Всеки носи в своето съзнание
надеждите, мечтите на дете.
Дори във най-голямото страдание,
то вярва безрезервно, от сърце
и своите копнежи съхранява ...

Описват ме. Във книги и във преписки.
Наслагват ме на пластове в картините.
Като природно бедствие ме провокират,
затварят ме на тъмно във витрините,
продават ме като артикул с намаление, ...

Кръговратно
Очакваме с надежда веселата пролет,
както чака ситен дъжд Земята.
Разперили криле, в последен полет,
от нас ще отлетят пак хвърчилата... ...

„Силата на Огпарда“
Пролог
- Не можем да намалим данъците, Ормай Гобеос! - казах уморено аз - Златото е много, но се набавя бавно – някой трябва да плаща на копачите все пак. Нито Вожашлен, нито Гобеос пожелаха да се примирят с тази работа без необходимото възнаграждение – високо възнаграждение!
Орм ...

Под напора с въздушните течения,
се сливат цветовете на дъгата,
рисуваш си пастелено небе,
а след това хвърчило му закачаш.
Тъй близко свети, сякаш че, ...

Умилостивяване
Ненужно е да съм почтена, някак си...
А вън да тръпне луна любопитна.
Задръжки, свян отмивам на тласъци -
отвътре ми идва чак да политна. ...

Безлунно небе гледа ме скрито
зад облаци дъждовно-мъгливи,
почернели в тъмни стихии,
в бездните си грозни и сиви.
Зад мътно стъкло с капки горчиви ...

Погледи замислени.
Думи неизречени.
Постъпки необмислени.
И пътища обречени.
Сълзи неизплакани. ...

Говоря. Без думи. Без глас.
И плача. Боли ме за нас.
И викам. Но ти си далече.
Във болка се давя. Късно е вече.
Моля се. На теб, на себе си, на Бога. ...

Не искам да си тръгвам още. Не! А знам, че мога да го сторя... Светът е пълен с чакащи мъже, все нечия врата ще се отвори. Не мога да си тръгна ей така, какво, по дяволите, ме възпира!? Не е заради култа към дълга, не е заради сносната квартира... Не е, защото нямам вариант, с който мога да изплувам ...

Не казвай,че не мога да те имам,
не казвай че не съм за теб,
повярвай,от това боли ме
и само ти си моят лек!
Недей ме моли да си ида, ...

Защо ли всеки път, когато те погледна,
започвам повече да те обичам аз?!
Защо, когато знам, че съм ти бройката поредна,
надявам се да стане нещо между нас?!
Седя, потънала в безбрежна самота... ...

как всичко аз да забравя,
когато споменът за теб моята душа изгаря!
любовта си аз пред теб разкрих
и помислих си че наистина човека роден за мен открих!
но ето че всичко било е една измама ...

ти знаеш ли какво е да обичаш
едно безчуствено към теб сърце,
с най-нежни думи ти да го наричаш,
към него да протягаш измръзнали ръце!?
ти знаеш ли какво е да счупиш диаманта ...

едва ли някой друг ще обикна
и да мисля за теб,няма да отвикна!
когато виждам те случайно
сърцето ми потрепва тайно!
не мога да те поздравя дори ...

Болка за свобода

И ето, истината е пред мен
Боли, ех как боли
Нима заслужих таз обида ...

(миниатюра)
Казват "Клин клина избивал",
но вторият нали остава!
Затуй жестоко е надежди
раненото сърце да получава!

Четейки “Виновно сърце”
от didinka_85
Ех,ти не знаеш, моя любов
как преглъщам живота без тебе.
Като заседнала в гърлото кост ...

Тихи, безшумни
чисти, горчиви,
винаги страстни,
целувки дари ми.
Покривай ме нежно, ...

I can't hate you anymore
An empty room can be so deafening,
The silence makes you wanna scream.
And drives you crazy,
I chased away the shadows of your name, ...

Just when you make your way back home
I find some time to be alone
I go to see the place once more
Just like a thousand nights before
I climb the stage again this night ...

Вчера дърветата бяха си същите -
с горди осанки, с разкошни прически...
Вятърът снощи издуха задръжките
със карнавални греховни фиести...
Туй ли през цялото лято са чакали? ...

Вперена във тъмнината
различавам сянката ти пак,
силует от никого нечакан
дебне ме в среднощен мрак.
С кървави букви изписвам ...

Свобода ли? Не я пише по устните,
нито я дават ръцете...
Просто я има... такава...
изпълва те цял и те прави вселена,
а бил си... прашинка. ...

Слънце! Ангелско създание!
Невъзможна обич, изпитание...
Кратък сън в реалността,
лудост дива във нощта.
Спомен вечен в тъмнината ...

Писна ми от вашите съвети,
винаги за нещо ме вините,
понякога за мене забравете
нищо, че витая из звездите!
Не съм аз малкото момиче, ...

Омръзна ми от дунапренени усмивки,
от порцеланов смях, строшен във есенен следобед.
Бродира по алеи вятърът покривки,
златисто недокоснати и тихи.
Под тях е моят прах, ...

Когато идвам, виждаш полъха,
долавяш шепот на бельо,
ухание на женствен спомен,
но никога не срещаш мен.
Очите ти запалват вятъра, ...

Б-оли, и скръбта във мен напира,
О-тново със цялата си власт и сила
Л-юбовта със всеки ден умира,
К-огато не усещам дори закрила
А-дски трудно е да живея и да копнея....

С-ън, надежда , една мечта.. П-о пътя тежък на любовта О-браз и нежно сияние в нощта, М-илва ме чрез нежността Е-дна усмивка в далечината се топи Н-адеждата умира, потопена във сълзи...

Изплаках вината си:
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? - ...

Сред рошавите клони на дърветата,
измежду жълтите окапващи листа на есента,
притихнала се гуши тъгата ми по лятото,
по веселия карнавал на любовта.
Отгоре вятърът ще свири във косите ми ...

Имаш думи неизречени?
Не се страхувай...
страшно е въпросът отговор да няма!
Поглед, който върху теб спира,
а после бяга - не се смущавай! ...

От къде дойде, как проника в мен?
Защо си тук, какво искаш от мен?
Искаш ли ме?
Да съм само твоя!?
Това не може да бъде. ...

Осъдиха ме. Бързо производство.
Най-тежката присъда – „до живот”.
- Осъждаме те - казаха - на робство!
Докато дишаш – във каторгата „Любов”.
Сурово гледаха ме заседателите, ...

Малък град
позабравени улици
птичи крясък
дъх на море
Аз и ти – ...