отчаяна от сивото ежедневие.
Мислех, че ме очаква същото всекидневие.
Станах и се оправих без желание,
сякаш съм в изгнание.
Излязох от вкъщи разочарована. ...

ВЕСЕЛО ХОРО
Пет кокошчици засмени,
с пъстри рокли пременени,
люшкат весело хоро:
"Ко-ко, ко-ко, хо-хо-хо. ...

кво ме плашиш с ада
не знаеш ли
че там живея
кво ме плашиш с ада
аз съм майка ...

Стоя под дъжда и те чакам.
Премръзнала, мокра. Сама.
Усещам влагата навсякъде из себе си.
Струва ми се, че стоя така от часове, години, векове...
Но не помръдвам. ...

Цяла нощ до мене буден,
бдял си ти над моя сън.
Цяла нощ - възбуден
от това, че си с мен.
В блажената омая ...

В мълчанието на нечий залез.
Когато ирисът на дъгата помръква.
Като светулки жълти припалват
звездите.
Небето купол е. ...

РАЗКАЗВАЛА ЛИ СЪМ ТИ ПРИКАЗКА
ЗА ЛЮБОВТА?
Нека поговорим за... любов,
за онази - истинската, вечната, искрящата.
Затопляща сърцето като благослов. ...

Алексия се взираше през прозорчето на самолета и не знаеше какво да каже. Не се чувстваше омъжена, макар формалният й съпруг да стоеше до нея. Беше уморена, защото не бе спала две нощи от притеснение дали делото ще мине гладко, а в същото време изпитваше силно задължение към Нилс, който бе направил ...

I never want to play the games that people play
I never want to hear the things they gotta say
I've found everything I need
I never wanted anymore than I can see
I only want you to believe ...

"Your Last Song"
Here I am
Writing my last song for you
Hear the words carefully
And you'll see it's you ...