Глухарче, разкажи ми за бързия си танц,
за древното си име и полета в екстаз
къде летиш съдбовно и кой те оцени,
заспиваш ли спокойно и плачеш ли в сълзи
кажи ми, а в замяна, ще ти разкажа аз, ...

октомври 2019 Румяна Славова
Жълтоока и чаровно-тъжна
с тихи стъпки на сърна
в зениците ми се огледа.
Най-любима,разпознах я, ...

Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...

Сърцето бие
непрестанно, о̀бично
и размечтано,
и е на сърца гнездо,
и за любов вопие!...

Сърцето препуска неспокойно и диво,
сърцето бушува в несвяст.
Май се бунтува искрено, живо
и ритъма чувам му аз.
Сърцето се радва, ...

Да, тежко, лошо е страданието,
но ти се бори, не се предавай!
Не се отдавай на отчаянието,
до последния дъх продължавай!
Стига с този страх, тревога, ...

Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...

Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...

– Ако си накъдриш косата, ще изглеждаш още по-хубава.
Тя стоеше срещу него, полегнала на дивана, загърната с одеяло, и примижаваше. Осветлението на нощната лампа правеше бузите ѝ по-хлътнали, със сенки, които тръгваха чак от челото, плъзваха се покрай скулите и се стичаха по шията.
Не му отговори.
Т ...

Навън вали и някак силно
усеща се дори в душата.
Колкото и да е трудно,
бурята ми е добре позната.
Усеща се като стихия, ...

Събиране на парчетата, останали от друг живот
Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето
Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми ...

— Панайоте — Черния ефрейтор протегна мургавата си ръка към изложения в ППС-то вестник „Народна армия”, — айде да те водя на кенеф.
След развода и разпределението на задачите по райони старшината тъкмо се беше омел и оборотите на службата чувствително спаднаха.
— Дадено. — Панайот поглади гъстите си ...

Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...

- Скъпи, помислих си…
- Добро начало, скъпа. Опитай пак…
хххх
Казвам на младия комшия: „Милко, интересно наблюдение – сутрин първи излизам с кучето и асансьора идва все от петия етаж. Тоест, ти последен се прибираш…“
„Ами да се оженя, вика, и ще си седя в къщи…“ ...

Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...

Когато съм тъжна,
сядам на пода.
Когато се чувствам сама,
пътеките почвам да бродя.
А има ли рана без сълзи ...

Ако вчера се беше обадил,
щях да размисля,
И в теб да притихна.
Може би не съвсем цяла,
но сигурна, че те обичам. ...

Той беше малък човек, със големи амбиции.
Той си имаше много голяма кола.
На протестите вдигаше знамето първи,
все начело, но с различни по цвят имена.
Той беше малък човек, но крещеше високо, ...

Първа глава
Калина отпи първата глътка от горчивото си кафе с дъх на канела. Усети пулсиране в глава си от поредната неспокойна нощ. Затвори очи и се вслуша в тихото ромолене на близката река. Вятърът шепнеше отдавна забравени истории , древни като скалите, надвиснали над града.
Тя потръпна при мисъ ...

Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...

Старо, накъсано стихче,
с чувството, че съм го писал сега.
Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес, ...

Есента,
елегантна в своята премяна,
ни дарява с вълшебства...
Щедростта ѝ мяра няма.
Ето я, ...

Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...

Някой топил е перото си в кал
и ме""рисувал",
злобна песен за мене е пял
и ме е псувал.
Не бих изпаднал от туй във печал- ...

Усети ли на времето безкрая
и есенната красота?
Усети ли сърцето ми, душата
във тази странна тишина?
Усети ли, че те обичам много, ...

Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...
Аз - ...

на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...

Душата, казват, не случайно
още от далече те избра.
Разпозна те, мила мамо
и с твоята душа превърна се в една.
Майката орисана е да обича ...

Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...

На сина ми
Така е, мишленце, светът е отчайващо възрастен –
прегърбен и грохнал, навъсено крета през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме връзката
с вълшебните пръчки, с тревите... С дъгата на детството. ...

Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми, Драконе на
светове,
от приказките детски. ...

Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...

Ти имаше име.
Имаше собствено име.
Но донесе болката
и сега носиш нейното име.
Болката има само едно име. ...

Айде Яно,
докога ще ми се наиграеш?
Айде Яно, айде душо,
заедно с тебе да играя.
В спънки малки като улично куче се скатаваш наляво и надясно. ...

Често чувам за себе си, че съм странна и честно казано, това ми харесва. Да си странен, означава да си различен. Никога не съм се стремяла да подражавам на някой, без значение кое е той и какво място заема в обществото.
Странна съм, защото харесвам ясните ситуации. Харесва ми да знам къде стоя аз и ...

Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята
да стори пъm на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила. ...

владеещият
светлината — тя че го
владее — смята

Бай Стоян седеше на прага къщата си. С любопитен поглед следеше как народът тичаше напред –назад по калдаръмените улици, влизаше в дюкяните на старата чершия, спираше се за минута-две за по някоя случайна приказка и отново поемаше по пътя си. Умислен беше бай Стоян и това личеше и в стойката му, и в ...