Не ще те търся вече
сред хорска суета,
гръмки шумотевици,
женска злоба или
мъжка ревност. ...

В този хубав и прекрасен ден
щастлива съм, че си до мен!
На влюбените празника да споделим
и окрилени от любов да полетим:)

Намери се търпелив, спокойно изчака, без дразнение и подскоци, Големият Взрив да се случи. После, с тиха увереност, го съпътства, за да го види докъде ще стигне. Вселената се появи с разбирането, че това си струва.
После се появиха едни, които усукваха шии и въртяха глави, за да видят колкото се мож ...

В този студен, изпълнен с пустота град, птичката, която беше пристигнала от далече, не намери своя свят. През
зимата беше на студено, нямаше кой да я приюти под нежното и топло крило, за да се стопли.
Последен повик за спасение и тежка сълза се стече по мъничкото и измръзнало личице.
Нямаше кой да й ...

Душата ми, отдавна разтрошена,
парчетата й - чайки разпилени,
а болката е нейде в тях стаена:
понякога аз чувам я да стене!
Друг път, усамотена в тишината, ...

"Ще бъдеш в бяло с вейка от маслина..."
Ще бъдеш сън
в очите ми невинни,
ще бъдеш глас
в гласа на тишината, ...

Сърцето не е роб без воля, не се приучва да тупти, не му се нрави чужда роля. Сърцето иска да лети! А аз, аз знам, че го владея, но съм наивен господар - само сърце не може да живее, най-много се нуждае от другар. И винаги щом кажеш: "То е мое" напук сърцето в друг ще вижда свят. Не се лъжи - физиче ...

Стоиш до пътя
все самотна
и гледаш
бързащи коли,
цигара палиш, ...

Пламък на свещ тихо догаря,
и в него виждам своята съдба.
Тъжно ли ти се струва това?
Може би е тъжно - да!
Но мен пламъка държи ме на крака ...

Да бях застанала пред теб на пътя ти,
когато спря се на околовръстното
до тези, късополите разпътници,
преструвайки се, че закъсал си...
Да бях се врътнала около кóла ...

аз съм кръга
намалява
и ножицата

В очите ти, очите ми горят,
в дланта ти, дланите ми шепнат.
Когато съм със теб звездите стигам,
и капките дъждовни ми говорят.
Единствено тогава само, разбирам, ...

Гората,
гората е магията, която,
простряла пори до стената на човека,
бавничко
превръща се ...

не искам да забравям,
моето момче,
което тъй безумно аз обичам,
и в любов му се заричам...
не искам да забравям ...

Когато искам да остана,
ти казваш ми: "Върви!"
Да те обичам не мога да престана,
когато сърцето ми от болка тъй кърви.
Когато ти говоря, ...

Вече съм свободна!
Сама, но волна!
Сърцето ми вече
не ти принадлежи,
душата ми по тебе ...

В един перфектен свят
В един перфектен свят
аз и ти ще сме обагрени във тон.
в една палитра, едничък цвят,
а струните ще свирят във синхрон. ...

Безпощаден денят
Ще допия кафето си,
много силно горчи!
А на чашата в дъното
греят твойте очи: ...

бягам
в озарението
на нашата ведрина
защото там душата ми
с душата ти ...

В спор с тебе за живота,
аз ти пея с друга нота,
но говоря с ясна мисъл
за човека прагматичен, цял-
на значимост, търсещ смисъл, ...

Дългът към рода и дългът към сърцето
Една вечер, когато бях много малка си спомням, че ми разказаха една приказка. Кой - не помня. Сега и аз ще се опитам да ви я разкажа, доколкото си я спомням. Започваше така...
Един човек, весел и безгрижен, вървял по прашен, но все пак приятен път. Имало равни ме ...

Моите душевни терзания
Защо всеки човек често се пита: "Защо правя така?", "Защо светът е такъв?"? И всякакви други въпроси със "защо?". Ами защото го интересуват. Пораждат съмнения и терзания във всеки един от нас. Често се питам: "Защо уча?", "Защо понякога правя нещо, което не искам?", "Защо изоб ...

Моята сълза
стопи се в леда.
Несбъдната мечта
угасна в пепелта.
Пагубен ден ...

Зад хиляди сълзи
крият се нечии души.
Зад хиляди лъжи
някой скри милиони хвалби.
Ти, никога не осъзна моята тъга ...

Когато излязох в коридора времето липсваше. Вагонът стоеше в някакво пространство, което аз чуствах наоколо. Нещо като вакуум, защото липсваха и светлините през прозорците. Наместо тях имаше безкрайна черна дупка, която изглеждаше толкова плътна, че имах чувството, че се разтича по целия вагон. Ламп ...

...на моя Динозавър...
Връхлитай ме,
не ме щади!
Аз знам,
че ураганът има ...

..на Сашо, който е "там"...
Някъде загубих те...
Безсъние!
Името ти -
мостове продънени! ...

Обичам да гледам облаците -
тъжни лебеди,
плуващи в очите ти...

Не влиза лъч във тази стая,
завесите и спускам през деня,
стените и боядисани са в бяло,
а черни мисли носи тя...
Ти идваше, със тебе - Светлината, ...

Тъгa съзираш във очите й,
че нещо преживяла е, личи...
И винаги, когато я попиташ,
тя само се усмихва през сълзи.
А спомени отварят й клепачите, ...

Продънено корито,
ама изплуваме...
Животът е сито,
не с хора,
а с човечета! ...

Усещаш ли уханието на утрешния ден?
Цветът разцъфнал ражда трепет нежен,
и полъхът на морски вятър, тежък и солен,
шуми в гърдите и на път зове...
И виждаш ли как птиците летят в небето, ...

Искам пак...
Искам те до мен сега...
Да ме будиш с топла ръка...
Да чувам пак “обичам те”...
Тези думи които толкова дълго изрича ги... ...

...Върни се ... ...Дните са жестоки с мен... ...Как искам да се върнеш ти при мен... ...Какво ти коства това?... ...Аз без теб съм изгубена душа... ...Искам ти да си до мен сега... ...Защото иначе ме чака смъртта... ...Всичко е толкова пусто сега... ...Защото ги няма твоите прегръдки в нощта... ...И ...

...Ти си замина...
Всичко свърши няма я любовта,
всичко свърши, погледнато от грозната страна.
Ти си замина, остави ме сама в мрака студен,
как да преживея такава промяна със мен!? ...