Далеч е изворът, а аз от жажда
не виждам пътя, а мираж
очите ми премрежва.
А искам! Колко много искам!
Да стигна със своите нозе ...

Пада снежинка нежна и бяла
като ангелче от небесата,
но мръсния свят невидяла,
щастлива лети към Земята,
а тя е - земята - потъналя цяла, ...

Вървях потънала в самота,
от очите ми бликаха сълзи.
Изведнъж пред мен - врата.
Там видях - разбитите мечти.
Толкова болка в мен остави, ...

Видях те аз на моста край гората,
под теб течеше буйната река.
Пристъпих, взех те за ръката
и те поведох с мен накрай света.
Отидохме в гората, там, на нашто място, ...

Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше
отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне
още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и
той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш т ...

Първи ден тъгува Лъки,
страда за любимия си Мо,
че обрича я на мъки
липсващото му перо.
Днес си стегна той багажа ...

Вали..
два след полунощ е
при теб вали ли
чуваш ли го как потропва
или само ...

Често ми е задаван въпроса: "Защо врачани са избрали деня на св. Симеон Стьлпник за свой празник? Какво свързва града със Светеца, като даже и параклис няма на негово име?
Ще изкажа мои предположения, защото загадката се кри ...

Друг християнски празник, тачен от врачани, е Трифон Зарезан. Отдавна битува мнението, че във Враца виното е повече от водата. Рязането на лозята се е смятало за облагородяване. То има хилядолетна история. Още в древността рязането се е смятало за религиозен акт.

Врачанинът уважава християнските празници, но не са му чужди и друговерските. От християнските празници е избрал няколко, които празнува типично по врачански. Един от тях е Голяма Богородица (28 август), който е известен с врачанските теферичи.

Сняг. Замръзнала луната.
Късче срЕбро огледало.
Отразява тишината.
Тялото и. Бяло. Бяло.
Сняг. Небесната соната. ...

- Любов – за тебе,
кой ли не е писал?
Любов – за тебе,
кой ли не е мислил?
Коя си ти? ...

Есента си капе в унил листопад.
Няма златни паради – умират мечтите,
като листове сиви сред лихата смрад,
на размекнала тиня и корени сити.
Дървета и корени – проза и стих. ...

Животът, е хазарт
и аз, играя.
И ти играеш.
Пък и той...
И те. ...

Защо те срещнах? Аз не зная,
но чувствам трепет всеки миг,
дъхът ти бистър ме омая
и вдишвам твоя светъл лик.
Очите ти са толкоз тъжни, ...

Защо да те обичам,
като вече всичко свърши?!
Защо в мислите ми пак си ти,
не разбра ли, че нямаш място там?!
Защо не ме оставяш да бъда същото момиче, ...

Боже, дай ми сила
в този свят на Антихриста,
Сатаната да надвия,
да живея с съвест чиста!
Ти бъди ми светлината, ...

Защо ли багрите тъй потъмняха,
загубили отенъка на своя блясък?
Сега пред нас любовната картина,
сякаш някой е засипал с пясък.
Вкусът на страстта е някак си подправен, ...

Навън вали,
и отново всичко в мен крещи.
Защо отиде си от мене ти?
Защо сърцето ми разби?
Много дъжд днес се изля, ...

Зората, сивото такси,
Дървета спящи...
Първи автобус.
Това значи, че
с тъмен грохот ...

Толкова дълго време се борих сама със себе си... Да, обичах те, но преди. Сега
все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се
иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти
отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъ ...

ТЪГА МОЯ
Не се погубвай, не умирай,
тькмо те открих, Тъга моя,
сьс сьлзлива вечност ме опивай,
при теб ненужен е покоя. ...

Две устни студени
две горещи слова
две очи натъжени
две сълзи след това
две тела разпоени ...

Празнота...
С празнотата се спогажда най-добре
Съществува от преди света
Съществува и днес в моето лице -
Изразът му, вледеняващ на мига. ...

Не те харесвам, бе. Капиш?
Какво, че лъскава ти е колата?
А този гел как го търпиш,
замазва ли ти празнотата?
Махни се, пич, върви си. ...

Денят си ти за моите очи,
с ухание на пролетни цветя.
Mелодия си ти за моите уши,
на горски славей в песента.
Tи слънцето си в моите мечти, ...

Враждуват тази нощ небето и морето!
На хоризонта сплели в битка,
своите ръце...
Луната – техния свидетел,
чайки и гларуси – овенчават, ...

Срещу мен седиш:
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна! ...

Навяваш ми скука
дори и тъга.
Как тихо капеш по улука,
изпълнен целия със самота.
В тебе надежда не виждам, ...

Последният звънец удари,
"Кълна се..." зазвуча
и класната прошепна тъжно:
"Порастнахте, деца!"
Петте години отлетяха ...

От Небето Падат Баници
Какво става на всички
Когато загубят своя път
Когато болката ги поваля
И им се приисква да умрат ...

Пълзи бавно болката,
Разлива се.
Тялото ми се гърчи,
Може би тя е близо.
Не зная кой е наоколо, ...

Ех, Маричков, Кирчо?...
Отвикнахме да търсим красотата,
забравихме и радост, и любов.
Едно на нула води суетата,
а нулата - безсмисленият, сух живот. ...

Вървях по пътя прашен и утъпкан,
вървях със мъка, влачех си нозете.
Съзрях пред мене стрък потъпкан,
изхвърлено, на две превито цвете.
Наведох се, посегнах да го взема, ...

Pleven,
Райската градина
От север – вятър
от юг – пак вятър
от изток, запад – също вятър ...

Шерше ла фам,
На чаша чай с приятели
Жената
която никога няма да видиш
никога няма да пипнеш ...