Грозно
Несигурно пристъпям в мразовитото утро. Утро ли? Как, по дяволите разбрах, че е утро? В тази скапана страна трудно се ориентирам кога е нощ и кога ден. Все един и същ гаден сив и влажен полумрак. Сякаш някой побъркан алхимик се е опитвал да създаде нещо ново, нещо по-добро от всичко досега. И ...

Малкия
Малкия - студен убиец от черна, оксидирана стомана те чака.
В твоя блок. На стълбите между твоята и горната площадка. Господарят му е развил крушката на етажа и е запушил шпионките на любопитните съседи. И той чака. Точно теб.
Но ти закъсняваш – както винаги. Докато имаше живи приятели, те се ...

"Обичай ме!" - ми казваш всеки ден.
"Oбичам те!" - повтаряш без умора.
Е, по-щастлива има ли от мен?
Аз най-обичаната съм, безспорно!
И мисля си понякога, дали ...

Хайде тръгвай,
защото мразя разделите.
Ако заплача
ще покажа колко съм слаба.
Не плачат ...

"Какво искате", попитах влезлия с глас, изразяващ просто учудване, а не раздразнение или дори страх, тъй като мъжът изглеждаше мек и безобиден. "Нищо", отвърна той и свали шапката си (едва сега забелязах, че е с мека филцова шапка), от което видът му стана почти жалък, "просто искам да поседя на топ ...

Към морето !
(където и да е то)
Мислите ми, като рояк ядосани пчели, нещастно се лутаха между затворените прозорци на колата. Когато се случеше главата ми да застане на пътя им те ядно ме стрелваха в слепочията, промъкваха се в мозъка ми и отровно напускаха до следващо пронизване. По дяволите, защо ...

Въздушни кули - срутват се на пясък...
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат - очи умират в блясък...
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък...
Светци неземни - по дъното се реят, ...

Отлетяха вчера белите лястовици,
но белият гълъб кацна на нашите улици...
Но дали сред хиляди гарвани,
не сме забравили за белия гълъб в нас
Поздрави, Ралица!

Защо ми каза, че ме обичаш,
така беше по-добре.
Поне бях свикнала с болката.
Сега прозрях нещо, което
видях по времето, в което ...

Къпеш се в светлина,която поражда срах.
Живееш живота си.
Ставаш за смях.
Пътят ти пресечен е от ужасния грях.
Смъртта разсъблече те в неясния мрак. ...

НОВОТО ПЪЛНОЛУНИЕ И както се случва в приказките - това село не беше като
останалите. Жителите му си живееха съвсем нормално въпреки тихата си лудост без
въобще да улавят живота извън него. Света не се интересуваше от него, а и селото
от света, сякаш че съществуваха независимо едно от друго, което н ...

В живота ми ти влезе мълчешком
почувствах - света спря да се върти.
От този миг сърцето ми е твоя дом
и с тебе свързани са моите мечти.
...

Протягате ръце...
Усмивки, скрили болката горчива,
изпращате - като стрели - един на друг.
И всеки в погледа на другия открива
неясен присмех... ...

Изпей ми песните, които ми бяха толкова любими, и същите онези песни, оставили ни спомени незабравими. Разкажи ми приказката стара, доброто, във която побеждава, онази приказка, която повтаряше ми до забрава. И онези стихове красиви, които шепнеше ми във ухото, когато бяхме двамата щастливи: припомн ...

Обичах те!
Обичам те!
И пак ще те обичам!
За мен смъртта не е раздяла!
И макар света да бъде вече по-различен ...

София
София е градът, в който съм родена и живея. Тя е столицата на България. Нейното население надхвърля един милион души. Тук има много забележителности като музеи, паркове и паметници.Най-големите и интересни музеи са Природо-научният музей, където можем да видим множество животни и птици и Истор ...

Какво ми пука, че ме хулят
и с грозни думи ме зоват.
Какво ми пука, че ме хвалят,
а зад гърба ми ме кълнат.
Какво ми пука, интриганти ...

