Пак живей
Когато тичаш по една поляна
и паднеш в меката трева,
когато разбереш, че са измама
твоите мечти в реалността. ...

Едно сърце за теб тупти във този миг,
една душа мечтае пак за тебе.
Сълзи от болка има в моите очи,
от болката, че може би последно ще си с мене!
И тази вечер искам аз да мога ...

Живееше някога една девойка. Колко красива, колко приказна бе тя. Косите й бяха светли, светли като житния клас, осветяван от жаркото обедно слънце. Очите и... Ах, какви очи имаше тя. Погледнеше ли я, човек се оглеждаше в дълбоко небесносиньо езеро, което сякаш го поглъщаше. А усмивката й не можеше ...

Изхвърлих любовта си
в кошчето
на ъгъла
(нали го знаете)
на него пишеше - ...

Ще дойде юни. Ще цъфтят липите.
Денят тогава е голям и шарен,
нощите на страст ухаят.
Копнеещи ще търсят нещо пак очите.
Но дали ще знаят, знаят? ...

Получи ключа от въпросното жилище от една своя клиентка, с която се сприятелиха напоследък.
Запита се как жена като нея, с нормална заплата, го притежаваше - но не я и интересуваше - важното е, че като му се обади, той се съгласи да дойде! Боже! Всичко се бунтуваше в нея! А как само го желаеше!
Пред ...

Защо болката не спира?
Защо сърцето ми бавно умира?
Защо не ме обичаш вече?
Защо от мен отново си далеч?
Защо те мразя, след като те обичам? ...

Слагам точка на теб и на мен.
Омръзнаха ми недоскопосани обещания.
Искаш ли да те обичам.
Виж колко равен и монотонен мога да бъда.
Не ме поглеждай толкова виновно. ...

Изплъзнаха ми се дните.
И вечерите.
И всичките тихи спокойствия.
Затварям си дните.
Със щори. ...

Качествена двусмислица,
недообработена измамна истина,
често "препъваме" се в нея ние -
Лъжа е нейното име!
И понякога от високо падаме, ...

Силна болка изпълва празна душа,
къса сърцето, то тъне в тъма.
С надежди разбити и с нескрита тъга,
разбираш - човек си отива.
До вчера той беше със теб, ...

С походка снажна той пристъпва леко,
тъй, сякаш "гларус" винаги е бил роден.
По пясъка, на голо със галоши ходи,
отправил взор, все още тъй уверен,
че с потник (някога бил бял), на дупки ...

Любовта повдигна края на полата си
и нагази в хладината на реката.
Разцелува се с водата по бедрата си
и прегърна вестовоя на зората.
Поразголи белотата на гърдите си ...

Обич ранена в мене кърви.
Ти любовта ми изпепели.
Очите бадемови все те зовяха
и непрестанно се взираха в мрака
Сърцето умиращо ти погледни, ...

Мигат сънливо звезди,
луната с облаче се зави,
приспивно пее щурче
с нежното си гласче.
Ветрецът в клоните се скри, ...

Последен път целувам твойте устни
и милвам твоите очи.
Сърцето ми без тебе ще се пръсне,
до твоето със обич го топли!
Без тебе аз умирам, ...

Прелиствам си съдбата
и търся смисъл и желание,
бледнеят страниците в самота,
със многоточия и колебания.
Прелиствам битието си, небитиетно, ...

Ти си оня, който не срещнах някога.
Който, все още, без моята нежност,
след сивия ден, самотен заспива.
Ти си моя сън недосънуван,
рамото, което ми липсва. ...

Художници са спали под звездите ти,
орисано за гръмища небе!
А вечно неизплакани очите ти!
Със облачно, светкавично сърце!
Рисували мъгливи хоризонти... ...

Заливаш ме! На пресекулки дишам.
А думите замират недовършени.
Мигът приема щриха недвусмислен,
с цвета на твоите очи го нарисувах.
Объркваш ме... и толкова е хубаво. ...

Нашите стари бяха два вида. Първите, които бяха приети за студенти, се числяха към Ентелегенцията. Вторите - към простаците. Естествено, те не воюваха помежду си, а най-вече с нас - "новобранците". Разликата между двата вида идиоти се усещаше много добре. Простаците ни малтретираха просташки. Виж, Е ...

Още един ден от сивотата на ежедневието минава. Дори не съм си мръднала пръста да направя деня ми малко по-розов, но не защото ме мързи, а просто от умора.
Уморих се да се лутам в пустошта и да викам, а никой да не ми отговаря. Вървя по пясъчните дюни сама и се надявам да срещна приятел, но те се по ...

Изгряваща звездица са твоите очи,
открехнат прозорец на нашите съдби!
Звездица ясна, слязла от небето,
със прилива дошла е от морето!
Любов, срещнах те в неподходящ момент, ...

Тази сутрин музика нежно вибрира
и в такт сърдечен сякаш извира!
Останал сам със себе си, необяснимо,
нишки плете мисълта ти самотна.
Знак кога ще ти даде съдбата, ...

Случва се да се превърнеш във фаталност,
където няма цветове
и където докрай не сме извървели пътеки.
Там накрая поток блика по склонове стръмни,
където е с цвят уморено зелен, ...

Обичам те! А ти защо не можеш?
Защо реши, че още съм дете?
Ти вгледай се в очите ми тревожни
и погледа ми виж, че те зове:
- Ела при мен. До болка прегърни ме! ...

Те бяха приятелки добри,
нищо не можеше да ги раздели.
От деца познаваха се те.
Те просто бяха приятелки две.
В приятелството чисто появи се пречка ...

Пълна чаша, самотно кубче лед.
Омайващо е, като алкохол.
Питие със спомени за теб,
силно, като текила с малко сол.
До мен е пълната бутилка. ...

За много години, Маги!
Честит Рожден Ден!
Вървя без път.
Целувам пръст.
Песни пея. Колкото мога. ...

Отчуждение
Дълбоко сме се вгледали...
И сме затворили очи.
Минават близки. Минават предани,
но нищо - сърцето ни мълчи. ...

Мрежата
Вазата се счупи. С трясък.
Пръсна се на хиляди страни.
Сбирах и подреждах - Писък! -
с пръсти, обгорени от вини. ...

Не поглеждай, не поглеждай
никога назад.
Миналото ли извикаш,
то ще замълчи.
И не свеждай, не свеждай ...

Гери масата нарежда,
кукли Барбита подрежда,
на трапезата са всички
с купички и със лъжички.
Герито обяд раздава - ...

Студено е.
Студено е в мен.
Навън е горещо,
а ледено е моето сърце.
Горкото - като сираче, ...

Болка, самота...
Това съм аз.
Облечена съм с тях.
Ти се опита да ги махнеш -
пласт по пласт. ...

От теб съм разделена отскоро.
От теб разделена. Сама.
Вдигам рамене и крача гордо.
Не отпускам своята глава.
Хората ме чакат да падна. ...

Клоуни, всички са клоуни,
маскирани с пъстра отрова.
Навяват измъчени спомени,
навяват омраза и злоба.
Тъжни са, тъжни са те, ...

Пак се отрекох прибързано,
избягах за миг
и ето ме - пак се обвързвам
с теб, моя изгора и вик.
Мой живот, моя същност, мое творение, ...