Синьо утро под синьо небе.
Смее се младото слънце.
Буди хората с усмихващо се мълчание,
и хората се будят мълчащи.
И пак. ...

О, моя малка нежна лейди
когато се събудиш
под прозореца ти ще се вият
орлови нокти с бръшляни, но няма да са рози или теменуги
и няма да цъфтят ...

Здравей, Читателю... искам да те попитам
протягал ли си нявга ръка...
напред - към порива на вятъра...
напред - към мекотата на неговата душа..
И чувствал ли си нежността на допира ...

Ден след ден изтича времето останало
изпълнено със болка и сълзи...
Ден след ден прекарвам жалено
да бъдем Ти и Аз – както преди...
Знам, че искам невъзможното – ...

Всеки ден е дар безценен...
Всеки ден е, по свое му, мъничко вълшебен...
Всеки ден си се усмихваме или пък плачем...
Всеки ден живеем, за да кажем:
Че днес видяхме две слънца горещи ...

Говори ми, момче! Говори ми
за потънала в мрака любов,
за отминали, буйни години,
за човека, на всичко готов!
Говори ми! Пияна на бара ...

ТИ СИ ТАМ НЯКЪДЕ НА ОКОЛО,ТИ СИ ТУК,НАВСЯКЪДЕ И НИКЪДЕ,ТИ СИ ВСИЧКО ВСЕКИ И НА ПОЛОВИНА МЕН.ТЪРСИМ СЕ,ГЛЕДАМЕ СЕ,НО НЕ СЕ ВИЖДАМЕ,ДОКОСВАМЕ СЕ,НО НЕ СЕ УСЕЩАМЕ,ХУБАВО НИ Е,НО НИ Е СТРАХ,СТРАХ НИ Е ЗАЩОТО НИ Е ХУБАВО!!!

Езикът ми - нож безпощаден,
ме стори мишена удобна.
Приятелю, знам че си жаден,
но вече съм счупена стомна.
Водата ми бе животворна, ...

Внезапно помъдряла самота
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.
Събличам думите: защо ми е плътта, ...

В косите ми е лятото с ухание
на окосената трева на двора,
в очите ми е грейнало сияние,
сребристо - синя, утринна зора.
Вълшебството по устните ми тича ...

Седи под манастирската лоза
попът замислен,навъсен
брои своите бобени зърна
преди да напусне тоя свят мръсен
Ясно е вече-предстои му раздяла ...

Докосни ме с устни
Докосни ме с устни от полуда занемели
и на глътки обич бавно ме отпивай,
длани парещи, за ласки зажаднели,
сред косите ми от злато скривай... ...

Посърналата му същност се бори доколкото може с болестта. Гърдите му кашлят в тихата стая. Този човек е написал стотици разкази, говорил е пред огромни аудитории, защитавал е хора и каузи, правил е милиони неща, които е можел и да не направи, а сега умира сам в стаята над тихата улица.
Кашлицата, да ...

Крещи със болка
тъмнината
на отминаващото
денонощие.
Отварям прашния ...

Гледам небето, луната, броя звездите ала времето бавно отминава. Виждам твоите очи две прекрасни огнени кълба, устни нежни меки топли леко влажни как копнеят да ги целуна... Виждам едно красиво тяло изваяно сякаш от млечният път. Да виждам теб в небесния простор как танцуваш развяваш косите си усмих ...

[b][color=purple]Душата ми е пуста стая,
в която се затворих и не искам да излзиам.
Стените въздухът ми спират и се питам докога?
Но аз така избрах си...и сама ще понеса наказнията.
Душата ми е пуста стая, ...

Болят мислите в главата
и искам да крещя..
и като със шило дупчат..
и промушват се..
обсебват с болка цялата душа.. ...

Ти си тръгваш,
и избор не ми оставяш.
Принудена съм да стоя сама под дъжда
и да те търся в капките роса.
Можеш всичко лесно да забравиш, ...

I was made for you
You were made for me
Everybody used to say
We were meant to be
I don't want to ever have to let you go ...

Without You
Harry Nilsson
No I can't forget this evening
Or your face as you were leaving,
But I guess that's just the way the story goes ...

Only time Единсвтвено времето
Who can say Кой би могъл да каже
Where the road goes Къде пътят отива
Where the day flows Къде денят се стича
Only time Единсвтвено времето ...

В съзнанието на тоз живот
съм се родила пеперуда.
Във бездната на тоз живот,
се борих сляпо, като луда.
Родих се сякаш във мъгла, ...

/като във детска приказка/
Чуден сън
или мамеща действителност
красива,
груба ...

Казват,че растенията,които оказват отпор на вятъра се прекършват,а гъвкавите надживявали и ураганите.Нека се замислим..
Кое цвете би се осмелило да се опълчи на стихиите.То е малко,крехко и невинно.Буйните ветрове ще го изтр ...

Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не
вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто
не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една
котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре ...

Животa си –
забързан и унесен,
живеем ний,
като на сън...
Bез цел вървим ...

На снега,
свършват всички надежди –
там...
Tам на белия сняг.
Но, ...

В живота всичко отминава.
Животът е, като река.
Но ако мен, ме чака слава –
то, нека туй да е, сега!
Ако за нещо съжалявам, ...

Малка звездица - високо в небето...
полюшкват се клони със вятъра във игра...
тревица гали нежно нозете...
на две танцуващи над нея чада...
Той - хванал я леко през кръста... ...

...На тротоара стъпи мъничко момиче...
ядящо с пръстче, от кофичката, сладолед...
и дръпна ме... и дръпна скитника за панталона...
и с тъничко гласче тогаз запита то:
- Защо странят от тебе всички хора... ...

Нежно откъснато в танц се понася
увяхващо малко дъбово листо...
преплело съдба, преплело се цяло
във пътя последен със вятъра ръка за ръка...
А долу сред есената покривка ...

Каква ли е тайната на листа зелен?
Кислородът му и до днес си остана безплатен,
той не пита за другите листа,
иска само да пие от светлината...
и когато до край се опие, ...