Тя... безименно, непознато на никому момиче...
скиташе босо по мократа земя и търсеше спасение...
Беше спокойно, сериозно и гледаше все напред.
Може би искаше да немери нещо изгубено или отишло си...
А вън валеше... дъждът се изливаше и мокреше всичко... ...

За едно малко дете родителската любов е изключително важна. Тогава то не се чувства сигурно и зряло и търси винаги подкрепата и помощта на родителя. По-късно когато се появяват приятелите и забавленията то започва да осъзнава, че има други по-интересни занимания , с които може да прекарва времето си ...

Това стихотворение е написано от Мариана Харизанова, Ивайло_1959 и от мен. Събрахме се една вечер в конферентна връзка и ето какво се получи.
ЛУННА СОНАТА
В тъмна нощ, нейде към един...
луната призрачно изгря.
Полъхна вятър ...

Там съм... между бездни празни,
между вечното добро и зло,
с поглед някъде в безкрая,
знам че всичко е едно.
Дъжд вали дори и в рая, ...

И на тази любов казвам сбогом.
И на всяка друга след нея.
Без любов и без огън
искам от днес да живея.
За да няма какво да тлее ...

Вървя от край време по един и същи път
и не мога да намеря вярната посока.
Сякаш съм изгубила нещо, или някой?!
Вървя, а се спъвам постоянно от безсилие...
Скитам за да търся нещо, или някой... ...

Поетът
Виждам себе си на колене, молейки за пощада
Виждам как получавам незаслужена награда
Виждам момиче, плачещо в самота
Виждам дядо ми, който отдавна умря ...

На пейката седиш отсреща,
чакаш някой, поне така изглежда.
Загледах се в твоето нежно лице,
разтупка се моето ледено сърце.
Разочоровах се от себе си в този час, ...

Изведнъж задуха се вятър силен,
проля се в мига дъжд проливен,
косите и руси във въздуха хвърчат,
дали е възможно мислите в нея да умрат ...
Сбъднати мечти ли бяха това ? ...

Колко тъжно само, избра нея пред мен,
колко е мрачно само, за мен няма ден.
Как нежно ме гледаше в очите,
как искам мечти да имам... но те са убити.
Защо тя, а не аз съм с теб сега? ...

Ако днес целуна те в устата
и разнесе се розов аромат,
и в нищото люлеят се краката
и завали отгоре розов цвят...
Съвсем случайно ако ти ...

Пак сме двама с тебе,
щастливи сме безкрай.
Глава на мойто рамо
сложила си ти,
в косата ти ефирна ...

Сърцето ми е твое -
горчива чаша, пълна с топла кръв.
За миг спри, очите затвори,
с цели шепи стискай го тогаз,
впивай зъби здраво и от мене пий, ...

Ако на всеки му пукаше
Отдулу под дърветата ние гледаме небето,
бъркайки звездите за сателити
никога не съм мечтал,че ще си моя,
но ето ни тук,тук сме тази нощ ...

Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се, ...

Задавам често аз въпроса -
Защо е злобата във нас?
Навсякъде я виждам да се носи,
за друго не остана празен час.
Във вестниците, кръв и сълзи ...

РЕАЛНОСТИ
Аз попаднах във тоя живот
без моята воля и знание.
След алфата следва възход
духовен разтеж от страдание. ...

Прости ми, че ми липсваш.
Прости ми, че съм пряма.
Прости ми, би било измяна,
ако те пусна да си идеш.
Прости, че те харесах. ...

Да имаш или да знаеш, но какво? Този въпрос може да има различни тълкувания. Да
имаш пари и да знаеш как да ги използваш; да имаш власт и да знаеш как да
погубваш; да имаш желание да знаеш и да трупаш познания. Всеки е способен да
избере сам своя отговор, който без съмнение ще предначертае съдбата м ...

Любима моя, колко си красива!
Отметнала коси, как сладко спиш!
Не те събудих, а във съня си
ти име друго промълви...
Какво? На друг говориш нежно? ...

Навън вали,
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя, ...

Пристъпвай боса по земята
студена, черна, още мокра,
доскоро с бяло одеало,
от медени лъчи огряна.
Повикай стръковете дребни – ...

Само когато погледна нагоре,
небето отваря вратите си.
Звездите посипват се,
като бисери светещи
и сторват ми чудна пътека ...

Когато сме готови за промяна
тя идва и не чака да я търсим.
В уюта на измамно равновесие
приспиващо е дълго да се люшкаме.
Най-трудно е да хвърлиш стари дрехи ...

ЕДИН КУПЛЕТ
Отвьд реалност - небосвод превзет,
от сто слънца сьбрани в две очи,
а двете те - в един куплет,
скрит от теб, далече да звучи...

Нозете ми боси до кръв са ранени -
търсеха път по който да минат,
тръни, бодили се впиха и рани
следи са оставили, за да разкрият
посока за други... да не се лутат. ...

ТЯ
На тебе, дето ми се случи,
проклетнице, раняваща души,
която като бясно куче
раздрала си безброй съдби. ...

Прибрах се у дома. Не физически, а чисто духовно. Не бях прекрачвала прага от
много време. Уморената ми от блуждаене душа реши да се завърне. И аз самата не
знам защо... Може би, за да си почине или пък да се помъчи да намери отговори на
въпросите,които винаги си е задавала. Върна се... но пак ще си ...

Няма вече да тъгувам!
Няма вече да греша!
Мъката ще превъзмогна,
ще потърся любовта.
Ще напусна сивотата, ...

Чакам да ми отговориш
Госпожице Страх
Часовникът говори повече
Вярвам че последиците ще са лоши
Но не мога да отложа времето в което ...

Всичкия въздух който вдишах
Докато ти ме обичаше
Сега ме задавя
Сух
Стегнат е ...

защо ли ми се струва тъпо
ако трябва да го купя скъпо?
да мина себе си по тънката цена,
а плащането утре- докога?
роб бях на щадената пръчка, ...