Небето синьо ме понася и летя,
изгубвам се във вечност и мечти,
политам над морета и цветя,
и радвам се на слънчеви лъчи...
...И тебе, миличка, забравям аз, ...

С локви дъждовни и тъмни момчета са пълни бургаските улици. Потропват в мрака моите токчета в летни жеги и зимни виелици. Момичета с тъмни, смолисти коси с тен златист, като вечното лято ме поглеждат, присвили студени очи... Моите токчета пеят в мрака! В кафенето покрито с облци дим влизам шумно със ...

Слънцето залязва бавно,
бавно топлите му длани стинат,
и толкова ми става хладно -
усмивките в душата ми загиват.
Но иде топла нощ омайна, ...

Тази магия - наречена любов
е там във тебе и те чака.
Иска те сега, във тоз живот,
запази мигът завинаги в душата!
Тази любов - наречена магия ...

Щастието чезне като сянка,
прогонено от черна нощ.
Как да ти засвидетелствам любовтта си,
като ти вместо да целунеш - вадиш нож?
Има ли място за съмнение? ...

/Стефкеее, сложи още една червена точка.../
Реших да сготвя нещо специално,
рецептата е само мой патент .
Ще ти приготвя аз вечеря официална,
но първо ще ти поднеса - уиски с лед. ...

Бял гълъб кацна на моето рамо
и ме докосна с крила.
Каза ми две-три думи само
и бързо отлетя.
Оттогава идва на моя перваз ...

Да, без него ни е по-добре.
Моля те, съгласи се или умри, сърце!
Да, с него гибелта е явна.
Със сърцето ми го знаем отдавна.
Да, без него нощите са по-спокойни. ...

Обичах те до болка, а ти не го разбра, бях готов за теб душата си да продада, за да съм още миг със теб - да си до мен, да усетя в този топъл летен ден. Исках само обич и разбиране толкова ли беше трудно за постигане? Казваш ми, че ме желаеш, че ме обичаш. Истина ли бе или поредната лъжа, която ти и ...

Срещнали се днеска рано
дон Хуан и кмета Ваньо.
За жените спор почнали,
всеки искал да се хвали.
Да ви кажа, кмете Ваньо, ...

Here Without You
A hundred days have made me older
Since the last time that I saw your pretty face
A thousand lies have made me colder
And I don't think I can look at this the same ...

ИСТИНАТА

Истината не е временна спирка,
на която за мъничко спираш.
Не е думи гръмки, но кухи, ...

Искам да те мразя... Искам да те ненавиждам от дъното на душата си... Искам да забравя всяка секунда прекарана с теб... Всеки твои поглед, всяка твоя усмивка, всеки допир, всяка целувка.. Искам да изтрия от тялото си белезите, които ми оставиха твоите ръце... Искам гласът ти да не звучи вече в съзна ...

Не разбрахме дали пътят свърши,
от какво в нас настъпва промяна.
Щитът пазещ в миг се прекърши
нечуплива уж закалена стомана.
А пък тя … още в нас беше жива ...

Искаш ли да ти кажа че те мразя?
Ето, заявявам го пред всички гласно и пред себе си дори...
Нека всички да чуят тази проклета лъжа...
Нека да чуят и дано да повярват, дано да повярваш и ти...
Дано и разбитото ми сърце чуе и се моля, и то да повярва, и да престане да вика с този силен и пронизителен ...

От покварата на времето
светът тъй бързо изнемогва.
Поел товара, с бремето
и силата си ни разкъсва.
Краде от истинските мигове ...

Странно, често и бързо хората се променят. Устремени нанякъде, търсещи, копнеещи и бързащи, ние не усещаме как устремно животът ни ни подминава. Борим се за големите амбиции на малките хора, преследваме великите мечти на жалките личности, изживяваме силните моменти на слабаците или поне така ни се и ...

ЕДНИЧКА ВЯРА И ЕДНА ИКОНА
Още ли тъга се стича по лицето остаряло
и увлича спомен - в бяг солен го гони.
Още ли сърцето е камбана онемяла
над твоя храм с едничка вяра и една икона... ...

Чакай, чакай, чакай, чакай...
Мислех да напиша стих комичен,
а той стана саркастичен...?
Кой би седнал, с мен да спори,
че думата "чакай" не е уникална. ...

Зная, че силно ме любиш,
и аз съм наясно.
Не, така няма да ме загубиш
и сърцето ми с мен е съгласно.
Няма между нас ...

Когато нощта се пробуди със залеза,
а денят бавно гасне в пламък червен,
тогава последвай на птиците полета -
знай, непременно ще стигнеш до мен.
Когато небето зарони сълзите си ...

Приготвих вкусна супа
и ей ти го валето купа.
А после след димяща скара
качихме се на кантара.
Чевермето, ех, чевермето – ...

страхотен ден и
синигерче ми пее
слънчев животец

Отчайващо примирение
Защо ли свикнал си да бягаш,
при всяка бариера, спънка?
Защо осъден си да страдаш,
когато в гладкото откриеш гънка? ...

Песимист
Със страданието си, ти тихо си заплакал.
В един единствен лъч: гори!
Да страдаш тихо, някой сякаш те е обрекъл,
да сънуваш сляпо погледи: гори! ...

Тази вечер мина край мен като пияна блудница
и остави след себе си вятър от тежък парфюм.
А аз бях тръгнала сама из тези улици,
между студените стени от тъжен шум.
И сигурно съм искала да срещна някого. ...

Пиша, защото няма на кого да кажа. Пиша, за да споделя. Далеч от мисълта съм, че творя… Във още младо тяло се е свряла Душа тъй рано престаряла. На гости там дойде Умората А с нея Тежестта. Приседнала за малко уж, така забрави да си тръгне и остана. Кой казва, че е права Мъдростта? С годините тя сяк ...

Тревогата пронизва тишината
и в нея си създава вечен храм-
превръща в робиня добрината,
а тя не чувства приливи на срам,
защото има ролята на жрица - ...

Дъждът не спира да вали –
гримира утрото заспало
и чудна работа – дали
би себе си и то познало?
И ето го – с нова маска, ...