През моите очи
светът е сложен.
През моите очи
светът гори.
През моите очи ...

Време е да помълчим!
Не във спор безмислен,
не във минало безредие,
не във наранени мисли,
в мълчание да постоим. ...

Искаш ли отново аз да те сънувам?
Да, но навярно в друг живот.
Защо си мислиш, че за тебе аз тъгувам?
Не знаеш ли? Любовта ти ме превърна в робот.
Хилядите нощи в сълзи обляна ...

Затвори очи…
Земята сутрин под нозете ни танцува,
а пък Небето не престава да трепти...
С игриви устни полъх листите целува
върху които с бели думи пишеш ти... ...

За това няма никой виновен!
Просто тръгваш... Оставам сама...
Не сама - оставам със спомен.
Никой няма за нищо вина!
Ти потегляш към своето бъдеще, ...

Между зимата и пролетта,
аз не знам къде съм и коя съм.
Взела съм на зимата студа,
мечти, илюзии от сън.
Сън жесток и страшен, ...

Далече си ти сега.
Без тебе пуста е моята душа.
Как искам аз сега,
ти да се завърнеш,
силно да ме прегърнеш, ...

Защо бях толкова глупава,
че да не разбера защо беше с мен?
Защо бях толкова глупава,
че да не разбера какво искаше от мен?
Всичко ти давах. Всичко ,каквото поискаш. ...

Аз ще съм луна в съня ти,
затова, ако искаш ти заспивай.
Аз ще съм слънцето в деня ти,
затова, ако искаш, пробуди се.
Аз ще бъда твойта пролет, ...

Тя стоеше до прозореца загледана в звездите,някак неестествено големи и ярки за
тоя сезон.Светеха за нея,показваха пътя...В обърканата й душа се промъкваше
някак на пръсти,една дълго таена надежда... Преплете дългите си изящни пръсти,за
да не изпусне отново мига.Сълзите,като бисери нежно и бавно се ...

Нагнетено напрежението
ще се пръсне
по шевовете си...
Бойната секира
е изровена. ...

И аз там седях
на края на света,
не виждах, не чувах,
обгърната в сивота.
В паяжини прашни ...

/На една приятелка - Любовта/
Паяче по рамото върви.
Красиво рамо
крият златните коси.
Очите от дъгата изтъкани, ...

Времето наперено думички шепти -
с глас на чародей - заклинание реди.
Могъщите слова полека избледняват
тихо, тихо в мрака се явяват.
Златните орли се реят в небесата ...

Вселената побира се в юмрук
Вселената побира се в юмрук!
В дланта на вечния Гробар,
в пространство на капеща тъмнина
и на душите кръжащи в нея. ...

Там, при реката, там на теб се обрекох,
тебе, либе, вечно да любя се врекох,
но небето наше буря потъмни,
черен облак забули мойте дни.
Съдбата моя прокле ме ...

В шампанизирано пространство, плясък време
разлива февруарски мигновения ...
В живота срещнахме се толкова навреме,
че ... не остана място за съмнения?!
Израствам в теб като красив, изменчив образ ...

Войната стихна
Войната стихна.
Започна война.
Умира старецът,
но ражда се нов. ...

Обичам, да, обичам живота!
Аз дадох живот и получих...
Раздавам надежди... и вяра!
Подарявам мечти изтъкани
от сребърни невидими нишки. ...

В деня на ЛЮБОВТА,
с радост искам да те поздравя,
бъди ти моя Муза, Ева, Жулиета,
не изневерявай на късмета.
Все така бъди ми нежна, ...

Шест дни не спя,
шест дни те виждам пред моите очи.
Душата ми ридае, че не си до мене ти!
Какво да сторя, за да си отвориш сърцето ти.
...

Вървя по дългия път и си мисля къде ли си?
Ела при мен и аз ще бъда твой.
Ела, ела при мен ти, птицо скитницо!
Ела ,душата ми изгори, капка надежда ми остави и ме унижи,
че любовта си аз разкрих, а ти душата ми уби. ...

И ето пак съм аз тука .
Чакам те, а теб те няма.
Къде ли си ТИ? Не зная!
Ела и ме намери, ако ли пък не,
аз ще те намеря! ...

Отвъд предела
И отвъд предела – мрак.
Лешояди кръжат над мене пак.
Дочувам демоничния им смях,
но някак не ме е страх. ...

Ровейки из паметта си се върнах в моите тинейджърски години или както тогава ги наричаха гимназиални. Тогава всичко беше по различно,не така освободено и действително. Все се криехме по ъглите и тайни местенца, за да изпушим първата си цигара. Никога не успях да влезна сред лидерите на гимназията. Б ...

Човекът ,
който би искал да изгориш на клада -
съм аз.
И в моя иконостас
има ...

Звучиш ми като брачен договор.
почти.
Не толкоз тъжно
и не толкоз завинаги.
Днес правя завещание. ...

О т денят в който те видях
Б лесна светлина в мъглата.
И сках, молих се, мечтах...
Ч аках да прогониш самотата.
А нгел нежен, слънце мое, ...

За миг разби света във който живях.
Потъна денят в тъмнина,
загуби се шума в тишина.
Сълзите очите ми изгарят,
за нова вяра надежда няма. ...

Измама бил си ти, измама от която ще боли.
Стъпки нощем в съня си дочувам.
Всеки за някъде забързан,
а ти и аз седим на двата бряга,
заровили лица в ръцете си, ...

Неонов лъч, отново за кратко светлина,
плаха топлина пак за секунди съживи света.
Но как да се живее само за мига, ден за ден?
Как да забравя пак това, смисъла за мен?
Играх си и на играта оказах се в плен. ...

Отново името ти срещам,
пак ли то за мене ще крещи...
Искам да избягам, а искаш ли и ти..
Мога да те имам, сърцето ти дори.
Очите ти ще парят, душата ще гори, ...

Една душа сама, една душа търси друга в нощта.
Една мечта неосъществена, една меча която те буди в съня.
Трептящо сърцето ти плаче, по лицето капят сълзи.
Отпуснати ръцете ти изстиват, очите ти са удавени в сълзи.
Леко устните отронват - "Не си отивай! Върни се! Остани!" ...

Тази история е предавана вече няколко поколения в моя род. Пътувала е с магарешка каруца по калдъръмените улички край варненското пристанище в началото на века, преплавала е Босфора в третокласна каюта на турски параход, а още по - преди се е влачела с изранени нозе по прашните пътища на подивялата ...

Забравена от ужаса на мрака,
останала без дъх и без покой,
една надежда някъде ме чака.............
Но тук е тъмно и мъгливо,
и няма капка топлина. ...