Безкраен миг на дежавю магично
мен среща с теб на улица незнайна
и погледът ти хубав хипнотично
потъва в мен с необяснима тайна.
Мен среща с теб на улица незнайна ...

На Айя – новороденото момиченце,
открито в Сирия под отломките на
срутените от земетресението сгради.
Беше я чакала! С вяра и обич зачена.
Тя дъщеричка износи след двете момчета. ...

Уважаеми г-н Председател на Международните литературни срещи на КНС – Сараево,
скъпи братя и сестри по перо,
Искрено съжалявам, че днес не мога да присъствам на 8-мите международни литературни срещи поради обективни причини. Сърдечно благодаря на ръководството на Международните литературни срещи КНС ...

Времеви линейни граници
проектират върху всеки от нас
печати различни,
от ДНК отпадъци.
Пространства паралелни. ...

МАМИНИТЕ ЛОЗОВИ САРМИ
... доде седим във стаята сами,
и тихо сняг се сипе по корниза,
надипля мама лозови сарми –
и не пести зрънцата на ориза, ...

Годините бързо отлитат,
ден подир ден се редят
и ето поредната идва
от дванадесетмесечен път.
Дойде, усмихна се, рече: ...

По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...

Аз вече няма за какво да пиша…
Далече си,
обаче съм добре.
Едно самотно възрастно момиче,
с претръпнало от без любов сърце. ...

Человек ниоткуда.
Гечо Голиков ходит, словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит по селу. Близких у него нет, родственников нет, потерянным шатается по улицам. Надоедливость во всём выявляет, за занятого человека себя выдаёт. Неказистый, растрёпанный, в заброшенном состояний на ...

Ангелите босоноги
ще изкарам на разстрел.
Имам страх, но не желая...
До край ще бъда с теб и смел!
Свободата не заменяй ...

Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...

В одаята днес
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае ...

ПЕСЕН ЗА МОЕТО КОТАРАЧЕ
... едно бездомно коте ме хареса
по Главната на Варна през нощта,
попита ме: – Какъв ти е адреса? –
и – хоп! – дойде пред моите врата. ...

Човек обикновен съм като всички,
с моите малки радости, грижи и тъга.
Сутрин се усмихвам и редя моите думички,
стихчетата ми излизат направо от душа.
А може би съм малко по-различен, ...

Дали вали, в душата на човеците,
дали събират тихите ти стъпки дъжд,
когато уморена от обичане,
избухнеш като буря изведнъж...
Дали във тази ярост неутихнала, ...

вън
от любовта
е всичко суета
.........................................
друга редакция: ...

Седни, самота...
седни, да поговорим.
За него, живота...
малко да поспорим.
Дай да побъбрим, ...

Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...

Бе много студен ден. Сутрин. Лед бе покрил улиците. Няколко бездомни кучета скитаха. Павел излезе от своя дом. Той работеше в строителството. Така се бе случило, че в студените зимни дни често оставаха без работа. Спестените му пари отиваха за храна. И за отопление не оставаха средства. Живееше толк ...

В живота се редуват бури,
земетръси и торнада,
ураган душите брули,
често срещаме се с ада.
Но грейва и дъга, и има ...

/сериен хорър/
К о т к а т а Л а й я
с внезапен скок
ме стори
зомби. ...

Пристигна, новата команда
от кремълските мавзолеи.
И нашият главнокомандващ
прегърна руските идеи:
На санкциите против Путин, ...

Времето край нас минава
и животът се мени,
но в сърцата ни остава
да пулсира и гори.
Някога в зори пристига, ...

Над хребети и над била застанал,
под мен е бездна, а над мен небе.
Очите са молитвено-спонтанни
и инстинктивно търсят само теб.
Единственото, свято продължение. ...

Речено-сторено
Когато кажеш ти дума една,
която е излязла от твоята душа.
Ти бъди зад нея дума мъжката,
дума една достойна с честта! ...

Някъде, някога, в някоя друга Вселена
ще танцувам с теб по луната.
Ще имам и сила, и вяра, и време,
и ще мога да бъда до тебе жената.
Някога, някъде ти ще се сбъднеш, ...

Недей да се страхуваш, ще ме видиш
в пенливите потоци на река,
в проблясваща черупчица на мида
и в тръпнещо лилаво на зора.
Недей да се страхуваш, ще ме чуеш, ...

Щастието е там навсякъде ,
гледа с усмивка всяко дете.
Е добре ,хванахте ме ,
не при всеки то се спира,
а то само си избира. ...

Кой отнесе ни главата,
идеала подмени,
в храма присвои правата,
и решава събини?
Този ли от теб изгонен, ...

/ по повод земетресението в Турция и Сирия/
Земята се разтресе из основи,
недрата си оголени раззина
и хиляди животи в тях зарови,
погребани в бетонните руини. ...

Упорството на повторението
съгражда неповторимото.
Митологемата на древността
обрича пътищата ни на връщане.
Единствен Пътят ...

Вярвах, още вярвам в добрато,зло.
Вярвам че то може да достигне ниво...
в което всичко да зависи от самите нас.
И да бъдем щасливи в тоз труден час.
Надеждата, казват умира последна... ...

Не зная колко са ви заплатите,
но знам какво ви разсмива,
също знам и какво ви разплаква,
знам и какво ви прави щастливи.
Не ви знам стойността на имотите, ...

/по идея на Венцислав Василев от София/
Срещнали се пенсионираните полицаи Петров и Станков.
Петров: Станков, нещо много изнервен ми се виждаш напоследък. Да нямаш проблеми?
Станков: Имам Петров. Нека си остане между нас. Материалите ми във вестник "Пенсиониран полицай" малко се четат.
А знаеш, че а ...

Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...