Една лъжа-това бях аз за теб...
И винаги ще си остана един красив нереален силует...
Ранявах те с измамните очи,
с усмивката студена погубвах твоите мечти.
Понякога Дявола откриваше в мен и мойта безпощада... ...

Искам да ти дам без капка свян
от пролетните дъждове молитва.
Но ти недей разумно се опитва
да разгадаеш пурпурния блян
на залеза от прилепи премрежен. ...

ПОЖЕЛАЙ СИ МЕНТОВА БОНБОНКА
Отвъд Нашия свят
е Празнота.
Отвъд Празнотата е Другият свят.
Отвъд Доброто и Злото е Истината. ...

Да вали...
- Няма нищо по-хубаво от лошото времеее! Ей, момче, много хубаво вали, а, кво ша кайш! Ехехеееееее! Вали, валииии... А така! Да гърми, да вали! Няма нищо по-хубаво от лошото времеее – овехтяло сако се мята веселяш ...

Самотна съм. Но не задълго.
Аз знам, че тя до мен ще долети,
сърцето ще докосне мълком
и чуден храм ще съгради.
Стените – тънички и бели. ...

Вдишвам чистия, свежия,
вдишвам нежния пролетен дъх.

° ° °
- Хей, ти, замисленото момиче, защо плачеш? ...

Влез.Затвори вратата и остани!
Остани завинаги в този дом,
където те чака само любов и топлина.
Остани при мен.Нека двамата заедно
да поемем по пътя на живота ...

Прегърни ме, мамо...
(разказ)
– Иване! Иване бре! – провикна се с гневен глас старият дядо Стоян. – Гино, не го крий ма, жена! Къде го свря туй магаре? Само да ми падне – бузите му ще горят! Иване бе...
Иван с треперещи пръстчета повдигна завивката и подаде русата си главица из под леглото. Ококори ...

Обаждам ти се...
Просто да те чуя,
защото нямам сили да говоря.
Гласът ти като огън ме изгаря,
душата ми политва към простора. ...

Искаш ли ме?
Протегни ръка и аз ще бъда твоя.
Аз съм цвете, обградено от тръни.
Страх те е от бодлите ли?
Болката е нещо мигновено, ...

Aлекс & Бети Да обичам, о... не зная... на самота ухая... Нямам сили болезнено познати думи да повтарям, никога не съм се чувствала както днес бездомна. Вратата на мечти и чувсвата затварям, но пропадам въпреки това в ямата огромна... Нямам сили да се чудя за какво да живея... Всичко ме кара да се ч ...

Видях най-щастливото куче на света! Беше завързано толкова време, че щом го пуснаха най-после на свобода започна да тича наоколо неудържимо, без никаква ориентация, блъска се по дърветата, сменя рязко посоките, събори няколко саксии с цветя, влуди една котка... Накрая се измори, дойде и ме близна по ...

Здравей, аз се върнах!
Толкова неща искам да ти кажа, но не се получава. Боря се да събера всички тези мисли в няколко смислени изречения, но е трудно. Може би ще ми отнеме време. Спи ли ти се тази нощ? Не? Тогава пусни онази стара италианска касета, облегни се на стария, кафяв фотьойл. Тази нощ я з ...

“Майка ми е дива костовистка…” …“Онова девойче отсреща бая пълни окото…” …“Стига бе ние не ти ли стигаме?!?!…” …“Е ти си пълен изрод, брато, чак ме кефиш…” “…………”
…сякаш света спря. Нормално ли беше? Хората пред мен говорят… виждам как устните им се движат, но дали казват нещо? Oглушах ли? Или прост ...

Говоря, тази вечер, с моя град.
Цигара паля, нищо, че не пуша...
да не е прозорецът ми тъмен.
Долавям в мен, във въздуха, че има глад.
И на балкона стръмен слушам, ...