Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво ...

Моля те, никога не забравяй за нас!
Не забравяй за нашето време -
единствено, вечно, вълшебно.
Не забравяй за нашите мечти,
изпълнени с блян и надежда. ...

Все тебе търся. Как да те открия?
Ти ли си това? Или не си?
Ще дойдеш ли при мен като магия
най-тъжния ми път да осветиш?
Ще дойдеш ли? Или пък аз пред тебе ...

Случило се отдавна... Някога, когато Земята била още млада, необуздана и влюбена. Тя била така вдъхновена, че не можела да удържа енергиите си и измисляла постоянно нови идеи, които да изпробва, за да живее по-пълноценно. Устремът й бил толкова силен, че денят и нощта едва смогвали да разменят места ...

(разказ в три погледа)
Действащи очи:
Ляво око
Дясно око
„Две хубави очи. Музика, лъчи.” (как пък се вмъкна този цитат на П.К.Яворов) ...

Тъжен свят -
без щастие и радост,
тъжен свят -
убита младост.
Изгубена душа ...

За тази любов ли чакаш -
още преди да я намериш, знаеш коя е.
Чуваш я в нощните мълнии
и поройни дъждове,
съзираш я в изгряващото слънце ...

Мила моя мамо,
ти си ми в съня,
спя на твойто рамо
чак до сутринта.
А когато аз съм болна, ...

Затварям се във себе си -
черупка.
Затварям се,
не можеш ме съзря.
Не чукай на вратата ми ...

И ще запазя всеки миг със теб,
дълбоко в мен...
И ще те пазя като вик,
дълбоко в мен.
И всяка болка ще проклинам, ...

Есеният ден вали пред мен,
погребван от листата на загиваща върба.
Самотни хора отминават,
студените думи на вятъра нашепват за бяла красота.
Още ден и ще побелее пак нощта, ...

След 45 години
Безспир летят годините,
връстници мои скъпи.
Отминават дните ни
с бързите си стъпки. ...

Събуждам се бавно,
сладко,
като котка протягайки се -
държа очите си затворени,
знам, ...

* * *
Сиво и скучно е - не за любов.
Точица вяра в очите ми - нежно-мъгливи...
Тръгваме - без благослов -
и се чувствам щастлива. ...

„Да се поразходим? – попита Катрин.
„Единият крак пред другия – отвърна той – през поляни и мостове...”
„Дългият път към вечността”,Кърт Вонегът
Плисъкът на вълните
Почукване? В този час? Тя отметна завивките на леглото си и с мудна и сънена крачка тръгна към врата на стаята си. Живееше в един малък ...

Бях там,
в тясна прегръдка на среднощен сатен.
В акорди
на небесна соната обляна видях те.
Бях там, ...

Липсва ми дървото,
липсва ми комина,
липсва ми кушетката ти,
сбутана до скрина.
Липсват ми очите ти, ...

Аз искам тази нощ
да бъда с теб,
да галиш моите коси,
да ме докосваш
тихо със ръце, да бъда галено дете...

… на Дядо
Незнайно как... но всичко свърши...
сълзи, умора, болка и тъга...
Земя...
Земя широка, безпощадна... с гладна пръст... ...

Защо на всеки кръстопът упътващи табели има?!
Нима ще се загубя - сам сама, вървейки собствения път?!
Ако искам с други да се пошегувам, наопаки табела ще обърна.
И онзи, дето идва ми е в гръб, грешно ще поеме търсения път...
Тогава аз каква излизам?! В съдбите чужди се набърквам? ...

Поради професионалното ми изкривяване да свързвам всичко с техниката, реших да направя едно невиждано сравнение между развитието на технологиите и това на човечеството! Реших да изтъкна положителните и същевременно отрицателните течения в това направление.
Според много хора няма особена връзка между ...

20.05.2008
Така ли ще отвърнеш на приятел?
С презрение безкрайно в очите?
Така ли ще затръшнеш ти вратата?
И гръб ти ще обърнеш на мечтите? ...

Изправях погледно завоите пред теб
(на равно се живее адски лесно!).
След тежки делници се връщах много лек,
но в миговете обич... беше тясно.
Превръщах зимата във лято с къс ръкав ...

Погледни в очите ми!
Не, по-добре в своите го направи!
Кажи какво съзираш,
но този път не ме лъжи, помни!
Страхуваш се да го направиш - ...