Разхождам се по алеите на парка, стигам до една пейка и сядам. Седейки, аз се вглеждам в многолюдната тълпа, преминаваща през мен. В тази тълпа виждам хора с измъчени лица, те пристъпват с досада, сякаш са се отказали да живеят и вършат всичко машинално, като някакви роботи. Питам се: аз такава ли с ...

Кой ви каза, че не може?
Върнах времето назад.
Ползвах метод неприложен
в междувременния свят.
Бях на тридесет и девет. ...

Лягам и ставам със мисъл една,
споменът грозен пълзи във нощта.
Лягам и ставам, а сякаш не спя.
Дявол вселил се е в мойта душа.
Черни сенки кръжат покрай мен, ...

На Свети Илия e днешният ден,
поръчах водосвет и молебен,
помолих се за враговете -
да им прости Бог греховете,
мъдрост, здраве да им подари ...

Самотна в пространството бродя
без път, посока и цел.
Във спомени само се ровя,
душата ми кой я е взел?
Нямам вече цел и надежди, ...

Когато те срещнах за първи път,
една стрела ме прониза жестоко.
В сърцето. Точно в онзи кът,
който пазех от всеки друг мъж.
Когато погледнах в очите ти мили, ...

Ще си тръгнеме и двама
дълго лъгахме се, може би.
Любовта ни бе като стомана,
но изглежда тя се изпари.
Ще си тръгнеме и двама, ...

В църквата получавам облекчение,
изчиствам се от всяко напрежение.
Запалих свещ за здраве на детето,
молитвите извират от сърцето.
Прекрасна личност искам да израсне, ...

На баба и дядо :)
Повтарят "Помниш ли, помниш ли,
помниш ли тези далечни години?
Помниш ли лудите детски игри,
младите, живи, наивни очи? ...

Събуди ме,
върни светлината в моите очи.
Избави ме,
от мъката - пазителка на моите дни.
Направи ме ...

На прозореца тихо почука камъче... това беше сигналът - Мила беше предупредила всичките си приятели да не звънят, за да не безпокоят хазяите... Показа се на терасата - беше Кольо - брата на първото и (вече бивше) гадже... с учебник под мишница. Кольо беше още ученик - но не от ония прилежните, а от ...

на жена ми
Ти си много красива,
ти си много добра,
ти си моята първа
и последна жена. ...

САМСАРА – символът кодиран в звездна космограма,
неумолима сила, задвижена от енергиийни ветрогони,
с прозрачни стъпки бродира върху пътя на живота,
сблъсък на отблъскващи се полюси,
полярност немислима в промисъла на вечността. ...

Да се погледна в огледалото не смея,
ще се покаже в дъното неясен силует,
а да излъжа себе си - това не го умея,
ще запечатам очите си във фототапет.
Ще облепя със него прашните стени ...

Tom Jones-Delilah
I saw the light on the night that I passed by her window
I saw the flickering shadows of love on her blind
She was my woman
As she deceived me I watched and went out of my mind ...

Денят пареше. Сенките бягаха и тези, които съумяваха да ги открият, бяха щастливци. Горещият юли сякаш нарочно криеше сенките си, смятайки, навярно, че всеки си има своя сянка и че който желае да се скрие от слънцето, би могъл просто да сложи ръка над очите си. Юли вярва в сенките и напълно оправдан ...

Отново нощ... Лазурът син угасва...
Потъваш ти във сън ненарушим,
а във главата ми като светкавица проблясва
едничка мисъл - че си мой любим...
И с нежност преизпълва се сърцето. ...

Страхувам се... От тебе ме е страх,
защото будиш нежността приспана
и ме превръщаш във онази, дето бях,
преди в сърцето ми да зейне рана...
Преди душата ми да се покрие с лед ...

Нощта догаря...
Утрото белее...
Душата ми се връща уморена
в плътта, която през деня линее
в една побъркана от страх вселена. ...

Разсъдъка не виждаш ли, че губиш, мила,
само заради един красив лъжец,
преди усмихната, добра, щастлива,
а днес унила, няма в теб и капчица живец.
Мислиш за смъртта и се прекланяш ...

Открий ме в морските вълни,
за теб от пяната ще се родя,
а ти в жена ме превърни,
люби ме нежно на брега!
Открий ме в нощните звезди, ...

Кап... кап... кап...
Леки капки дъжд се сипеха по листата на брезата. После се плъзваха по гладката им повърхност и падаха върху съцветията на розата. Обикаляха всяко едно от кървавочервените цветни листчета, попиваха силния аромат, докато накрая на накланяха натежалия цвят надолу и не се озоваваха ...

Тъмнина.
Нощ над града,
наоколо - тъмнина.
В мрака стоя,
там сърцето ми умря. ...

В далечината се чуваха крясъците на чайките. Слънцето бавно потъваше, давейки червенината си в морето.
Далече, някъде навътре в скалите, стоеше Тя. Недостижима като русалка. Дългите й, огнено червени коси, се спускаха по черния шал, обгръщащ раменете й, и стигаха до кръста. Стоеше неподвижна, навела ...

Стаите от болка отесняха...
Чергите - от стъпки захабени.
Свещите просъскват тъжно в мрака.
Няма ги лицата ни засмени.
Баба се забули със чернило. ...

Oh, well imagine: as I'm pacing the pews in a church corridor,
and I can't help but to hear, no I can't help but to hear an exchanging of words:
"What a beautiful wedding, what a beautiful wedding!" says the bridesmaid to a waiter.
"Yes, but what a shame, what a shame, the poor groom's bride is a wh ...

Умори ли се да се събуждаш,
пиеш едно кафе, потъваш в делника
и сред тълпата се изгубваш.
Изгуби една седмица, втора,
така тече ти живота. ...