Нали не те обичах?
Нали си казвах, че не те обичам?
Нали за мен не значеше ти нищо?
В любов към теб не исках да се вричам,
та нали не можех вече да обичам! ...

Нашето лято тръгва със захлас,
толкова омайно и с екстаз!
Пълно с много ласкави лъчи,
ти, чаровнико, ги улови,
само върху мен ги разпръсни! ...

"ТежкО на онзи, който открадне малкото на тигъра,
тежкО и на оня, който лиши една жена от заблудата й."
Хафиз - персийски лирически поет от XIVв.
ТежкО ми!
Убих заблудата, ...

Бъди нежна и сияйна,
като звезда небесна
или скрита и потайна,
като тъмна бездна!
Бъди пламнало огнище, ...

БЕЗНАДЕЖНОСТ
ОГНЕН ЗАЛЕЗ ПЛАХО СЕ РАЗГРЪЩА,
ПЛАМВА В УМОРЕНИТЕ КРИЛЕ,
В ДУШАТА МИ СЕ ВЛИВА ВСЕМОГЪЩА
СЯНКА, ЧЕРНА, ДЕТО МЕ ПРОКЛЕ... ...

Аз исках много повече от шепа вълна,
а ти така и не усети, не разбра,
в ръба на самочувствието си се спъна
и всичко в миг се разлетя.
Аз исках много повече от шумна вечер, ...

Защо, сърце?...
Защо, сърце, ти отново се влюби?
Нали ти казвах, че пак ще боли.
Жестоката битка отново загуби -
сега недей да ме питаш защо ти тежи. ...

Понякога съм плаха,
отчайващо съм мила,
в душата имам стряха,
ято птици приютила.
Разбудя ли сетивата ...

Във къщата
топла и мила
уютно
се чувствам -
ти ...

В този свят, от нас объркан,
светлината ни потъна в мрак,
някой някого без страх пребърква,
а на друг ще му подложи крак.
Нищо вече не буди в нас радост. ...

>> Никога
>>
>> Ти никога не ме потърси
>> и с моите чувства не сгреши.
>> В дрипав просяк ме превърна, ...

Преборих се със всички негативи.Почуквах и на чуждите врати.Отваряха ми хората щастливи,една врата заключена стоя.
Една врата, заключила отвътрес окови тежки моето сърце,раздавало целувки и прегръдки,на заем нищо до сега не взе!
Събирах от усмивките им ведри.Прегръдките превръщах в искрен стих.Прият ...

Ще отмине, аз зная, тъгата.
Всяка сянка не ще е докрай.
И ще тръгна по пътя нататък,
но ще помня какво изживях...
Нека има и слънце, и песен. ...

- На Крема -
Душата на инфрачервените хора
е песенен повей от скрити пространства.
Триока, тя вижда врати във простора,
с невидими ангели тихо пиянства. ...

Разказ без край.
Или приказка беше.
Няма значение май...
Времето тогава летеше.
Разказ, а сякаш е рай. ...

Днес качих се на терасата,
ала не да видя разсада -
бяло негърче да стана,
за да бъда сладурана.
Силно слънцето напече ...

Аз бях там,
когато Тя ти се надсмя,
стоях притихнала,
попивах болката ти,
бях там, щом до теб не беше ...

Сънувах простичко.
Като дете...
Кокичета в снега.
И нацъфтели.
Прегръщаше ме синьото небе. ...

Как се калява стоманата... между огън и лед... между две битки, без момент да подиша... да помисли през какво минава... как се калява стоманата - в трудности, когато единствената мисъл е: "Няма връщане "... само най-смелите изгарят мостовете зад себе си, за да нямат друг избор... и само напред... пр ...

Един от първите ми разкази, година по-късно започнах да чета Емилиян Станев. Който го е чел ще разбере какво съм си помислила.
Сърната
"Някой сигурен ли е дали една сърна не може да мисли..."
Веско
Стадото на двуногите е разположено в другия край на гората. Те не са по-голеуми от нас, но са страшни ...

Благодаря ти, птичке пъстрокрила!
За полета, за чудната мечта,
за подарената ми нова сила,
за бъдещето ми и моите дела.
Благодаря за капчиците щастие! ...

освен за теб
за друг не мога
вече да живея
отявлено се борих
но уви ...

Кръстих на тебе онази липа...
С хиляди листа...
Всяко, любимо до края на сезона...

Смешна история с гирички
Често, когато семейството ми се събере около масата, се разказват весели истории. Ту от детството на баба и дядо, ту от това на мама и тати. Не е лесно да си ги представя като деца и от това ми става още по-смешно. Сега обаче ще разкажа случка (която често ни разсмива до съл ...

Спокоен ден
Вятърът погали ме със полъх,
Слънцето ми се усмихна в ранните зори,
птиците попяха ми на воля,
събудих се - сърцето ми тупти. ...

ЧАКАЙ МЕ
Надигравахме се
дълго с тебе, либе,
снощи на хорото
с' ситна ръченица. ...

Консерватизмът - "отесняла стара дреха"
Как се отразява пет вековното робство на българския народ? Дали османското иго спъва само духовното и културното развитие на народа ни?До някаква степен изменя и мирогледа на българите по своята мюсюлманска религия. Немислимо пагубно се отразява това на моралн ...

ухание
може ли да съм
водата
със която се поливаш
може ли да мия ...

Eiffel 65 - Too Much Of Heaven Еифил СикстиФайв - Прекалено Голяма част от рая
too much of heaven, Прекалено голяма част от рая
can bring you underground може да те закара подземята
heaven, can always turn around рая, може винаги да се обърне
too much of heaven, прекалено голяма част от рая ...

Вече няма смисъл да казвам,
че всичко е наред,
защото ти знаеше, че не е.
Оплетен в лъжи, имам
нужда да се изповядам, ...

Когато бях луд -
не ми вярвайте!
Ще ви кажа истината -
вие я оборихте.
Мечти на параноик ...

На поколенията, които помнят и най-вече на тези, които опазиха листата си!
По времето, когато бяхме
всички трилистни детелини,
изтръгваха листата
на надтрилистните, ...

Повярвай ми, не мога да направя нищо
за да спра това чувство в мен.
Умът ми е превзело
и душата ми погубило.
И думите загубиха значение, ...

“На тези редове... Благодаря на всички Вас...”
Време е отново в небето да запаля свещ...
В стих ще бъде претворена тя за вас...
Думи прозаични, след време носталгични...
Днес за последно редовете ще посипят... ...

“На съпругата ми”
Бях ти обещал...
да даря ти този стих...
отговаряйки на тези редове...
какво е да Обичам... ...