Там, където свършват приказките
Едноактна камерна пиеса
Канцелария. Бюро, на което има само преносим компютър. Шкафове с папки, на които стоят надписи на последните петнайсетина години. Пред бюрото празен посетителски стол. Зад бюрото - голям директорски стол. На него седи строго облечена служителка ...

***
Колко прегради рушим ежеминутно, докато стигнем до същината на въпросите?! Овдовелите ни усещания скрибуцат под напора на отминали постулати. Превързваме пропукани устни, които кървят от неизречени слабости и закриваме очите си - за да не ослепеят.
Тъмно, по-тъмно, забрава...
Броим изгладнелите ...

>>> Малка си,
>>> чиста
>>> като утринна роса,
>>> но като трън
>>> в душата ми ...

Пролет над града
Снегът се стапя
под нежните слънчеви лъчи,
а хладният пролетен въздух трепти
и завладява града с неповторима свежест, ...

> Един премъдър философ (забравих името в момента),
>
> със думи винаги готов бил да обори опонента.
>
> Че всичко бързо се развива, обаче взел, че проумял, ...

Снежната принцеса
През прозореца открива се гледка -
очорователна и вълшебна.
Снегът, в своята прегръдка,
обгърнал целия град. ...

"Ще останеш в сърцата ни винаги будни за мъст,
ще те виждаме в пътя си всеки по своему,
ще те помним завинаги в ума и душата ни,
ще сме горди българи... за нас ти се стремеше. "
Поклон пред делото ти, Апостоле ...

...
Обичам да стоя във парка
с вперен поглед в хора покрай мен,
обичам да ги гледам, влюбени без мярка,
застанал кротко до вековния им клен. ...

Изпях се - сякаш тъжна песен,
написана без ноти, без рефрен,
от някой странник, може би обречен,
чрез сълзи да изписва своя ден.
Продумах се, и бях излишна дума, ...

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта - символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя?... Как къде? В сърцата на хората. В душите и очите им.
С вдишването на първата глътка въздух, човек поставя началото на своя жизнен път. Съдбата ни поставя много препя ...

Чуваш ли камбаната?
Виж! Това е буболечка!
Повлякла е огромна клечка...
Ха! Обърна се!
Но едва ли схваща ...

Голяма поетична нужда
Един талант гигантски
подремва кротко като бей
красив, неустоим, без бански,
ти гледаш го и просто ти се пей!... ...

Страх
Усети ли студената тръпка, пробягваща по теб? Пулсът ти се забързва, дишаш учестено, усещаш как забързваш ход. Защо имаш чувството, че нещо те преследва? Обръщаш се. Зад теб няма никого. Забързваш още повече. Някой те преследва. Но няма никой!
Вече тичаш. Но какво става с теб? Ледени тръпки ла ...

Тя седеше в мрака, с обляно от сълзи лице! Свита на кълбо в ъгъла на леглото, плачеща като дете, търсеща причина да живее. Но явно не я намираше. В ръцете и, посинели и от студа, се виждаше нещо... Това беше снимка. Негова снимка! Снимка на мъжа, който тя обича! Мъжа, на който принадлежи, мъжа, за к ...

In the night I feel the cold of my loneliness
Cold that embraces my heart
Draining my strength to fight
Only to breathe this suffering
Tell me why? ...

Рана от любов не заздравява
и спряло сърце не почва да тупти.
И никой "добре" не се справя,
когато някой друг го нарани.
Изплакани сълзи не се усмихват ...

Ден уморен и упоен,
разбунтувай се сега!
Вземи мен в плен
и покажи ми грубостта.
Защото красотата изтля ...

Посвено на утрешния празник на
Нилана (Еми) и Романтик (Христо Костов)
Посветено и на всички приятели, съселяни ;) и Откровенци.
Срéди нóщи нещо беснити мъ фащът.
Щурам са, покопам… (пуста и мутика!) ...

ЗАЩО
Защо прекърши моите криле
с порой от злоба, обиди, лъжи?
Защо с неспирни ледни ветрове
вярата ми в тебе угаси? ...

Под свода небесен
за теб пея песен -
за твоя живот - епопея,
за съдбата ти странна аз пея,
за свободата, ...

Нито разстоянието,
нито времето
ще могат да накарат сърцето
да спре за теб да тупти...
А устните шепнат думи познати ...

''В края на началото''
Не знам аз докога
ще я карам все така.
Нима това е моята съдба
да греша с всяка срещната жена. ...

Не можеш да си влюбена в смъртта...
умираш всеки ден самотна,
шансът имаше го, но го пропиля,
невинна или може би жестока.
Срещна някого, не го разбра, ...

Пътека съм.
По мен вървиш.
И рани правиш.
Как боли!
Във синорите се оглеждаш. ...

Когато тишината проговори
и мракът грейне в светлина,
студът излъчи топлина,
а долу тихо слее се със горе,
тогава ще усетиш пълнотата ...

„Човешките взаимоотношения са като пясъка, който държим в ръка, докато и малкото не бъде разсипано..."
Немирните детски ръчички загребваха шепи от златистия пясък, обрамчващ като с корона морската шир...
- Мамо, виж как изтича пясъкът между пръстите ми! Мога ли да преброя песъчинките? - питаше с наи ...

Eurythmics - The Miracle Of Love
How many sorrows
Do you try to hide
In a world of illusion
Thats covering your mind ...

В такава нощ
роден е сигурно светът.
В такава нощ, започнал е потопът.
Илюзията, че сме вечни, е лъжа!
Смрачава се и тъжна серенада ...

Ще може ли да седна на бордюра
до тебе? Вестник (по-добре кашон)
ще си подложим, после за култура
(какво ли беше туй!?) ще си говорим.
Дай боже, от отсрещния балкон ...

НЕ СЕ НАСИТИХ
Не се наситих от твоята любов да пия.
Не се наситих, макар да трябва всичко туй да крия.
Не се наситих устните ти да целувам.
Не се наситих раните ти да лекувам. ...

Облякло бе любимата си дреха,
гримирана, на токчета дори…
Търсеше в тъмнината утеха,
вече не плачеше, нямаше сили!
Но валеше дъжд пороен, кален… ...

Със мене плаче днес зората...
Окъпана с признания среднощни.
Очите ми са опустели светове.
Безпомощно оказа се сърцето
с криле прекършени във полет. ...

Тази история продължава ли, продължава...
А къде ли за нея е края, щастливия...
През дворни порти, с лек упрек, влиза ли,
моята загатната усмивка, тип "Мона Лиза"...
В хладен следобед, на веранда от милувки, ...