Преминава тя
Огън гори вътре в мен.
Насладете се на топлината.
Запелете частица от мен:
следвайте светлината ...

Мразя теб!
Мразя стъпката назад!
Мразя старите слова!
Не искам между чувствата и
разума да се разкъсвам, ...

Обичам
Обичам твоят поглед мил,изпълнен с нежност,
обичам да виждам усмивката ти,когато приближавам,
обичам устните,с които нежно ме целуваш,
обичам и ръцете,които с трепет ме прегръщат, ...

Колко мечти скрила е във тъмнината
Колко погледи останали са-гледащи звездите
Колко въздишки попили са във самотата
Колко сърца туптели са,бродещи във сенките
Колко думи,останали във шепот ...

Желко Йоксимович - Сърне мое
(Eurovision 2004)
(Евровизия 2004)
Lane moje
kada na te pomislim ...

Знанието е сила
"Стремете се да знаете и имайте смелост да знаете!”
Жажда! Жажда за живот, енергия и борба. Живот на един дъх, енергия за цял живот и борба за вечността. Жива съм ... усещам във всяка своя клетка кипежа и буш ...

В далечната 1996 г. цяла Япония отбелязваше една тъжна година след опустошителното земетресение в Кобе, когато на остров Хоккайдо се случи нещо ужасяващо.
Един тунел се срути, докато през него минавали междуградски автобус и лека кола. Всички телевизии моментално разпространиха новината, а на мястот ...

РАЗМИСЛИ РАЗНИ МИСЛИ РАЗМИТИ...
По много начини започвах следния текст... и всяка дума ми изглеждаше проста, семпла, кратка и даже цинична. И многото думи не ми помогнаха да опиша цялото... все бяха недостатъчни, а недостатъ ...

Всичко, което си има начало, си има и край. Евентуално. Някъде около шест без
десет (central laolin time), една полуудушена опасно свежо-зелена жаба показа
срамежлив признак на живот. Тя раздвижи задните си крака, изпъна ги подобаващо,
разкърши се и пое пътя на стадния жабешки инстинкт. Пейзажът, из ...

Крайностите като че ли са ни необходими за да усетим, че живеем.
Неосъзнали комплексността и разнообразието на тъй нареченото ежедневие, ние
бързаме да изпаднем в състоянието на галеща егото ни екзалтация, породено от, по
собственото ни мнение, окончателното тотализиране на даден аспект от
заобикаля ...

ДОВОЛНА
Доволна съм, че мога да живея
във твоят дом и твоето сърце.
Щастлива ще съм, ако съумея
да си остана в роля на дете. ...

Всеки ден
Всеки ден те виждам - в даскало, дори навън,
всеки ден ми се усмихваш с почти невинната приятелска усмивка,
всеки ден ме заговаряш с дежурното ,,здравей" и отминаваш,
всеки ден мечтая да те имам, да те прегърна и целуна, ...

Ката факторът в стил хайку
ХАНАШИКАТА (начин на говорене)
1. За жени
Чело в земята
Безшумно удряй ти ...

Ин-версия
Как тази пролет, странно,
небето се обърна на земя.
Луната похлупак ни стана,
а слънцето от гняв позеленя. ...

/гражданска позиция - по истински случай/
Искаш за мене да пишеш...
Пиши. Драскачите с мен си
изкарвате хляба.
Какво искаш да знаеш... ...

Заучените положения са съставната част на изпълнената с влажни звуци и
препъващи лиани джунгла, наречена междуличностни отношения. Спонтанността остава
някъде на заден план, откровеното мнение е обяздено от треторазряден хумор, а
учудването е прегазено от сапунения мехур на необоснованата горделивос ...

Ти дойде и отмина
в моя живот - като сън.
Като звън на камбана отекна
твоят смях и потъна във мен.
Долетя, като прелетна птица ...

Тази вечер луната беше голяма и кръгла, червена. В приказкита казваха, че такава
луна носи смърт. Но Тя все пак я гледаше и удивено, и възторжено. Носела смърт. Та
и самият живот е белязан от Дебнещата - в храната (съдържаща все повече
консерванти), водата (която е добро отражение на Менделеевата та ...

В спомените нямам сили да погледна
и повече от всичко не искам да се сещам,
как с теб бях толкова щастлива,
а сега от проклетата болка се свивам
и не виждам изход ... ...

В НОЩТА ПЪЛНОЛУННА
Небето над нас оживява и блясват
рояк позлатени звезди.
В тъмното приказни сенки израстват,
светулки чертаят следи. ...

Отивам някъде. Задънена улица. Кола, шофьор с бясна скорост. Още няколко секунди
и ... Изведнъж осъзнавам цялото си същество, усещам всяка фибра от тялото си,
поглъщам с очите си красотата около мен, усещам полъха на вятъра, вслушвам се в
бръмченето на някаква кола. Това което ме оставяше равнодушна ...

Друг ме докосва и затворила очи,
моля се да скрия хиляди сълзи.
Хваща ръката ми и говори във рими,
но да го погледна нямам сили.
Прегръща ме и дори ме целува, ...

Какво те кара при мен да се връщаш
и пак устните ми с плам да изпиваш?
Не виждаш ли в какво ме превръщаш,
не виждаш ли как ме убиваш?
Недей, не ме гледай с тези очи. ...

Май не те обичам вече, усещаш ли?
Не искам пътя с теб да извървя,
не с теб са свързани големите мечти
и не към твоите гледат моите очи.
Не те желая и не те ревнувам, ...

А си мислиш, че е лесно
всеки ден да ти коства сили
и всяка нощ да е безсънна.
Мислиш, че е лесно
във всяка минута да се бориш ...

Напълно атрофирал мозък,
разяден от цироза черен дроб;
безумно погледът ти броди,
главата ти е празна като твоя джоб.
Със страшна скорост в блатото затъваш, ...

Жадна е моята душа за капчица любов.
Празно е моето сърце.
Моля се, любов, ела.
Изпълни сърцето ми.
Нека отново да заживея с мисълта за теб. ...

Поглъщай ме жадно като сладка отрова
всеки признак на воля стъпчи.
Отпрати ревността и тази бясна умора
Обладавай ме диво очи във очи.
Измъчвай ме докато започна да моля, ...

Тъжно, по-тъжно, най-тъжно, САМОТНО... Страшно! Самотно и страшно...
Но не уединение, а истински дефицит на ИСТИНСКИ ХОРА. Къде са? Защо улиците тънат в самота, а изгубените бегълци бродят в тази Пустош? Защо те общуват с Л ...