Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми. ...

Живея живота по моя си начин -
хубава мисъл, приятел, усмивка
и всякакви малки от радост значимости
в тази епоха, мил жест ме прави щастливка!
Все още вярвам, че Коледа съществува, ...

Наказа ме достатъчно,
повече отколкото заслужавах!
Аз пък ти прощавах достатъчно,
повече отколкото заслужаваше!
Примами ме с измамна нежност ...

На излет с теб! Такава красота –
с цветя покрито е нашир и длъж,
дърво, полянка, даже виж - сърна,
селца в далечината ... изведнъж ...
прашинка май че влезе ми в окото – ...

Аз нямам много... шепите са празни.
Полека времето в пролуките се стича.
Забързано изплъзва се лудешки,
през дните ни все тъй неспирно тича.
На себе си все още се усмихвам ...

Честит рожден ден, господин директор! Желая Ви щастие, дълъг мандат, хубава секретарка, свой човек в правителството!
хххх
За кмет намерили професионален просяк…
хххх
Министър на остатъчните финанси… ...

Не пиша, за да се издържам.
Правилата ги попържам.
Все си лашкам ред по ред
аз по моят табиет.
Праскам що ми дой на ум ...

Лозарите в стари механи
все песни за любов нашепват.
И всяка песен на ума си ти,
тъй лека като птичи трепет!
И в селото спокойното поле ...

От няколко си памтивека
или, откакто свят светува
крила поискал е човека
преди от дъно да изплува.
И колко болка причинил е, ...

Тук поства не едно перо,
без чийто небосвод не мога.
Чрез дара, даден ни от Бога,
светът е място по-добро.
За публиката – верен брод ...

Необичайно запознанство
Тя сви по тиха и тъмна улица, която беше прекият път към дома ѝ. Тогава не мислеше, че е доста късно и може да е опасно. Искаше колкото може по-бързо да се прибере. Връщаше се от едно тържество с колеги в ресторант.
Много късно усети леките му почти котешки стъпки. Той сграбч ...

Фантазиите нямат час и дата.
Те влизат бурно в нечия глава
и много често, яростно се мятат
да окоупират всичките места.
Те, често като пламък са горещи. ...

Дали усмивката е истинска?
Дали са думите ти искрени?
Дали обичаш вярно?
Дали ме виждаш цялата?
Дали разбираш времето? ...

Руссия подготвя на 27-ми този месец референдуми за присъединяването на Луганск и Донецк към нея. На пръв поглед всичко е просто и ясно. Двете области стават част от Русия и всеки опит за агресия срещу тях ще бъде третиран като агресия срещу Русия. Това ще позволи на Путин да удря противника с всевъз ...

Усмихвам се, защото съм такава.
Не се предавам, даже да боли.
Дори предателствата преживявам
и моля се, да станем по-добри!
Усмихвам се, когато днес сълзите ...

Когато правим нещо за някого, това е наш избор и не бива да очакваме нищо в замяна. Още по-малко би трябвало да напомняме на човека какво сме направили за него. Това само би обезсмислило нашето дело в очите на получателя. Никой не обича да се чувства длъжник. Особено за дарове.....
Имаше и такива мо ...

Усмивки, но не фалшиви!
Че животът е прекрасен- да, така е!
А и здрав ли си - ти си и щастлив!
Но има нещо- то като подправка е
от нея ставаш- екземпляр красив! ...

На ръба на тази въздишка, с която
аз изпращам своето циганско лято,
се поклаща сякаш небрежно овесен
един нежен копнеж по пъстрата есен.
Докато чакам лятото да се върне, ...

Дайте ни свобода, въздух, лъчи,
докога други съдбата ни ще решават,
докога народът наш ще мълчи,
вместо да се бори и да побеждава!?
Кога вместо чуждия интерес, ...

Сребристи мъгли запълзяват,
секват на лятото песента,
плажът с брега опустяват,
там разполага се еснта.
Останало само, море, ...

Тъгата ми достигна безтегловност,
въже увива мислите и ме души.
Да продължа ще имам ли готовност,
видяла как бездушието този свят руши?
Днес за какво и за кого да пиша? ...

Животът ми – виенско колело,
се лута ту надолу, ту нагоре.
В небето на възторга е било
и падало е с трясък от умора.
Научих се на древната игра ...

/на местността „Камъка“ над Горна Оряховица/
На хълм висок, в точката най-горе,
камък бял източил е снага –
древен страж, пазител неуморен
на селище със корен в древността. ...

Виждам много лица,
покрити с маската на страха.
И питам се…
Къде са истинските хора?
Има ли още чисти, като роса ...

Дните ми
Толкоз лято и слънце съм събрала
за дните си напред заеесенени,
очистих от живота си страхове и плява -
остана мир, смирение и път да преминавам! ...

Захвърлените спомени се връщат,
понякога наяве и насън,
самотни, грешни и безпътни,
отварят си вратата с гръм.
Отчаяно се мъча да зазидам, ...

ЕСКИЗИ НА ПУСТОТАТА
Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър. ...

Отлитат птиците на юг,
щастлив духът ми литва с тях,
полита с тях и моят смях
и ...
само аз оставам тук ...

Не ме разплакват паднали листа,
нито здрачът ме разчувства.
Не принадлежа на есента,
нито на някой друг сезон.
Само на копнеж замлъкнал. ...

Хей, човече, имаш ли си мечта?
Която през житейските друми ,
да ти бъде пътеводна звезда!
Която, да те спаси от безсилност
взрян в притеснения и обиди! ...

Студено стана нашето море,
но в Гърция на плажа беше топло.
Качих се на откритото Порше,
и хукнах на море в Александропол.
По пътя взех две гаджета на стоп: ...

/реален щрих от света ни/
- Ма си една кисЕлица… - рече веднъж майка й, когато за не знам кой си път я викаше за обяд, а злоядата щерка на инат седна в локвата с вода и напук започна да си прави кюфтета от кал, вкусно похапвайки ги…
КисЕлица в техния край викаха на диво дръвче, даващо някакви ситни, ...

Обичам те, когато листопадаш,
такава дъхава и многодъждна,
когато ти водата на морето даваш
един път весела - друг път тъжна.
Ти за мен си лятната градина, ...

Желая ти само любов
и миг тъга не преживявай.
Щом за мен не бе готов,
на друга обич сега се наслаждавай.
Пази я, грижи се и почитай, ...

Помогна ми в горчиви дни
и теб не ще забравя нивга –
възвърна моята усмивка,
съзрях пред себе далнини…
...Какви ме чакат бъднини, ...

Кестените плачат пожълтели,
есента се спуска над града.
Ветровете гонят полудели
облаците в сини небеса.
Цветовете колко са красиви! ...