Години дълги аз след тебе тичах.
Душата си разголвах и събличах
и искрено, и нежно те обичах.
Дива бях и непокорна,
емоционална, а и страстна, ...

Само с живота си
човек е богат!
Само чрез живия цвят
се продължава нашият свят!
Човекът е цвета ...

Любимото момче - остана тъй далече,
не мога да го върна за нищо на света,
сърцето страдаше, болеше,
стига вече - таз тъга, тоз мрак и самота.
Любимото момче - от мен си тръгна ...

Каня те и тази вечер
Каня те отново и отново
Ела при мен
Каня те отново и отново
Да дойдеш с тихи стъпки ...

Разцъфтяха дърветата в розово,
и от тях замириса на люляк,
колко светло бе вън, колко пролетно,
сред зелено градът се събуди.
Позабравени птици долитаха, ...

"In vino veritas!" И хайде наздраве -
по рецепта пием стара, желана,
а после ще легнем гузни, пияни,
но не алкохолът е нашата рана...
В мене има сила женска, ...

Дъждът вали,
на малки капчици се сипе.
Вървя по улиците мокри
и капят пак сълзите.
Сълзи за теб, ...

Ти танцуваш на дансинга.
Тя се налива с водка.
Тръгва към теб в стъпка танцова.
Аз тананикам. Нарочно.
Ти и към двете ни гледаш. ...

хайку
умиращ изгрев
ражда ден на раздяла,
чух пеещ лебед...

Пред двора на света - страхуваш се
и малко по малко - погубваш се,
приятелю мой и безпомощен,
на сивото махваш безоблачен,
придворни мой, безкористен, ...

Любовта е чувство, толкова жестоко,
в остър нож грижливо изковано.
Защо? Защо ми беше нужно да се влюбвам?
Защо ми трябваше да се захващам с теб?
Защо сега, накрая съм сама, ...

Кое за вас е най-важното нещо на света? Или и вашите морални ценности са размити от сивотата на живота ви? За мен поне най-важното е приятелството. И не тези „приятели", които се смеят с мен, а тези, които споделят болката, мъката и реките от сълзи. Да, обвинявате ме, че нямам много приятели, но ваш ...

Времето лети, лети...
Но с нищо не мога да те върна,
уви!
Всички искаме да си с нас!
Да сме засмени, да пеем в захлас! ...

Почакай ме малко...
Искам да ти говоря...
Искам да кажа...
Имам малко вяра за теб.
Твоята е стъпкана, ...

БОЛКА
Заспива земята, просторът заспива
и всичко се готви да спи.
Какво си ми дала? Какво си ми взела?
Та в мен толкоз много боли. ...

Онази русата
С вълшебните обятия
Която искаше фенерите да светят
Докато танц рисуват рамената и
Онази щурата ...

Да спра ли да мечтая?!
За да спрат и укорите ви банални.
Задето вярвам, че го има Рая...
Или сънувам принцеси нереални!
Без душа ли да остана?! ...

Знам,
за отегчения -
дали е пламнала искра единствена
или вилней пожар -
е без значение... ...

Понякога ме топлят думите.
Задушавам се, красива е илюзия...
Искам да усетя студ.
Освежавам се, нежен блян...
Понякога ме късат думите. ...

Гледам те,
ръката се протяга,
пръстите треперят
и те докосват.
Усещам топлината, ...

И застинал той, от миг на нежност разгромен,
под сиянието на греховните си мисли.
Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце
се дерзае срещу вярата в доброто.
И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи ...

Притвори очи от дима. Малко по малко осъзнаваше в какво се бе превърнала. Все още млада, толкова ранима, толкова страдаща, пробождана от сърцето си, желаеща, копнееща, обичаща, нараняваща повече от всякога, повече от всеки друг – себе си...
Мария усещаще болката, поразила сърцето и още мига на запоз ...

Не казвай сбогом. Никога не казвай.
Отиваш ли си - просто си тръгни.
На птиците крилете не подрязвай.
След себе си мостове не гори.
Вратата не зазиждай след потегляне. ...

Кралицата на Смъртта
Студ...
Мъгла...
Мрак...
Тишина... ...

Искаше от мен силни оценки и нищо повече. Ето, аз вече не нося оценка ,по-ниска и по-слаба от петица. Искаше да се грижа за къщата. Ето виж, това също правя, искаше от мен какво ли не, аз го направих, вече съм перфектна, но никога не чух тези думи от теб, татко.
Чудя се кога ли ще дойде денят, в кой ...

Провокирано от стиха на Петър Трифонов - Някога
Някога ли? Някак ми теснее.
Там съм като птица... през игла.
Някога далечно ми линее.
Някога е там, а тук - сега. ...

И макар, че е прасковен цвят кимоното ми,
цяло фино бродирано на минзухари,
че нефрити проблясват ми даже и в шнолите -
аз съм само наложница на господаря си.
Колко нощи те галеха тънките пръстчета, ...

Къде отивате, къде, войници слепи,
последната ви битка отшумя,
очите ви за родната земя
изтекоха по волята на Бога.
Но сенките по пътя продължиха ...

Молиш ме да ти простя.
Та има ли какво да ти прощавам?!
Молиш ме да те излъжа,
но аз такива работи не правя.
Молиш ме до теб да бъда. ...

За хляба и за още нещо...
Свободата е като хляба.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба, ...

Апелирам - тази вечер от 22:30 ч. всички да се залепите пред БТВ. Ще дават моя любим филм... Който го е гледал знае, че е загубил 2 часа от времето си, но си е струвало, а който не е... не знае какво е загубил. :) Споделете удоволствието с мен! :)
Просто затвори очи.
Отпусни глава назад.
Пътувай във ...

като рицарите,
като хората,
които нямат
на кого да
се обадят, ...