Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
Малко нежност и любов 🇧🇬
Две уморени крила 🇧🇬
с големи сини очи, потъмнели от тъга,
с голямо сърце, наранено от спомени,
с нежни, уморени крила...
Дали това е ангел, дошъл от мечтите, ...
Вярваш ли, че празна е душата ми? 🇧🇬
Там няма никого...
Чувствата вече не съществуват...
Любовта се е изпарила...
Тъгата е замряла... ...
Дъжд 🇧🇬
Мокри очи гледат душата ми...
Вали... топи се сърцето ми от захар,
със сладки думи упоено...
Не виждам вече светлините, ...
Моят лек не се нарича "Време" 🇧🇬
с напрежение.
Казват: "Времето лекува",
но за мене време
значи също и порутените къщи. ...
Малко момиче... 🇧🇬
Аз малка бях, когато в теб се влюбих,
аз малка бях, но те благотворях...
От малкото момиче станах красива жена
и все още тъй влюбена в тебе бях... ...
Писмо... 🇧🇬
Писах ти писма красиви,
писах ти за любовта,
как тя ме покори и как
за тебе будна ме държи... ...
Тайна... 🇧🇬
Питаш за името ми ти,
гониш ме дори...
Не разбра ли, че не ме вълнуваш ти,
че друг за ръката ме държи... ...
Усмихвам се за последно 🇧🇬
отчупвам си бавно късче тъга
и го скривам на топло в изтрита сълза,
ти си до мен, но аз съм сама!
И умряла съм сякаш отдавна, ...
Изпитание 🇧🇬
как мислиш, колко ще боли,
когато разбереш, че бавно падаш,
а пътят ти осеян е с бодли?
И знаеш ли дали ще се пребориш ...
Душа 🇧🇬
пронизва ме безсмъртна тишина,
в главата ми се гонят странни думи
и никъде не виждам светлина.
Кажи къде отиде красотата ...
ПО НАВИК 🇧🇬
ако любов е туй, дето чувствам, че краде
от времето, в което уж ме води смисъла
и нуждата да съм единствена за теб.
По навик свикнах до тебе вечер да заспивам ...
Тя беше в Бяло в Бяла стая 🇧🇬
Сълза 🇧🇬
носи в себе си тъга,
цял един живот
кътче от изстрадала душа.
Родена от обида, ...
Прости ми 🇧🇬
прости ми, че обичам те безумно,
че без тебе да живея ме е страх,
че желая те до болка неразумно.
Знам, че в твоя свят за мене място няма, ...
Нежно 🇧🇬
като волна птица в небеса
и без тебе да не може да живее
в този свят на любовта.
Целувай като за последно ...