***
На сребърни вретена здрачината
разприда меланхолно хоризонта...
Над плазмата от кръв и течно злато,
припламващи отблясъци се гонят... ...

***
ПОСПРЯХ НА МОСТА САМ С ВЕЛОСИПЕДА :
По златни спици слънцето се спусна
над сянката, а тя с пламтящи устни
към бистрата вода снага наведе... ...

Една среща
Една среща случайна, небрежна,
два погледа събра и укроти,
в миг на умряла надежда,
тя усмивки нови разкри. ...

Аз съм жената от твоите сънища,
в мен са крилете на птиците,
полъхът нежен, приютен във зениците,
даже в съня си, твоя съм, ветре.
Чуваш ли, на съня ми от песните, ...

Чувствал ли си скуката така,
когато по познатия си път вървиш?
Изпитвал ли си странна празнота,
когато знаеш, че ще победиш?
Опитваш тактики и много, и различни. ...

Сутрешният вятър пак разбърка картите и мисълта ми.
С вихърът на хвърлен зар, обърканите чувства подреди.
Дали с повея тихо ще се слее обичта ми?
Дали със нея ще успея да разчорля твоите коси?
Какво ще стане със морето, ветре, ако някога си тръгнеш? ...

Защо се влюбих в теб,приятелю
Ти пред всеки казваш, че сме приятели добри,
но аз не приемам думата "приятели",
защото безкрайно силно ме боли,
а на теб ти се струва, че съм сърдита, нали! ...

Пак ще се срещнем след…
Нека танцуват пръсти и спомени,
нека бледа Луната завижда,
че още сме влюбени
и тънко докосваме ...

Аз ще помня първата целувка,
целувката, с която ме дари...
Ще помня погледа лазурен
и твоето "Обичаш ли ме ти?".
Не ти отговорих нищо аз тогава, ...

Пристъпи плахо през вратата! Вече беше посещавал подобни места по пристанищата! Но в тази страна никога! Знаеше, че има всякакви заведения. Беше минавал край улички, където мъжете се отбиваха след работа, изпиваха набързо по едно питие, усамотяваха се с някое от момичетата за по 10-15 минути и самод ...

Свенливо зърно
любопитно надникна...
заля го обич...

Нежна сакура
обви гордия божур
дъх на любов...

Предисловие на стихотворението... Днес се качих на тавана, за да занеса две чанти със стари обувки, които жена ми беше нагласила до вратата. Оставих ги до едни кашони и случайно видях да се подава от един кашон една папка. На нея пишеше: "Младите Бъхтове". Втре имаше стихотворения, които бях писал п ...

Вкусвал ли си горчивият плод на своите грешки? И кога един човек е виновен? Когато излъже, когато открадне, когато убие, когато продава тялото си за пари, когато мрази или пък, когато обича!? Винаги! А защо сложих и обичта? Нали да обичаш е най-хубавото нещо? Нали са ни учили да обичаме? Обичта щяла ...

Съдбата, изпитание ми прати,
тестува ме, дали ще устоя,
опияни ме,с дяволска измама,
остави ме, сама да избера.
Дали да грабна ябълката райска, ...

В очите ти блестят искри.
Във тях ме заслепяваш.
Играеш ти рисковани игри
и бавно ме влудяваш
Не ме докосвай! Кожата ми палиш. ...

ЖРИЦАТА
***
Болеше! Чакаше! Да премине първоначалната пареща вълна на болката... да се фокусира в стомаха му... да започне леко да се изкачва нагоре, преливайки в топла вълна на облекчение...
В миг нова, изгаряща искра преряза мозъка му.
Този път изгуби съзнание! ...

Глупак
Той си мислеше, че мисли.
Но мислеше неправилно - дори когато спи.
Не се усети той поне за миг
кога съществото нежно дълбоко нарани. ...

Искам да припомня на тези от вас, които са около моите години какво означава "конфекция" и "ГУМ". За другите пояснявам... Конфекция, това са дрехи серийно производство, които си приличат досущ като една. По този начин на времето можеше да видиш същата дреха с която си облечен върху друг човек. ГУМ с ...

Малко преди полунощ
ми се счупи обувката,
докато тичах
да търся доверие
в лоното на ледена нощ. ...

Ах, тези очи. В тях побираше целият свят. Дълбокото море и обширното небе – едно сливане на топосите, една извечност. Колко ли тайни криеха тези очи, колко ли болка? Колко ли сила. Как бяха запазили те своя живот, как все още душата дишаше през тях. Как бяха съхранили чистотата и детската невинност, ...

Игра на карти
Любовта ни беше игра на карти,
всеки картите си разкри
и вече щастливи не може да сме аз и ти.
Сърцето ми казваше "обичай", ...

И още за Шехерезада и Тихата стая
Всеки ден тя затъваше все повече в някакво вълшебно блато и като омагьосана живееше само за тези вечерни разговори с Тихата стая, както се бе нарекъл нейният събеседник. После той стана „Един нещастен мъж" след това „Един щастлив мъж". Тя си остана Шехерезада и прик ...

Няма все да е сама моята душа -
ще се завърнеш ти по път от цветя.
Пролетта ми шепне и ме приспива пак,
усещам сладострастна тръпка по устните си аз.
Живот нов се ражда в света. ...

Понеже всякое начало,
създава се от зло
и от добро,
когато Бог направи от човека тяло,
премахвайки едното му ребро ...

Когато пролетта разцъфва
и кукувица нейде кука,
а зимата далеч отстъпва -
тогава, нека ти не пука!
Когато вятъра в душата, ...

На земята -
нищо ново.
На земята -
дяволска скука.
Хора тъжни - ...

Стаила дъх в очакване, поглеждам телефона -
да звънне и да чуя нежния ти глас,
тихо да прошепнеш: "Искам да те имам",
да отговоря: "Силно те желая аз..."
И любовта ни пак по жиците потича - ...

Една новородена тъжна капка с мъка се задържа на крайчеца на черен облак. С последни сили тя се бори, за да остане там, където и се иска да бъде, където принадлежи... Безмилостен и свиреп, вятърът я откъсва от дома й и я запраща в небитието сред вихрушка от други малки бездомници, хиляди осиротели д ...

Бавно вървя с два карамфила в ръка... бавно проронвам сълза след сълза... животът ми изгуби смисъл... бавно, със тихи стъпки, стигам до гроба. Гроб, изпълнен с цветя и хора. Много хора със сълзи на очи, мъка в гърдите и много страх в душите. Никой от тези хора няма да изпита болката така, както тя б ...

Ако знаехме какво ни очаква в бъдещето, ако имаше начин да погледнем, макар и като на филмова лента живота, който ни очаква, може би не бихме бързали да пораснем.
Бихме се поспрели, бихме се обърнали назад за секунда и тогава с гордо вдигната глава и бодра стъпка бихме продължили напред.
Човек не оц ...