писмо
Здравей, скъпа!
Музата ме преобърна тази нощ и прави любов с мен.
Даже я създава...
Това не е изневяра, а просто състояние... ...

Колко е тъжно, когато си сам,
иска ти се да се смееш, а не можеш.
Колко тежко е, когато си неразбран
и само ти знаеш защо се тревожиш.
Как боли, когато не те разбират - ...

Където и да си, ще те намеря,
не ще избягаш ти от мене.
Горите аз зелени ще пребродя,
морето синьо даже ще преплувам.
За теб ще извървя Земята, ...

Красива и вълшебна нощ,
а аз бавно се разхождам в планината
край малко езерце, във опит
да се отдам поне за миг на самотата.
И някъде там, в тъмнината, ...

виж
да
погледни
не не
не гледай само ...

Счупен грамофон -
спомени на прах.
Една изгубена любов,
напомня за себе си пак.
Избеляла снимка - ...

Сладко ми преобръщаш Живота,
Шмунгелче малко...
Толкова мило
ме преобръщаш, че
в смях невинен превръщам се... ...

Името ти дълго в мене ще кънти,
като разстроена китара,
ще отеква, с ехото си ще руши.
Като настървена от мъка вълчица,
ще скитам сред хората, ...

Рисувала, рисувала и пяла,
облечена в прозрачен дъждобран.
По-истинска в дъждовното... и цяла,
към залеза на женския си свян...
Чертите върху мокрия асфалт ...

NB!
Следващите мисли са публикувани тук, поради липса на по-подходящ раздел.
В КРЪГ
Когато немият говори, глухият слуша и слепият води, движението е в кръг.
КЕРВАНЪТ СИ ВЪРВИ ...

Metallica - Master Of Puppets
End of passion play, crumbling away
Im your source of self-destruction
Veins that pump with fear, sucking darkest clear
Leading on your deaths construction ...

Искам само малко щастие !
А сега накъде?
Върнах се в изходна позиция !
А си мислих, че ще е различно,
Мислих, че ти си различен, ...

В памет на Йордан Денев
На художника картините без глас говорят
иззад завесата, надиплена от тюл червен.
Един статив в прозореца се взира -
от покривите той е вдъхновен. ...

бяла
направена от светлина
дълбоко вътре в мен
и навсякъде наоколо.
те се докосват ...

Бъдещето на моя град
"Националист - това е естественото
ми агрегатно състояние."
Тези думи на Николай Хайтов са фундаментализмът, който
непрекъснато ме кара да мисля за това как хората не оценяват и ...

Тишината няма песенни проблясъци!
Тишината си е просто тишина!
Тя изплува над потъващите пясъци...
Тя попива и лъчи, и тъмнина!
Тишината носи в шепите си залци ...

Заминаваш си от мен в тази лятна нощ,
заминаваш и едва ли някога ще се завърнеш.
Зная, думите изречени от тебе, днес лъжа са,
но така е по-добре.
С надежда да живея, че щe се завърнеш, не бих могъл. ...

Immortal-In my Kingdom Cold
Forth after dark...a time I do know
In my kingdom...I enter to my own world
Open the gate ...of a mountain of dark
Rising with the shadow...a dark world made for me ...

... И пак осъмнах...
Спомних си,
във кухи редове съм
себе си подгонил...
Кубчета от радост от ...

Не те познавам, ти си тих,
но за това е този стих,
искам всичко да те питам,
е поне ще се опитам.
Къде живееш, къде си роден? ...

И ето идва края,
за Милан това е рая,
но какво да каже Мая,
която направо се смая.
Милан се вижда - ще бият, ...

Бързо наближава есента,
с нея си отива песента
на всички прелетни птички,
срещани в наште горички.
И ето, че един есенен ден ...

Сега е сухата комуникация,
когато думите са жадни за мелодия.
Сега е по-страшно от вчера,
защото бяга днешната философия.
Усещаш злокобната малария, ...

Гледам снимката ти
и не знам какво да мисля.
Кой ли вятър те довя при мен?
Как денят ми, тъй безмислен,
стана толкоз подреден. ...

Повярвай, че те обичам,
когато го казвам, влагам душа.
С много имена аз те наричам,
но ти си любовта...
Погледни ме, виж - за теб съм родена. ...

Поглеждам, а навън е пролет,
усмихват ми се избуялите треви.
И птици весело ми пеят,
показват нови висини.
Усмихната, напред пристъпвам ...

Циганка
Шоколадова кожа. Устни
рубиненочервени -
неземно вкусни.
Искрящи очи зелени. ...

One day in the year of the fox
Came a time remembered well
When the strong young man of the rising sun
Heard the tolling of the great black bell
One day in the year of the fox ...

Бо беше седнала на земята, играеше си с онези шарени топчета, тя винаги си играеше с шарените топчета... Приличаше на малко дете, винаги приличаше на малко дете, когато е седнала на земята... Изглеждаше безвечна, непоклатима и много концентрирана в това, което прави:
- Пак си говорим същите думи и о ...

Странната искра
Той навсякъде е, чувствам.
Във мен, около мен, със мен.
Не стихва той, но и не буйства,
толкова пленителен. ...

Счупих огледалото със грозния си смях,
във стаята застанах сам в средата
и пред нещо чудно и прозрачно аз немях,
а всъщност бях със мойта дружка - самотата.
Назад погледнах, призрак аз видях, ...

Сребролика нощта ще заспи,
свойте сенки разстлала в душата,
ще се стичат реки от сълзи,
но със утрото тъгата ще стихне.
И тогава ще взема в прегръдката си ...

Вечерята отдъхваше кристално
на масата, въздишаща в самотност.
И чашите напяваха банално,
че пълни са до горе... с безпосочност.
Очите ни, помръкнали вглъбено ...