Стената
Ето я – груба, внушителна, зла,
с перверзна усмивка бетонено сива.
Убива мечти и къса крила,
а после над мъката се надсмива. ...

Колко пъти те кърпих с конци
и от калта те избърсвах грижливо!
Колко пъти рисувах мечти
с цветна четка на фона от сиво...
Всуе! Ти си така устроена, ...

Изправям се, отново тръгвам, възродена!
Солените сълзи ги няма вече...
Обичам първо себе си! Сега разбирам
аз пак съм слънчево, усмихнато момиче.
Пред мен светът разтваря се да ме прегърне с нежност, ...

Когато настъпи новият ден
и слънце с усмивка огрее,
усещам как порива плахо във мен
потрепва, отново живее.
Светът се изправя светъл и чист, ...

С очи и от звездите по-красиви,
с глас и от на ангел по-нежен,
с усмивка и от слънцето по-топла,
ти покори моята душа.
В теб доброто видях, ...

Ти искаше на бебето да измислим име,
а аз ти казах "Не, зает съм, остави ме!"
Излезе и затвори тихо външната врата,
а аз продължих вестника да си чета.
Когато приключих, тебе вкъщи те нямаше, ...

на Тодор Зарев
Той
е от малкото силни мъже,
дето могат
с железни криле ...

Като билборд на оживено кръстовище
ме подминават стотици очи
и мрачният поглед на адско чудовище
в стъклените им зеници личи.
Прозрачен съм. И като на ролка ...

Тъгата ми и болката, дори и страстното ми
желание, дори и нежеланието ти
избледняха пред това -
да те чуя как ми изговаряш името:
Нели, Нели... ...

В политическото блато квака
жабешки оркестър от "Атака"!

В пухена одежда небето се облече.Слънцето сърдито роклята съблече.Причерня! Засвятка! Буря се надигна.Като вик предсмъртен есента пристигна!
В клоните смълчани сгушените птицисвета преоткриват в своите зеници.Има ли нагоре път сред светлината?Зад облака ли черен скрита е дъгата?
Под перата крият есе ...

Душа и стих -
вселена от чувства.
Усмивка на дете
и нежно цвете -
прилив на любов, ...

САМОПРИЗНАНИЕТО НА ЕДНА ЛЪЖКИНЯ
Меката тъкан на миналото
лесно огъвам в размъкнати спомени.
Оглушала си доизмислям,
да не боли толкова пред хората. ...

На мястото на огъня изгорял,
аз бях заровила и двете си ръце,
ровех в пепелта без жал
и търсех своето сърце.
Дори жаравата угаснала бе вече ...

I always needed time on my own
I never thought I'd
need you there when I cried
And the days feel like years
when I'm alone ...

Phil Collins - Against All Odds
How can I just let you walk away,
just let you leave without a trace
When I stand here taking every breath with you, ooh
You're the only one who really knew me at all ...

Ще останеш винаги в сърцето ми,
ще помня винаги лицето ти,
ще продължавам да търся очите ти
и ще се моля на Бог да направиш същото и ти.
Ще се боря цял живот за теб, ...

Тя лежеше пред него - съвършена и недокосната, по-прекрасна от всичко. Косата й се разпиляваше наоколо, обвивайки тялото й като нежна паяжина. Миглите й бяха дълги и извити, а веждите - съвършено изписани. Устните й бледнееха пред, и без това, прекалено бялото й лице. Той се наведе и леко я целуна. ...

Усещам те във всеки удар на сърцето,
в миризмата на пролетните цветя,
в светлината на слънцето, във небето,
във треперещия пламък на свещта.
Виждам те във всяка сянка, ...

Може би съм нежна.
Може би добра.
Но мога да бъда тигрица,
за да браня теб и любовта.
Може би съм тиха. ...

Във Варна няма да ме има.
Вие, милички, простете.
Но едничка глътка само
и за мен от чашите пийнете.
Скъпи мои, Откровенци, ...

Познах те!
Като шут преоблечен,
с вид на щастлив,
зад гърба хванал меч,
наточен за битка. ...

ИМА ГРАДИНА ОТДАВНА ИЗВЕСТНА
НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО САМИ
ПОЗНАЛИ СА МРАКА СМРАЗЯВАЩ НА БЕЗДНАТА
МЕЧА НА СЛОВОТО ДИВИЯ ВИК,
ЗАКЛЮЧЕН ВЪВ ДРЕВНАТА СИЛА НА ПЕСНИТЕ ...

Кълнеш се във всичко свято и проклинаш се,
убеждавайки ме колко силно те боли.
Но, хайде, моля те, не ставай смешна -
запитай се кого и как самата ти рани!
Да, тебе трябва всички да обичат. ...

Плаче ми се, нека тихо си сълзя,
да се излее болката, стаена в мен.
Не мога, не искам повече да я тая,
тя много дълго държи ме в плен.
Дори не знам защо, с какво, кога... ...

Из "Перфекционисти"
Истински мъж съм аз,
всяка мени иска.
По улицата припадат от захлас.
После със вода са плискат. ...

Мечтите си след теб отправих,
с копнеж, желания, но си простих,
че рана във сърцето си отворих
и душата с огън изгорих.
Сълзи напират във очите, ...

Дори да можех аз да взема,
най-нежните и хубави слова,
написвайки ги във поема,
не ще ми стигнат те за любовта.
Какво си ти за мен, дали водата, ...

Той крачи сам, скиталецът със своята тъга
от толкова години обикаля
да търси пристан някъде за изтерзаната душа,
но все не го намира, още чака.
И стои на кея в този мрачен ден, ...