Изкачваш се между звездите,
сред техния зловещ отблясък.
Космическата пустош
те засища
със черната си пепел ...

Прозорецът е срещу мен,
като мен си има чаша
и като мен е задимен –
въобще, нощта е наша.
И аз мълча, и той мълчи, ...

И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...

Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко, ...

/от реалността/
Пешо чу звънеца на вратата и подскочи. Тъкмо заспиваше под ясния благ глас от телевизора. Обичайно за това време – прибираше се вечер уморен, хапваше, но понякога от дневното нервно претоварване не можеше да заспи. И си пускаше телевизора.
За щастие, по всички програми все някакви го ...

Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.
Хвърли я, чуй жалейката! Веднага! ...

За това, че живея, аз нямам ни капка вина.
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...

През девет реки зад десетата, зад девет планини зад десетата, през девет страни в десетата, имало едно време царство господарство, там, където изгрявало слънцето. Царят бил мъдър, строг, справедлив, красавец, воин, обичан и следван от народа си. Царицата имала неземна красота, добра, милосърдна, оби ...

Тик - так, тик - так - отброявам дихания,
статистическата ми компонента отлита
и се сбъдваш - мое съкровено желание!

Аз уча в подбран колеж
там някъде във Бангладеш,
отидох там да уча медицина
в катедрата на Шарлаа Тина,
професор със квалификация ...

Помниш ли онова момиче
Онова момиче, което плачеше с все глас насън за теб
Онази, която изостави, превръщайки я в "момичето със счупената усмивка".
Тя ти обеща и така направи.
Все още седи на същото място. ...

Денят във шепата на Бог се свива
и става малък, малък, малък.
Умората и вярата се сливат
във битката за следващия залък.
Все по-студено. И притиска зимата ...

Дали ще се завърнем по-потребни
по жиците превърнали се в струни
и цялото богатство ще е време,
защото ще се харчи помежду ни,
на нотите в отвесните чертички, ...

НАЧАЛО
Тюдори Крайни, Пищни Джорджианци.
Тинести Стюарди, Зли Викторианци.
Битки тъй свирепи и войни злочести.
Рицари най-смели и замъци зловещи. ...

- Не, нямаме свободни стаи, всичките са заети – каза на сносен английски рецепционистът.
Германчетата унило провесиха носове. Това беше третият и последен хотел в малкото погранично градче, където им отказваха. Те бяха златокоси и синеоки, красиви с една чуждоземна хубост, може би това трогна мъжа з ...

Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...

В живота си ще срещнеш хора различни,
добри други лоши, едни ярки а други безлични.
Повече от тях ще ти подадат в нужда ръка,
когато паднал си да изправиш своята снага.
В живота си ще срещнеш много жени, ...

Ноември има сивите очи
на облаци студени и намръщени.
Той винаги е тих и мълчалив,
а вечер спи в долапите на къщите.
Ноември е най-малкото дете ...

Помня милото добро момиче,
що утеши нявга дух ранен,
що още силно го обичам,
изчезна нощ, изгря ден!
Слънчеви лъчи сърце огряха, ...

Звездите станаха твърде далечни
невидими граници над нас ги делят
очертават небето перести облаци
и със слънчев отблясък озаряват денят!
Но пушечни дири чертаят небето... ...

Клисарят се обеси на камбаната
и всички го видяха!
Но само щъркелите го разбраха,
счупиха яйцата си...
и отлетяха! ...

&
Архитект Стамен Дюлгеров изсипа пръстта от лопатата, отдръпна се на метър разстояние от прясната купчина пръст и зарови поглед в гроба на баща си. Очите му се премрежиха, очертанията на надгробните паметници наоколо взеха да се размазват пред погледа му, но не посегна към пакета със сухи кърпички ...

Слънцето изгря, затопли се Едема,
а с нея и змията, промърда и се разигра.
Огледа хищно тучната поляна,
накрая ѝ узряла ябълка окото хвана.
Нагоре пропълзя и се маскира ...

Крещят познавачи.
Редят разказвачи:
"Светът си отива!
Настанал е краят!"
Ясновидци най-древни ...

Не си мисли, че съм те забравил,
просто се въздържам,
въздържам се да не превзема твоята реалност,
въздържам се да не обсебя твоите мисли,
въздържам се да не открадна твоите устни, ...

ОЧИЛА ЗА ВГЛЕЖДАНЕ В ДУШАТА
За мене възрастта не е присъда –
косата ми от скреж е побеляла.
Провалям ли се в опита да бъда
и независима, и оцеляла? ...

Света̀ Доброта,
на Спасителя ра̀зпнат
си Ти ориста!...

Виждам те, не плачи.
Сълзи повече не пропилявай, не тъжи.
Отчаяние и тъга те е обзела, знам, че те боли.
Но животът все така не спира да се върти.
Днес плачеш, утре се смееш, ...

Добра вечер в края на Деня на добротата!
Доброта творете! Добротата да изпълва дните Ви!
*****
Човек се ражда от любов,
с добро е закодиран. ...

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата, нито откровенията на майка ми са ме превърнали в нещо превъзходно. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Като мен, дори това си въобразих, макар че възнамер ...

Добротата все отваря
с вяра своята врата.
Всеки с обич заговаря,
подарява топлота.
Добротата не погазва ...

Пред иконата златиста
отправям поглед със молба.
Мълвя смирено молитва
и вярвам в твои чудеса!
Вярвам Господи, във тебе! ...

Залязват мислите.
Лъчите на илюзиите
играят пак на криеница
с истините,
зад облака на несъзнаваното. ...

... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...