Прости ми, ако някога ме видиш
превила гръб пред някоя преграда,
която се е срутила пред Миналото,
а аз, надничайки през нея, страдам.
Прости ми, ако някога потъвам ...

Мълчанието всъщност много казва,
промъква се потайно като мрака
и някои навярно забелязват,
че е начало на очакване.
Мълчанието може да говори ...

Театър
Не ги интересува кой е президента
тези, които на улицата спят.
Не ги интересува кой ги управлява.
Политиците, за тях не искат и да разберат. ...

Until it sleeps
(Metallica)
Where do I take this pain of mine
I run, but it stays right by my side
So tear me open,pour me out ...

Слънце опича арената прашна,
там той е спокоен - надига глава,
тълпата избухва - глъчка е страшна,
всеки мълви отровни слова.
На арената непобеден, ...

Търся си двойничка! Клонинг дори.
Трябва ми спешно - днес, до зори.
Да ме замести тук у дома
Тайна си имам - само една.
Да ме замести - само за ден. ...

Когато си отиде любовта,
звездите на небето ще угаснат,
ще плисне дъжд,роден от самота,
и трепета в сърцето ще удави.
Когато си отиде любовта, ...

Среща (с мечка)
Веднъж в гората отидох
и мечка прекрасна видях.
От очите и нежни захласнат,
чак при нея се спрях. ...

Losing Grip
Are you aware of what you make me feel, baby?
Right now I feel invisible to you, like I'm not real..
Didn't you feel me lock my arms around you?
Why'd you turn away? ...

Понякога съм есенна,а друг път ставам зимна,
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Ти не режи на моя земен ден крилете
със ревността си дива,безвъзвратна!
Когато ставам есенна,започват листопади ...

Умирам бавно,
тъжно е нали?
Страдам тихо,
плашещо дори.
Обичам те!Крещях сама, ...

Повярвах, че любовта е песен,
че би те взел единствено дъжда,
със теб не виждах есен,
но не бих сравнила те с звезда.
И вярвах още, че е чаша вино ...

Едни очи в съзнанието ми ще властват,
една усмивка ще топли душата ми самотна,
едно лице ще искат очите ми да виждат,
едни ръце тялото ми иска да усеща,
едно момче сърцето ми вечно ще обича, ...

Close your eyes
Feel the ocean where passion lies
Silently the senses
Abandon all defenses
A place between sleep and awake ...

Колко време трябва да сме разделени ?
Миг за тебе - вечност бе за мен...
Колко време трябваше смутена,
хорска завист да търпя около мен ?
Колко време - миг, за да изтриеш, ...

Напоследък Дана спеше зле. Не, че нещо я тормозеше, не. Просто уморена от изминалия ден, заспиваше още щом докосне възглавницата, а после се събуждаше внезапно, отваряше очи и в главата и започваха бавно да нахлуват най-различни мисли...
Дана обичаше да размишлява над живота си, над изминалия ден, д ...

Без дъх отварям устни...
Без сън очите ми остават...
Вятърът дращи - краката уморени, боси
и стъпките утихват по асфалта разпиляни.
А утре? Утре отново без теб ще се събудя. ...

Колко нежна е нощта
ела и аз ще ти покажа,
докосват се тела
и устни сладки, влажни.
И ето дрехата ми пада, ...

Познавах те преди да се родя.
Откривах те в смъртта преди да дойдеш.
В огризки от изплюти времена
отдавна сме се слели. Бронебойно.
Познавах те преди да се родя. ...

Тъй нежен и красив си със страстни палещи очи,
с тях пленяващ всяка моя мисъл и осмисляш моите дни.
Косата ти ефирна е коприна ,
омайва вятъра със своите игри ,
и кожата ти топло мляко ...

днес за предпоследно чувам лятото
и виждам неговата мелодия.
ужасно много искам да му дам pause,
но е безнадеждно!
писъците на сезона се впиват в мозъка ми.. ...

Ден за саможертва
Дойдох до вратата ти,
да те търся,сърце.
Толкова отдавна те пуснах
да тръгнеш, ...

Оптимистично
Лети лети, времето не спира,
не спира дъх дори да си поеме,
поеме ли си пак се взира,
в далечен светъл хоризонт. ...

Те ухаят надгробно над мен
Знам! Ще ме пречистят.
Ще ме родят наново без греха у мен.
Ще ме поискат.
И аз-омърсена фея ...

Кръгът се затваря...
докосване... раната разтваря...
един спомен вечно се повтаря...
Душата е клада...
Сълзите са част от безкрая... ...

Опитах се да удавя истината,
но тя заваля над мен!
Опитах се да се пречистя,
Но дъждът ме изкаля.
Опитах се да избягам, ...

" На Съпругата ми "
Хоризонт от пътища разсечен...
започва от прага на Дома...
безкраен... от блянове пресечен...
днес води към моята Съдба... ...

Имах възможността да полудея,
и мрачните стъкла да претопя.
Пясъчно легло да ти постеля,
в снежинка вечност да ти уловя.
Търся в мрака луди очи, ...

От слънчевата ти усмивка сладка окрилен,
от парещи искри в очите ти посипан,
разтапям устните ти медени пленен
от аромата ти във кукувича пролет тиха.
Най-топлите очи във този поднебесен рай, ...

Отворете вратите на храма.
Отключете тъгата в душите си.
Днес е празника на Богородица,
тя през сълзи ще чуе молбите ви.
Отворете вратите на храма, ...

Казвали, че раздялата е малка смърт, ала това е клише. След раздялата умирала малка част и от теб - отново клише. От раздялата сърцето боляло, а душата дълго след това не знаела що е истинска усмивка - клише, ала за жалост кой ли вярва в клишета...
Запознахме се случайно, неволно погледите ни се спр ...

Изправна пред сенките, съвсем сама,
пронизана от спомените на сърцето и душата.
Сега е времето в което ще трябва да избирам
да си тръгна или да остана.
Бъдещето и покоя се изплъзват тихомълком. ...

София 8.3.2000г.
Cтрасти вековни над мене кръжат,
сякаш съм леш, а те ще ядат,
от моята бедна, измъчена плът.
Xищно се спускат час подир час, ...

Смъртта на Артур
По мрачните талази лàдията се плъзга ,
със скръбно изражение капките облизва ,
бяга по вълните- гони я нощта ,
властно , неуморно , с устрем на вълна . ...

Имах и много и нищо в живота
обичах силно и мразех така,
молитви много отправях към Бога
да спаси моята грешна душа.
Имах мечти а после ги губех ...

Навлизам дълбоко в теб -
плавно, бавно и сигурно.
Изобщо не ме усещаш.
Само понякога чувстваш странен гъдел.
Харесва ти, дразни те, влудява те. ...

Любов - пътуване
Където и да съм,към теб пътувам.
Към теб ме теглят пътища,пътеки
и магистрали полудели
към тебе сочат с хиляди табели ...

Непрестанно губя те преди да те намеря.
Във делника бледнее изпокъсана усмивка.
И всяко днес изглежда като вчера,
а сякаш нищо не е същото.
Закъснели срещи в очите ми умират. ...

Трепна пламъчето
и изгасна.
Увисна в мрака миризмата
на горяла свещ.
Зад черен облак ...

Празно пространство... Бледа, болна луна.
В самозабравена въздишка отмира бавно вечерта.
Черни облаци се скупчват горе.Усещането е за самота.
Кехлибарът капе по лицето ми.Прегръщам Болката с Душа.
Крехките сълзи на студеният камък срещу ми, ...