Тъжна равносметка на 30 годишен живот. Но за съжаление е така. Официалната жена е като официалната рокля. Неудобна, скрита на тъмно, вадена при необходимост.
Как се сдобиваш с това определение е трудно да се схване. Просто минава малко време и осъзнаваш, че си официалната. (това след брака)
Мен напр ...

Should’ve known better
I saw the signs
how did I let you cross the line
should’ve been smarter
and realised ...

Не съм способна да говоря!
Самопризнания разлагат се в ума ми.
Покоя не намериха в прекръстване.
Крещят напук опарените думи...
Обсебват ме. Напук на всичко! ...

БОЛКА
Защо физическата болка,
която ме изгаря,
не е така непоносима -
а пък обидите на близките я правят ...

Kакво да празнуваме... (днес),
смърт? – пред раждане-вечност...
Когато златокосо докосна те животът,
ти знаеше ли как синеоко ще умреш???...
За своята родина, побледняла ...

Ужасно странен момент!
Спомен от предишен фрагмент
опитва се да задуши
моята истина, дишаща едва.
Извадено парче от пъзел ...

* * *
От щастие вкусили неведнъж,
споделяхме сънища млечни.
Събирахме снопчета вятърна ръж
и облаци на птици далечни. ...

Не само, че никой не се радва на щастието на ближния, но и всячески се опитва да го разруши, напъван от завистта и злобата си...
Човекът би трябвало да е създанието с най-високо съзнание!
За съжаление, като се огледам наоколо, виждам само озъбени твари - нелепи, брутално неискрени усмивки.
Не само, ...

С годишни времена обличам се
в старание да не омръзвам.
Случайността в сезоните привличам
и спорадично мъжка мисъл връзвам.
У всеки лицево променям ...

На себе си разчитам уморена,
от обичта себична съм пленена,
от теб оплетена съм в здрача,
забрави ли в какво превръща се палача?
Откъсваш ме преди да съм узряла, ...

Страхуваш се от деня на истината.
- (Ужасно)
От моето ''Не''!
- (моето ''Да'' е толкова рядко)
Търсил си ме дълго. ...

Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.
Звезди се раждат с блясък всеки миг, ...

Очите ти са карти. За предсказване
на орис, премълчана многозначещо...
Зазидани във крепост от несбъдване,
посоките, без дъх, се вият съскащо...
Ръцете ти са пясък. За съзиждане ...

Скорпионско!
Свари ме на кафе,
но Съвест да не види!
Люби ме по лице,
рони бадемни цианиди. ...

Ако животът е кристална чаша,
напълнена с пенливо питие,
достатъчен е само миг разклащане
и устни жадни някой да допре,
за да се влее силата вълшебна ...

Прецака ме! Ей, ти, Любов...
Уж си прекрасно чувство,
а дълбаеш като с нож в сърцето ми изкусно.
Жигоса ме! Със две слова
и мисли, и въпроси... ...

Ти гату мъ остави - беф развалина,
една снага наляла,
като каца у мъза.
От сълзи съ беф спихнала,
кат' стафида съ збръчкалъ. ...

" ... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш." ...

Не ме наричай
„слънчице”
защото
ми омекват коленете
а такива мъже ...

Гледам нощем към небето,
хиляди звезди блестят,
а луната над полето
осветява моя път.
Виждам нещо тъй красиво, ...

България като държава съществува от векове, въпреки множеството войни и попадането под Византийска власт и турско робство българите никога не забравят кои са и откъде идват, никога не изгубват родовата си принадлежност и идентичността си.
С течение на времето, войните за власт и територии намаляват ...

Разказът се посвещава на 90-годишнината от създаването на ПФК "БЕРОЕ" и на верните му фенове
Тази история говори за петли и футбол. Поради това е странно, че Франция не участва в нея. Тази история е за фенове. Само за фенове! Действието се развива в два града - в Милано и в Стара Загора. Има зрелище ...

Кристина Орбакайте - Мой мир
Мир, в котором я живу
Называется мечтой
Хочешь, я тебя с собой возьму
Хочешь, поделюсь с тобой ...

Нищо друго не може да се сравни
с липсата от твоето присъствие
и едва ли някой ще ме убеди,
че не ме убива твоето отсъствие.
Когато те няма, сърцето ми кърви, ...

Приготвил попара и веждите свъсил,
Сатаната раздава солени шамари,
вместо сол - отрова поръсил,
Дяволът вика безплатно гробарите.
Мъртви пристигат души на талази, ...

Там, където свършват приказките
Едноактна камерна пиеса
Канцелария. Бюро, на което има само преносим компютър. Шкафове с папки, на които стоят надписи на последните петнайсетина години. Пред бюрото празен посетителски стол. Зад бюрото - голям директорски стол. На него седи строго облечена служителка ...

***
Колко прегради рушим ежеминутно, докато стигнем до същината на въпросите?! Овдовелите ни усещания скрибуцат под напора на отминали постулати. Превързваме пропукани устни, които кървят от неизречени слабости и закриваме очите си - за да не ослепеят.
Тъмно, по-тъмно, забрава...
Броим изгладнелите ...

>>> Малка си,
>>> чиста
>>> като утринна роса,
>>> но като трън
>>> в душата ми ...

Пролет над града
Снегът се стапя
под нежните слънчеви лъчи,
а хладният пролетен въздух трепти
и завладява града с неповторима свежест, ...

> Един премъдър философ (забравих името в момента),
>
> със думи винаги готов бил да обори опонента.
>
> Че всичко бързо се развива, обаче взел, че проумял, ...

Снежната принцеса
През прозореца открива се гледка -
очорователна и вълшебна.
Снегът, в своята прегръдка,
обгърнал целия град. ...

"Ще останеш в сърцата ни винаги будни за мъст,
ще те виждаме в пътя си всеки по своему,
ще те помним завинаги в ума и душата ни,
ще сме горди българи... за нас ти се стремеше. "
Поклон пред делото ти, Апостоле ...