В един мрачен,еднообразен свят
дишам и живея...
Не ме мъчи жажда или глад,
не знам как занапред ще оцелея...
Сама от толкова много време, ...

Във твоите очи видях аз мъка,
във твоите очи проблясваха сълзи.
Дали вещаеха разлъка,
или любовен огън ги гори.
Очите ти са огледало на душата, ...

-Не ме моли да се разкрия,да призная всичко,
как чувствам се,когато няма те до мен
и как отронвам с болка поредната въздишка,
спомняйки си с умиление за всеки споделен момент.
-Предупредих те към мен да не таиш надежда, ...

***
Ако небесен ангел слезе
тук на земята някой ден
и каже ми, че всичко земно
ще бъде дадено на мен, ...

Момичето нетърпеливо застана на мрачния перон и зачака влака да дойде. Прелитаха мисли незначителни, нетрайни в съзнанието й - "Да, тук на това място хората се разделят, но пък други с трепет чакат да се срещнат...Колко ли сълзи са проляти тук и колко ли забързани стъпки са направени с копнеж за дъл ...

Има моменти, в които в главата ми е пълен хаос. Така е и днес. Сутринта имах
толкова много идеи, които исках да споделя с белия лист хартия, но... изведнъж
всичко се изпари. За миг всичко изчезна!... Сега стоя с химикалката в ръка и не
знам какво да напиша; не знам какво да споделя. Напоследък живот ...

ЖАЖДАТА НА МАМА
Нали е смисълът в това:
за жаждата си кладенец дълбае всеки.
...И водата в него да е бистра
като сълзата на дете. ...

“ “ “
ОБИЧАМ ДА БЪДА ТЮЛЕН.
Мързеливо пъргав
да се почесвам под десния плавник.
Да живея в колония - ...

Сърцето ми самотно, тъжно, плачещо за любов, все теб чака, а ти не идваш. Къде
ли си сега?! А душата ми - и тя самотна и тъжна се скита в пустиня. И като
безпомощно тяло прежадняло и умиращо за капка вода, така и моята душа, скитаща в
пустинята на Самотата, умира за капка истинска Любов. Пустинята н ...

Улицата на живота
Всеки минава по нея...
Това е тясното, безлично продължение
на лъскавия булевард.
Неравният, прашен асфалт, ...

> Знойна лятна нощ -
> луната се захласва
> по светулките..

Щом пускаш Дявола в душата си
само със Вяра ще го победиш,
с молитвата ще можеш лесно,
от пътя начертан за тебе
без болка да го отстраниш. ...

Да се завърнеш капнал от мисира
и да те черпи тъщата със бира.

Не се ли умори да уморяваш
и радостта в очите да отнемаш
от себе си пак нищо да не даваш
а от душата ми да искаш все да вземаш.
Не стигна ли изгарящия огън ...

САМО ОЩЕ ДЕН ЩЕ Е ЛЯТО,
А ПОСЛЕ ДЪЖД ЩЕ ВАЛИ,
ЩЕ ЗАКАПЯТ ЛИСТАТА ОТ КЛОНИТЕ,
ЩЕ СЕ ПРЪСНАТ ОТ ВЯТЪРА ТЪЖНО -
НА РАЗЛИЧНИ СТРАНИ - ...

Шизократични лица
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края ...

Аз исках малко!
Аз исках и всичко давах.
Погледни ме пак,
не виждаш ли,че за теб горя във огън.
Не виждаш ли , готова съм миналото ...

Тичах дълго в дъжда през полето,
а над мен се чернееше от облаци небето.
Тичах боса и полугола през калта,
падах милион пъти в прахта.
Тичах с кървясали длани, ...

Животът е канара от камъни,
в които препъваш се падаш и ставаш,
понякога викаш за помощ,
ала няма кой да те чуе.
Помоща си е в теб, ...

Всяка вечер скришом плача.
Първо плачех,
защото ме болеше
от начина по който с мене се държиш.
Без причина даже ми крещеше, ...

Понякога ми се иска да полегна
и да усетя ударите на Нейното сърце...
Понякога ми се иска да поседна
и да усетя нежната милувка на Нейните ръце...
Понякога ми се иска да поплача ...

Живеят хора. Навсякъде - хора. Живеят в къщи, живеят в блокове. Живеят и горе, живеят и долу. Живеят в понеделник, живеят във вторник. Във сряда умират някои от тях. В четвъртък се раждат, в петък прохождат. Раждат се горе или някъде долу. Раждат се по етажи – по-лесно или по-трудно, и вдишват възду ...

Тръпно пробужда се новият ден –
гол и бездомен сирак.
От първи лъчи ослепен,
нахлу в мъртво пустия град.
Огледа се тихо и някак смутен, ...

Дни наред безсънни нощи,
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат, ...

Събужда се денят в мене,
една усмивка и една искра
забравен бе от много време
зародиш на една мечта.
Събуждам се и аз с него, ...

Тази земя,на която живея-
тази земя е свещенна.
Опръскана с кръв и търпяла мъчения-
тази земя все тъй верна.
Тази земя,тази майка-кърмилница ...

Присмехът в очите,
страстно пак гори.
Иронията облича думите жестоки в красиви дни.
Устни безразлични,
студено пак пламтят. ...

В стаята самотна обвита от мрак
чакам теб любими да се завърнеш
Облегнала глава на прашния матрак
броя със сметало дните посивели
мрачна и бледа стаята кънти ...

Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината, ...

Уханието на морното ти тяло
обичам да изпивам с топли устни,
обичам да усещам, как, узряли
зърната ти превръщат се във вкусно,
тръпчиво грозде, да изследвам с трепет ...

Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка, ...

НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал. ...

Странно е как човек сяда след полунощ пред празния бял лист, пали недоизпушена цигара и започва да излива това , което му тежи и гони съня от очите му. Сякаш мастилото е болката
в душата и се разлива върху хартията ,за да я освободи.
Хиляди мисли и тъжни ноти танцуват безспирно в главата ми. Мисля з ...

Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната? ...

И така, книгата “Озарението на любовното съпреживяване” е готова. Остава да напиша заключителните думи и изведнъж те изникнаха като най-важни, защото имат предназначението да кажат всичко онова, което не съм успял да кажа в самото изложение. А чрез публикуването на това Заключение става възможно пре ...

Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша, ...

***
“ Свободата, Санчо…”
Сервантес
Не спирай тука, гладен скитнико.
Аз нямам нищо да ти дам. ...