Берлин
Стоиш сега, голям, невъзмутим,
прострял снага в сърцето на Европа;
от едни мразен, за други любим,
за трети спомен за живота в окопа. ...

С живота тежък и жесток
аз всеки ден се боря,
научих си житейският урок
на никой лошо да не сторя.
Дори когато много са ме наранили ...

Господи, прегърни ме!
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...

В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...

Пак сънувах оня сън – че гледката от балкона на моята стая се е променила. Вместо парк, виждах морето, което огромно, черно и страшно се приближаваше, за да ме погълне. Този кошмар ме преследваше седмици наред, а все не можех да разбера какво означава. Събуждах се посред нощ и след това беше невъзмо ...

- Стани! Ставай ти казвам, няма да ми спиш цял ден! Заминавай на работа, днеска искам ракия на масата! Обличай се по-бързо, ще те закарам.
Лидия отвори сънено очи и неволно погледна през прозореца. Беше още тъмно и не се виж ...

Восъчната свещ бавно догаря
в пламъци от огнена стихия.
Горещи капки плъзват по ръката ми
и тръпчиво парят плътта.
Гъделичкат нежно сетивата ми ...

В море зелена безграничност
се къпе пролетна роса
и рее се във цветна лудост
глухарчената красота.
В тихия баезкрай се смее ...

Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...

Този трънен венец
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...

КЪМ ГИБЕЛТА
И нещо прищипа сърцето ми и го притискаше,
като анаконда го обвиваше и го задушаваше,
безмилостно отнемаше му свободата,
напускаха го силата, страстта. ...

ЩАСТЛИВА СЪМ И САМА
Звезден път бе нашата любов,
толкова красива и нежна бе тя.
Бе неписан кратък послеслов
на една издъхваща любов. ...

ДИЛЪР НА КРАДЕНА ЛЮБОВ
Ти за мен си нищо,
ти си просто нощ,
ти си образ в мрака,
ти си сянка с нож. ...

САМИ НА СВЕТА
Как искам отново да те видя,
очите ти с целувки да изпия
да докосвам лъгалите вече устни,
да забравя дните така пусти. ...

Дали разбрах за какво живея?!
Едва ли!
Душата ми изпраща тях -
думите -
да оцелея. ...

Смърт във булченски воал,
трагедия, облечена във бяло!
С един човек ти цял живот живял,
а той ти казва, че захвърля всичко старо.
Но защо не те боли ...

Дланите ти се разтварят като сал
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...

В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...

Побелял си.
За мен да не говорим,
умело прикривам
белите коси с боя.
Помъдрял ли... ...

Ако някога решиш
да се завърнеш,
ще съм на прага, отмаляла
от дългото очакване.
Наметната със шала, ...

Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси ...

Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко ...

Живота бил борба, и кво от това?
Кво ми пука на мен, аз живея ден за ден
днеска съм тук, утре съм там,
Както обикновено отново сам.
Аз съм вълк единак, вървя самичак пак, ...

Мога
утре
времето да спра.
И като
счупен ...

Размисли по есенната алея
Вървя и разравям с краката си купища листа от платаните-сгърчени детски ръце.Времето е късна есен или ранна зима.Меланхолно небе,прашни улици и хора с мрачни лица.Аз се чувствам добре.Дори не напук. ...

Видях краката ти разтворени,
да се белеят във ноща,
а между тях във показна агония
безсрамното желание за вечността.
Ти стенеше със болката и грозотата, ...

Richard Middleton (1889-1911)
AUTUMNAL
Across the scented gardens of my dreams
Where roses grew, Time passes like a thief,
Among my trees his siver sickle gleams, ...

Знам, че чакам на опашка, докато решиш,
че си свободна да прекараш вечер с мен
И ако отидем някъде да танцуваме,
знам че има шанс да не си тръгнеш с мен
След това се отбиваме в някое тихо местенце ...

Напъни се, фалшива усмивка
Избегни бедствието, точно на време
Трябва ми питие, защото скоро
Безполезен отговор от мои приятели
Тъпо е да питаш, готино - да игнорираш ...

Мислиш себе си,
направи ли
правилния избор,
сигурни ли са
нещата около теб? ...

Ще съумееш ли някога да чуеш
тиктакането на часовника до теб?
Ще съумееш ли някога да уловиш
пулса на самотното сърце до теб?
Ще съумееш ли някога да заобичаш ...

Топло е лятото. Топло е още.
Близо е зимния ден.
Плах се навеждам. Търся безпомощен
спомен в далечен сюжет.
...

Краткият път
до безкрая,
немият вик
на онази омая,
дето ме тегли нататък ...

Купуваш си дреха
и ме поглеждаш
дали одобрявам.
Харесваш ни стряха
и ме поглеждаш ...

Рисувах с твоите сълзи
по твоето лице.
Плъзгах нежно четката,
ваях с пръсти красоти.
(Знаеше ли, че тъгата ти е толкова прекрасна...?) ...

В косата ми
се крият тайни.
Подслонила е слънца,деца,луни..
И всички те със своя чар омайват
зад различен сноп от есенни коси. ...