Понеделник пак, но няма как- това е.
Като човек от този век се кая
и спи ми се, мълчи ми се, но няма
да си стоя във самота замаян.
Далече съм. Обречен съм. Виновен. ...

Защо да изнасилвам този свят
поезията ми никак не е нужна,
думите които мене ме болят
не го докосват и съм чужда,
с мълчанието, добър приятел ...

Слънчогледаво
ме гледа лятото
и ръси аромат
онзи до болка
познатия ...

Пияни ангели
Пияни
ангели
надничат
от душата ...

Четиринайсет каменни стени
заобиколени с вода и бодлите
на тръни вечно будни пазители
четиринайсет поклона преди
да изсветлее зората и звездите ...

ОПУС №2
На тема “Някои ширещи се суеверия”
Както и в първият ни труд , отново ще стане въпрос за проклятието на човешкият род “ЛЮБОВТА”
Вече виждаме възмутените лица на всички попаднали в нейната власт, но почакайте изтърпе ...

Много неща исках да ти кажа още... И не знам дали някога ще ги чуеш или ще прочетеш това, вероятно не... Не знам дали някога ще ме разбереш, аз самата не се разбирам... Не зная какво чувствам, не зная какво искам, не зная в какво вярвам... Просто живея...за теб! Мисля си колко е скучно без теб, как ...

Като златна
монета
от древна
митична земя
преобръщам се, ...

Твърде много вярвам.
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам. ...

Бяла луна с нежна ласка ме сгрява.
Вечерница пее ми с приказен глас,
нощта ме обгръща - безплътна оставам,
разтваря се в нищото моето "аз".
Неказвани думи сърцето шепти, ...

Една душа се скита сама.
Една душа бяга в нощта.
Нима това е тя?
Да, това е моята душа!
Сега посрещам жестоката съдба, ...

Търся те във всяка друга,
Виждам те зад всеки ъгъл..
Чувство,от което имам нужда
или може би се лъжа...
Как успя да ме омаяш ...

Ровиш с пръсти
във косите ми.
Все прибираш
кичури немирни.
Гледаш ме, ...

Котешки внимателно
влизаш в мисълта ми
и несъзнателно
кожата ти –гали ме.
Усмивката ти е звук ...

"Да живеем с надеждата, че можем да спретнем оазис в човешката душа, за да не отпуснем безпомощно ръце пред пустинята на времето"
Р.Босев
Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже ...

Любов,оставила
песъчинки в следите,
с аромата на жасмин
размила се в очите.
Целувка,бягаща ...

На майка ми
Вечна музо светлолика,
озари ме с вдъхновение,
да напиша най-красивото си
свое посвещение. ...

Минаха се дни, месеци, година,
но ти още тлееш в моето сърце,
зърна ли те, не мога да отмина
това красиво, ангелско лице.
Обичах те безкрайно до полуда, ...

Написано е на 24 юни 2005 и е посветено на едно момиче, което плени сърцето ми...
Една си ти за мен, прекрасна...
Една за моя поглед уморен...
Една, която любя страстно...
Една, за която съм роден... ...

Сблъсък на хармонии в объркан свят, отекват в абстрактна реалност за него.
Потърсил познаването му човек. Обгърнат в наметалото на мрачно Его.
Прекрил очи под тъмната качулка. Прогизнал от остра хладина.
Пътувал да търси позване, а откривал само празна суета.
Хванал дръзко меча на словесното. Да се ...

Очите му бяха големи и спокойни. Виждаше ги едва за втори път, а и действаха както нищо друго. Всеки негов поглед беше истинска благословия, дори когато беше на сън. Жестовете му на внимание бяха ненатрапчиви, но толкова уверени, че тя несъзнателно започна да си вярва...Нима...той...наистина?
После ...

Няма любов завинаги!
Няма! Обеща ми, а не ми я даде.
Няма мъже, които да не
мислят за други жени,
когато са със свята "любима", ...

Човешкото съществуване
,,Смъртта ме чакаше дълго,
най-дълго от всеки, който е чакал.
Смъртта ме желаеше страстно,
Най-страстно от всеки желаел ме нявга… ...

Лампите изгасват. Ами сега?
- Много бих искала...хм...нали знаеш, там, в онова списание пишеше....
- И аз бих искал, но...дали ще се справя?
Един малък диалог, при който момичето в действителност си мисли "Айде бе, човече, нали уж беше голям пич! Къде ми отиде удоволствието?", докато момчето псува н ...

Аз съм преборващ експериментален вопъл,
протягащ ръка , но не за милост.
Опитвам се да хвана мислите си в шепа,
не мога да ги събера.
Страх - ще ги загубя. ...

6 минути
Краят ражда теб. Ти ще преродиш ли мен?
Шест минути, а после вечен сън,
шест минути и всичко свършва. Ще загубя ли себе си?
Не усещам трепета по кожата, ...

Някога бях,
но вече не съм...
Някога имах -
сега просто е сън...
Някога вярвах, ...

Мрачен затвор
Лутам се, диря свое пространство,
срещам хора усмихнати, щастливи,
ала се чувствам все едно изпратена във странство,
сякаш съм мъртва, а те единствени са живи. ...

Капките дъжд по стъкло се стичат,
гледам и сякаш те виждам през тях.
Там си, далече, толкоз различен,
в себе си скрил моя мъничък грях.
Плаче нощта и пищи самотата, ...

На вас!
На всички вас,
които ме накарахте да страдам,
мъчейки се в сърцата ви да вляза.
Простете,аз вас ви уважавам, ...

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта ...

Все още не вярвам,че те имам,че си мой,
сякаш ангел небесен при мен те изпрати.
Ти появи се във живота мой,
точно когато имах нужда от помощта ти.
Дойде от нищото,подаде ми приятелската си ръка, ...

Не бях осъзнала колко си прекрасен,
не бях осъзнала колко важен си за мен.
Не бях!
Не бях осъзнала как си съвършен,
не бях осъзнала как си опростен. ...

Някак трепети горещи
във сърцето си усещам,
две метални клещи
спират ми дъха на често.
Аз мълча, не предизвиквам, ...

Една история
Беше Септември,листата падаха бавно и същевременно толкова красиво.Образуваха един безкраен,загадъчен, жълто-кафяв килим,който придаваше на природата достойно савършенство.Та нали именно Есента беше един от наи-хубавите и спокойни сезони,сплотяващи любовта,щастието и приятелството.
Точн ...