Когато паяк заплете от светлината лунни мрежи
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче, ...

Как да живея без тревоги
Как да намеря своя път
Като ме преследват хиляди тегоби
И всички свързани с грехът.
Как да заспивам с чиста съвест ...

Смели сме във стихове, римушки,
даже и от лъвове по-смели!
Лъскаме в тях ножове и пушки,
а душите ни са свято бели...
И оформили сме поетично братство, ...

Сам беше успял да отиде до Захир и да се върне, само за да завари Елизабет, посреднощ, да благодари за нещо на Хирса. Същият, който имаше следи от кръв по лицето и гледаше да не стъпва много на левия си крак. Само миг беше необходим на Сам, за да осъзнае, че и раната му, и кръвта по лицето му са дел ...

От малък са ме учили...
Че криво дърво се оправя...
но крив човек не!
И винаги съм се питал защо?
Казват, че кривите хора ...

Спете, полумъртви и увехнали цветя,
тъй и не узнали що разцвет е, красота,
край утъпкан път садени, със стебло,
смачкано от Бог под сляпо, тежко колело.
В тоя час, когато се празнува пролетта, ...

Пътува залезът към своята измама.
И светлината, като вик за помощ,
в последното усилие сияе.
Там някъде - зад хоризонта-кратер,
е туй, което никой не узнава. ...

на Таня
Ти си малката принцеса.
Вечното дете.
Другите деца къде са?
Остаряват те. ...

Когато се будиш всеки ден, когато заспиваш, когато отваряш очи, а вътре в теб е тъмно, представи си последния ден. Чуй какво ще си кажеш...
Огледалото ти връща образ - префасониран, позитивен, фалшив...Само ако погледнеш много дълго в очите си, ще видиш каквото трябва.
Толкова е близо душата ти. Тол ...

омразата
е заразителна
и карантината заради
нея - повече от задължителна

Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи д ...

Слънцето топло ме гали,
пролет, светлина желая,
в душата - мечти, идеали,
по-прекрасна аз не зная!
Душа мисли за теб, за доброто, ...

Две туптящи сърца -
между тях - младостта ти
като бисер в дъжда,
заблестял с хубостта ти!
Моля времето - спри! ...

На там където птиците летят,
на Юга - непосредствено след Язовира,
на път към "Дупката" в Ивайловград,
сърцето ми плени един хотел - "Армира".
Душата иска само да запей, ...

Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...

— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...

РАП ЗА НАИВНИЦИ
Тъй както котаракът скача
върху нещастното врабче,
и както с брадвата палачът
глава безмилостно сече, ...

К
Kогато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...

Тихата стая се разсънила в мрака,
бавно изскърцала плаха врата.
Сънен будилник смутено затракал
забравен рефрен изпод прахта.
Някой внезапно бе влязъл във къщи, ...

Вечер,когато е тъмно,
сутрин,когато е рано,
за теб жадувам само,
Да бъдеш до мен и
да се любиш ти с мен. ...

"Третата мория", глава 8. – Приятели и съперници (Втора част)
До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни б ...

Цял ден прекарах в гората, само аз и моята самота. Взирах се в млечно-синьото небе и мечтаех света да спре да се върти така бясно. Скитник в душата, скитник и в реалността. Малък ручей ми нашепваше тихичка песен и тайно ме превърна в маг. Окрилен от тази небивала магия, седнах на една поляна и зарея ...

Живял един човек – със стария си баща, младата си жена, растящия син.
Един ден направил сметка, че баща му струва доста на домашния бюджет. И решил да проведе някои съкращения в семейния щат. Натоварил баща си на каруцата.
Синчето, разбира се, запитало: „Що, бе тате?“…
Обяснил му цялата сложност на ...

една страна - от
древността по-древна - днес
е площ плачевна
.....................................................
друга подредба ...

Всеки стих е написан с перце
израсло на ангел в крилата,
затова е частица небе
и докосва, докосва душата.
Той е връзка с ефира, с ефира, ...

Запалих тишината. Ти мълчиш.
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май, ...

Еудженио Монтале - Слязох, подал ти ръка
Слязох, подал ти ръка, по поне милион стълби,
и сега, когато те няма, е празнота на всяко стъпало.
Дори така – дългото ни пътуване кратко се оказа.
Моето още продължава и вече не ми трябват ...

БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ
... както рохолѝ поточе вдън дълбоката гора,
тъй живях си – непорочен, непорочен ще умра,
чист на тяло, благ на мисъл, братец на Светия Дух,
в стихчетата, що съм писал, ще съм бял глухарчен пух, ...

Учение практическо на Лесничея ще изложа тук.
Енергия и сила, здраве се в Природата съдържа.
Въздух, вода, земя, Слънце - те са източници първи.
Дълбоко дишане с задържане помага да се праната от въздуха получи.
Пъти десетина Лесничея дълбоко диша. ...

Здравей,
След толкова години ще те позная ли, ще ме познаеш ли...Далече, далече от сърцето си, далече от себе си, туптя в резонанс със нищото...Без смисъл, без посока, без радост. Артерии, пръснати до болка от туптящо в тях безсилие. Кръщавам задънена улица с моето име... Толкова тиха и празна, а пъ ...