В дълбините на всяко сърце,
в плетеница от радост и мъка,
в длани две, в две самотни ръце
дом си свиват любов и разлъка.
Щом застигнат го злочестини, ...

След снизхождението на Светия Дух в Христос, последният се превърна в Агнеца и прие Неговото око. Окото е нематериално по първосъщност. То е синтез на материя и Дух, но водещото начало е Духът. Самият Христос отбелязва изрично този факт, защото той е определящ за нравствеността и Тайната на Агнеца:
...

Без любов всеки миг е поел
по сумрачния път към безкрая.
Някой някога бе се заклел
в безпределна взаимност до Рая.
На неукия всичко простѝ, ...

Чудна пролет пукна вън,
чува се камбанен звън.
Вече всичко оживява
и Великден приближава.
Млади, стари се шегуват ...

Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...

ДА ВИ ОБИЧАМ
... какво да сторя, че да го превърна света във просто място за Любов? –
и да повярва моят брат посърнал? – че Бог за нас редил е благослов,
че даже най-последната надежда лети! – макар с опърлени криле,
и светлото небе във нас се вглежда – дори и да живеем твърде зле, ...

Три дни дъждовни сълзи ни къпаха
но слънчева усмивка ни прегърна.
Клони по прозорците блъскаха,
но душата остана безмълна.
Заиграха по стъклата зайчета. ...

Пробиха цените им
потребителската
ни кошница-
сякаш не кокoшките
снасят вече яйцата, ...

До бляскавото бистро
момиче зъзне само,
по плочник тропа горко,
държи букетче едно,
че тате дезертира ...

Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...

Записах името си на стъклото,
и после го изтрих с ръка,
за някои е безсмислено защото,
са нямали небесни имена.
Записах това, което нявга беше, ...

Снощи - в наш’та махала,
на пазара край реката
стана кървава кавга;
две моми не се разбраха,
как да поделят юнак ...

БЕЛИЯТ ДРУМ
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...

Миг по-късно Сам вече беше до нея и я вдигаше на ръце.
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...

... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да троша ...

Когато си сам,
когато дори и сълзите ги няма,
когато отчаян
потъваш в тресавищна яма,
спомни си, че винаги има ...

Пролетта се пробужда
Тя е във вените ми...
Вън е още студено
И снега е...
все още топло юрганче ...

Подреждал ли си пъзел с липсващи парчета,
Нещо точно такова беше за мен да те обичам,
Път без посока, нощ без звезди, черна надежда–
Нещо такова бе да търся към сърцето ти пътека.
Всеки опит да си тръгна бе сякаш съм в клетка, ...

Потънах в дълбокото на твоето его,
изчезнах, удавих се там.
Ти отново остана верен на него,
затова и винаги оставаш сам.
Разпилях се като прах, ...

За какво да говоря на глас?
За какво да римувам словата,
ако няма емоции, страст -
да докоснат, разтърсят душата?
Но защо ли пък птиците пеят ...

С всяко Предаване негово
(на Билалов Михаил),
без да сме кандидати
за хилядите „Стоте“,
без риск да станем за резил, ...

Светът ни чиста илюзия...
Моторница, зародила вълнà!
Безгрижница, свята и силна
Майка на човешки сърца.
Измама, терзания, власт... ...

Денят и нощта
Денят е живот един човешки.
През деня фактор един улесняващ има.
Слънцето – то със светлината своя помага.
Чрез очите, които виждат! ...

Излизам сам вечерно, след вечеря,
улиците зимни на Клисура да обходя,
в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.
Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,
нявга пълни с детски глъч, живот били. ...

За силните са жарките копнежи,
защото Бог призвание е дал.
И нямат шанс житейските метежи,
когато Бог ръка им е подал.
Съдбовните врати ще се отворят ...

Музика - изпълнение: Аспарух Л. Любенов Текст: Поетът Никола Й. Вапцаров