Силен вятър ме довя,
мъж съм вече,
ще крада мома.
На рамо ще я метна аз
и към къщи ще я занеса завчас. ...

Да затворя очи! -
та това си е чиста покана
да се вмъкнеш в съня ми
и до утрото там да останеш…
Да останеш в съня ми! - ...

нереално щастие
подхвърля те
като пионка
от крайни полюси
на нервните ти фибри ...

И тази нощ страстно люби ме,
изпивай ме жадно с очи,
с устни нежно рани ме,
нека усетя как сладко боли.
С устни превземай моето тяло, ...

Пожар
Да мразя – също е усещане,
но никак не е съзидателно!
По-пагубно, опустошително,
едва ли има – назидателно! ...

Дъжд вали,
някой пак твърди, че любовта не съществува,
някой пак диктува правила,
мислейки за истина една.
Дъжд вали... ...

Стоя там сама, изпепелена от всички чувства и мисли, който горят в съзнанието ми. Мисли за теб, тъжни и безнадеждни, попити от студените сълзи, който се стичат всеки ден по лицето ми. Онова лице, което озаряваше с усмивка всеки нов ден, пълно с желание за живот. Желание, което вече го няма, изчезнал ...

Две капки дивни
от небето - две сълзи
се спряха на стъклото ми
почти пред моите очи.
Взрях се неразбиращо във тях ...

"Бутилка стар коняк за по-изискано.
Пет приказки за мода и за друго"
Иля Велчев
(на лятото и теб)
За по-изискано ще бъде обич, ...

С триста небета в минута
пътувам към минали дни
и ме връщат случайни морета,
осолени ме давят реки.
Не сънувам води и не зная ...

Българинът гостите обича
да посреща в собствения хол.
Срещата започва най-привично
с чашка концентриран алкохол.
Наздравици... Въпроси ежедневни... ...

Знаеш, че не съм идеалната
и дори да искам, не мога да бъда...
защо тогава страдаш от това?!
Можех да копирам твоята жена-мечта,
но искам да съм с теб - без маска. ...

Любовта
Любовта е измама, любовта е само тъга,
любовта е това, което най-мразех на света.
Не понасях влюбените, мразех всичко
обгърнато в розово с розови сърца, ...

Във тъмна нощ, с небе беззвездно,
в студена нощ, смразяваща кръвта,
дървета голи, клони буревестни,
разказващи за своята тъга,
мечти, изгубени в поляни от цветя, ...

Ха...
Какво ли бих могъл да споделя?
Нещо непознато, нечувано дори...
или просто нещо изписано в сълзи?
Ха... ...

Ще бъда птица,
бяла!
Ще разперя широко крила,
от кафеза си огромен
към небето ясно ...

Листата вече капят през пролетта,
прекланят се пред нежната красота.
А звездите падат на земята,
за да намерят тук рая.
Вятърът препускащ отнася ...

Забрави ме за толкова малко време
и другата успя от мен да те отнеме.
Ти погуби моите мечти,
но нейните сбъдваш, нали?
Може би сгреших, когато ти признах, че те обичам, ...

Като си малък, всичко ти се струва тъй лесно. Като си малък, имаш чиста и добра душа. Но след време ще се затрупаш с проблеми и ще гледаш от друга страна на живота. Ще видиш колко е жесток и несправедлив... Ще ти се иска пак да бъдеш малък и да се забавляваш с другите малки дечица, да не бъдеш лицем ...

Отново си няма име. Хич не ме бива да измислям имена, а това е и доста блудкаво, ако трябва да сме честни, но ми се искаше цифричката "произведения" да се повиши. Та:
На Габи
- Искаш ли да те направя щастлива? – вместо отговор получи само един поглед, изпълнен с болка. Приближи се до нея и внимателн ...

Щ
Име си няма, но си има посвещение.
На Боряна
Ще целуна слънцето. Ще се сгуша в облаците. Ще се гмурна във въздуха и ще поема дъх с целите си гърди. Ще танцувам по заледено езеро, а нозете ми едва ще докосват повърхността му. Ще докосна с крилата си моя любим. Ще седна на най-високия клон на най-ви ...

Как бързо времето минава.
Забързани по своя път вървим.
И никой, никой не признава.
И всички все мълчим.
Колко празни са на хората сърцата. ...

Разлиствах аз един, два, три и колко още листа
и колко още минути, часове и дни.
Душата ми прилича пак на писта,
по която всеки яростно върви.
Колко болка още има? Защо не спира да вали? ...

И никой не може да ме ограничи...
И само тази мисъл, че има толкова много неща, които още не зная...
Не съм обиколила света, а как искам да видя и Космоса; не съм летяла така, че да чувствам студения вятър в лицето си; не съм живяла с живот в мен, не съм виждала най-красивите очи - на моите деца; не ...

Edward Lear
Едуард Лиър (1812–1888) e бил английски артист илюстратор и писател известен със своите литературни безмислици в поезията и прозата и специално с неговите лимерици, форма на поезия, която той е популяризирал.
Бухала и Котката е може би неговотo най-известно произведение от безмислиците. ...

Кажи, защо нахлуваш във съня ми?
Защо не ме оставяш да поспя?
Всяка вечер се явяваш
и няма мира моята душа.
Кой си ти? ...

10:37 am. Град Видин.
Момче на 20 влиза в сайт за лично творчество от домашното си PC. Любител фотограф е.
Включва апарата си към компютъра посредством USB-то, кликва на иконата, копира снимката и я пейства на страницата в сайта.
Кликва на бутона "изпрати". Чака.
Готово. Снимката е изпратена. Кликва ...

Само миг и си тръгна нощта,
ехо, откраднато от тишината,
от задъхани спомени подлудява
в този ритъм със мен и луната.
Само миг и се стекоха дните ...

МИГ НА ОТКРОВЕНИЕ
Звучи цигулка с чувствени струни.
Светлина от свещ трепти.
Чаша вино докосва жадни устни.
В топъл блясък кристалът искри. ...

Разстрелваха те хиляди куршуми,
разсичаше те вражи ятаган,
ти прокълната бе със чужди думи,
със кръв плати си за живота дан.
И рицарски доспехи ти тежаха, ...

> Отново на Тани
>
> Обсипвам те с целувки във мечтите си;
> ръцете ти целувам с топлина...
> и галя нежно пламъка в косите ти; ...

The Pretenders - I`ll Stand By You
(Oh yeah, yeah)
Oh, why you look so sad?
Tears are in your eyes
Come on and come to me now ...

Всеки обича в този прекрасен живот!
И съдбата човешка е като нежния спомен -
предвещаващи есен, листи окапващи,
жилки, горещото на лятото поели,
шумът на Земя, на птиците нощните пориви, ...

petroкam & Албиция
Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
Сламка ми трябва. Трошица любов.
Кредит от теб, позволи да изтегля.
Плащам с живота си, ...

Всичко е толкова безсмислено,
щастие, любов - всичко е измислено.
От този свят получих само презрение,
не получавах прошка дори след извинение.
След теб за мен започна ада, ...