Отпивах те… на бавни глътки –
като младо, непокорно вино.
Докосвах те със устни –
със аромата на кафе, и …
Рисувах те със пръсти после - ...

Есе
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...

Имам път, който днес е Обичане,
с крайпътни нюанси на вярност,
от години с любов се изричаме
и се повтаряме до безкрайност.
Вземи ме, аз отдавна съм твоя, ...

Желая всеки път развратно да те имам,
и да крещиш до богохулство в мойте слабини,
със теб раздиращо-опасна се откривам,
бушувам, лея се, безумно е, когато в мен си ти...
Желая всеки път неземната наслада... ...

Слънцето погали очите ми.
От прозореца се протяга към мен.
Пробуждайки се, изгони звездите
и засия поредния ден.
Във леглото протягам се бавно. ...

Рулетка
Вземаш, даваш, получаваш,
разиграваш и наддаваш...
Без да искаш осъзнаваш,
че животът е рулетка. ...

"...кажи му днес: "Обичам те!""
За мен ти си нимфа прекрасна,
поетът - сатир съм аз.
Любов във сърцето порасна -
за двайсет секунди - в екстаз. ...

Перла с райска красота,
с чиста и добра душа.
Цвете с приказни цветове
и усмивка на дете.
Ярка, неугасваща звезда, ...

В съня си се завръщам в тебе,
да мога да те изживея...
И търся знаци от съдбата,
да виждам... другото не смея...
Различни нощи и места случайни, ...

Когато времето ни изтече,
и последната сълза пресъхне
и гласът ти някъде заглъхне,
и тялото намери друг покой,
при друг герой, но само мой. ...

Вървя по коридора на живота свой,
хванал здраво съдбата си в ръце,
по стените виждам капки от голям порой,
капки от сълзи и смях по моето лице.
Въздишка тежка, след това усмивка нежна, ...

Слънце
Слънце...
Люляков елмаз гори!
И цветя...
Усмивка на лицата. ...

ЕСЕН
Живея в свят на сенки
в безмислените дни
и аз сега съм сянка в техните очи!
Сега в спомените си далечни, ...

Защо ли някак е различно, когато чуеш пак лъжа?
Преди от болка си умирал, а сега не ти и пука за това.
Не ти и прави впечатление, когато някой ти говори зад гърба.
Завиждат и злобеят всички. Вече никой не помага ей така,
а само гледа те във джоба - да свие някой лев, да е на кяр*, ...

Все тъй метежно бягат полутонове
на мисли, неизпявани на глас,
и те въртят и блъскат безпощадно
главите ни, изтръпнали от страх
да не сгрешим и другия обидим ...

Огънче
Мъж, над трийсетте, беше излезнал пред входа на многоетажния си блок и спокойно пушеше, зяпайки в залязващото небе. В градинката пред блока на полусчупена пейка седеше младеж с уморен и напрегнат вид. Нещо странно в начина, по който момчето поглеждаше от време на време кьм входа, привлече вни ...

Този стих на теб, скъпи, посвещавам!
Любовта в него отразявам!
Болката с радостта преплитам,
но въпреки всичко ще опитам!
От много време аз и ти бяхме ...

По пътища хлъзгави - истини,
в гората от вяра щом вляза,
по мен тръпки пропълзяват,
а от болка не станах безбожна
и от вяра се будех тревожно, ...

Потъмнели от моята мъка,
небесата във сълзи се давеха.
Впити в мен,
почернели зеници от пръст
за смъртта заклинания правеха. ...

На зелена поляна,
страстта възхвалявам,
искам да те съблазнявам
на зелена поляна.
Мойта нежна голота ...

Скалата се издигаше високо, високо, погледнах нагоре, слънцето ме заслепяваше и сякаш върхът й бе забит високо в облаците. Приличаше на айсберг забит в ситния морски пясък. Вълните се опитваха безрезултатно да стигнат до нея. Блъскаха се в пясъка, оттегляха се и отново неуморно се втурваха към нея. ...

Плюшено мече
Мое плюшено мече, добричко
не ме оставяй в леглото самичко!
Под юрганчето ела да те прегърна,
лапички топли до мен да зърна... ...

За съжаление: Ще си призная -
По дяволите! Майка ти е права!
Аз уют не мога да създам,
аз сигурност не мога да ти дам,
аз не мога деца да ти раждам. ...

Представете си за миг...
как лежим всички там на плажа - загорял,
там върху нашите мечти и копнежи.
Млади и големи - заедно
ще видите как озаряваме за миг ...

Както сакрифициумите са огнища на злото, които трябва да бъдат очиствани, така малките братя са убежища на доброто, които трябва да бъдат привличани и поощрявани.
При първото изпитание малкият брат се поставя в ситуация, противоречива, объркваща, изискваща творческо въображение и оригинална реакция. ...

Беше мръсно и студено. Автобусът беше пълен с хора, още малко и щеше да се пръсне и всички да полетим нанякъде от ударната вълна. Стоях на последната седалка, слушах Моби и се бях зазяпала в момчето пред мен. Стоеше прав и също слушаше нещо. Миришеше на бира и цигари. Ръцете му бяха изцапани с масти ...

Сама
Пак съм сама -
и тишината крещи!
Пак съм сама -
и нещо в очите гори! ...

Мрачно, навъсено небе, покрито с облаци... Дъжд... Пронизващ леден вятър... Вали... и вън... и вътре... в мен... Сковаващ студ... сърчицето чак се е свило и едва потрепва... Мразовит ден... Очите сълзят...
Хм... от вятъра трябва да е... А защо тогава очите сълзяха и през топлите дни? Сълзите замръзв ...

В неговия свят всичко беше различно и пъстро. Беше студент и живееше в малка таванска стаичка. Беше самостоятелен, но не и сам. До него винаги стоеше най-вярната му другарка - Музата. Когато той спеше, тя беше будна и кръжеше около съня му, за да не я забрави.
Сутрин, когато слънчевите лъчи пронизва ...

Извинявай, но вече съм зряла,
не съм онази, която не е разбрала
за какво става дума и какъв е животът,
как си ме представяш и от
какво според теб аз се уча, ...