Поисках да видя земния рай.
Вместо него докоснах аз Ада.
Поисках да вкуся живота - без край.
Вместо него - тъга без пощада.
Поисках да плувам в кристално море. ...

Виж!
Погледни в какво превърна ме ТИ!
Гледай!
Виж, как сърцето спира... виж как умира!
Виж! ...

Да можеш да си песен,
аз ще те изпея.
Да може да си хладна есен,
аз в дъжд ще се разлея.
Да можеш да си филм любовен, ...

МОЯТА ВИНА
(по идея от миниатюрата "Обява" на pavli и коментарите към нея)
Както си вървя и един ден безгрижно по тротоара, изведнъж гледам обява "Уплътняваме мисли всякакви". Чета втори път - няма грешка. Оглеждам отсам, оттам - уплътнено. Отникъде няма пролука. Отминавам. Обаче този странен текст ...

По-добре да удрям, отколкото да пиша,
агресията в момента не е излишна,
някой в мен казва:
-Не. Спри!
нещо в мен казва: ...

Виждаш ли там старата пейка?Там, до онзи кирпичен дувар.Там почиваше моята младост.(Твоят дядо я беше сковал).Там посядахме вечер със него(той отляво, аз отдясно седях).След мегдана на нашето селоме изпращаше, макар отмалял.Във косите ми китка растеше,на венец я оплиташе той.И целуваше нежно челото, ...

Подари ми снежна, бяла Коледа,
но не защото сняг се сипе с нежен звън!
Бъди за мене Коледна звезда,
озари ти пътя ми навън,
за да стигна шепота на твоя сън! ...

Във преспата на спомена пропадна
една ранена, плачеща мечта.
Задуха вятърът на отчаянието
и все по-силно заваля снега...
Аз дълго търсих я и дълго плаках ...

Самотна ли...
блудница
Живее на тавана в душата
Потопна ли...
лудница ...

Неканени мисли в ума ми се скитат,
прииждат от нищото те на талази,
дали ги желая изобщо не питат,
не може душата ми веч да се пази.
Рояци безброй настъпват към мен, ...

Тя вървеше с наведена глава по пустата провинциална улица. Погледът и виждаше единствено заснежения, кишав асфалт, в който газеха мокрите и измръзнали крака, но тя не усещаше нищо. Нищо, освен изгарящата болка в сърцето си. Изгонена. Изхвърлена като мръсно улично псе. От човека, на когото беше отдал ...

Вода
и безкрайни морски дълбини.
Любов,
раждаща безгранични човешки мечти.
Но водата е и бездна, която поглъща, ...

Колко тихо е сега,
когато всичко свърши,
когато си отиде любовта!
И колко тъжен е светът,
когато си сам, ...

Louise -Stuck in the middle with you
Well I don't know
Why I came here tonight
I got the feeling that
Something ain't right ...

Искаш ти май да ме сломиш
да ме превърнеш в твоя робиня
но не знаеш как да ме раниш
аз не съм поредната просякиня
Любовта не искам да ми даваш ...

Копнеж по теб - 17.08.2004
Нощ - мравуняк от звезди
и е пълна пак луната,
но не си при мене ти,
а искам да изгоня самотата. ...

Бели крила ме докосват с лекота,
съзвучие възвишено,
дочувам и мелодия на песента
Аве Мария...
Под прожекторите жарки ...

Знам, че обичта те задушава,
поне с това ми го показа -
не искаш да съм част от твоя свят,
дори и да изляза.
Как да спра да те обичам, ...

Гушни ме... като че съм пух.
Притисни ме... близо до сърцето.
Целуни ме... без да се страхуваш.
Искам да се влеем хомогенно.
Плавай в мен! Аз в тебе ще летя. ...

Градът живее в трескаво очакване
за сбъдване на празнични надежди.
Гирлянди са увиснали навсякъде,
като блестящи посребрени вежди.
От светлини са озарени нощите, ...

На собствената си неистинност повярвах,
достигнах до нивото на себичност,
душите им куршумно изцелявах,
не всеки заслужава име “личност".
В двуличие се кръстихте всички, ...

Любов ли е да го опишеш?
Разровиш го, а то пак гори!
Стих ли е да го препишеш?
Рисунка ли е? Покажи!
Любов ли е да го изкажеш? ...

Когато се издигнеш в небесата,
пак не забравяш за нас,
тези на земята
и в привидения и в сенки,
в забулената тишина, ...

Какво светът е?
Май едно кълбо е...
Погледнеш вечер -
а на сутринта се е обърнал...
Тъй, както се редуват плач и песен, ...

- Добър ден! - си казвам.
- Добър да бъде! - за ответ.
Щастлива съм сега, и завинаги ще е така.
Единствена причина - това е любовта.
Стига толкова сълзи, проляти не веднъж. ...

Навън валеше... Внезапен дъжд. Тя крачеше забързано, една жена, приближаваща средната възраст... Ловко прескачаше локвите, вървеше навела глава, за да пази грима си. "Закъснявам ли или е още рано?" Вървеше със свито сърце, досущ като гимназистка на първа среща... А вече лицето й бе покрито с тънък, ...

Сама
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При ...

Разядени от сълзи две очи -
две черни дупки сякаш във земята...
Безропотно загинали мълчат!
Не сещат вече студ, ни топлината...
Застинали, нетрепкащи уста ...