Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...

Спуска се прощална тъма,
наближава тъгата на есента,
душата ми е смутена и сама -
ще ме приспи скоро нощта.
Тревогата ме притеснява силно, ...

Есен е вече, море!
Бриза мете листата,
посивяло е синьото небе,
замлъкнал е глъча на децата.
Това натъжава те, море, ...

Суетна съм, когато иде реч за чистотата на душата.
Не казвам, че стерилна е...сред другите витае.
Не искам да изричам клетви на безгрешници,
самата аз греша и си прощавам. Простено и на Вас да е.
Гневя се. Макар, че този гняв обида е за гневните. ...

Кому е нужна тая злоба?
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава. ...

Не ме търсѝ в казино или в бар.
Хазарт и флирт на мене не прилягат.
В игрите на лъжи и на комар
печели само, който не залага.
Във водките и скъпия коняк – ...

Отида ли си, знам ще ме потърсиш.
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда ...

Лято лепи ми по миглите още,
устните с ягодов дъх са пропити.
Синьо сънувам небето си нощем.
Птици в душата прелитат, прелитат.
Малко море си запазих в очите, ...

Небето сякаш се предаде,
таено чувство как боли,
на болката си се отдаде
и рукна дъжд – вали, вали ...
И не разпитвам, не гадая, ...

Бледа луната зад върхари наднича,
светло е още, огнен залез гори.
Полудяло слънцето в дъга се облича,
в небето проблясват неродени звезди.
Затаила дъх на манежа пристъпвам, ...

Навярно нявга съм обичал.
Съчинявал съм балади.
След някоя девойка тичал
и съм правил серенади.
Навярно в къщи съм стоял ...

Аз, ти и Вселената
Вземи Вселената огромна
със всички светещи за теб звезди!
Дарявам ти я! Да е твоя!
И както искаш ти я украси! ...

Днес,
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал ...

Живяла някога, много, много отдавна в далечна източна земя чудно красива принцеса. Казвала се Айгул – Лунно цвете. Стройна и гъвкава като горска сърна, с коса като атлаз, сплетена на безброй атрацитено черни плитки, дълги до кръста; с очи, искрящо-зелени като изумруди. Когато се смеела все едно перл ...

ТОВА, КОЕТО ПРЕМЪЛЧАВАМ
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...

- Плюй!
Кървава ръка с кал под ноктите стискаше кръста . Усети миризмата на пот и вкиснало.
- Плюй бе, гяур!
От параклиса се стелеше дим. Навсякъде писъци и...
Видя, как разкъсаха ризата на дъщеричката му, а голото телце трепереше от ужас. ...

- Сине, сине – вика майката – Приятелите ти са женени вече. Не се ли замисляш?
- Мисля, мамо. Но няма как да им помогна…
хххх
Опитният готвач се храни в съседния ресторант…
хххх ...

Жега, ама жега… На улицата едва се издържаше – като че между плочките изригваше врящ вятър, който сушеше дробовете.
Затова бързах. Едно – да се скрия под асмата, второ – чичо Пешо очакваше спасение. Под формата на няколко кенчета бира. Просто и вчера беше кипящо време и той използвал последните дози ...

човек на Бог да
се нада - че от ада
няма пощада
..........................................
първа редакция: ...

Гробарите пристигнаха като всеки ден в 7:30 сутринта. Поръчаха си кафетата и кротко засмукаха от цигарите си. За тях започваше поредния работен ден, за Пепи също. Бяха от първите му клиенти, кротки и тихи хора. Вадеха си поминъка с лопатите, подпрели ги на колоната до прозореца. Дори бяха щастливи и ...

Всичко в този свят е разделено на два полюса, две крайности. Началото е поставено още с навлизането на религиите.
Небе-земя, светлина-мрак, любов и омраза, война и мир. Временно и вечно.
А къде е средата? Навярно е там, където е мечтаната "Утопия" на Томас Мор.
Средата е там, където са невзрачните, ...

Дали ще мога да си тръгна
като камбанен звън разкъсал тишината?
В мълчание сега да се превърна,
да докосна на камбаната душата.
Дали ще мога с нея да запея ...

Добро утро, есенен хлад!
Благодаря ти за нахалната лудост!
За топлина предизвикваш ти глад,
прелюдия към божествена близост!

Поиска прошка. Не сега.
На мен не ми се дава още.
Нагазих в болка и тъга
На всичкото отгоре - нощ е.
Не зная колко е часът ...

Откакто разцъфтяха в мене стихове,
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите ...

Аз от много отдавна съм в Ада
Аз от много отдавна съм в Ада
и още дълги години там ще остана,
навярно ще получа голяма награда
за всички болки, несгоди и терзания. ...

Ако по пътя спънеш се на камък
и от това кракът те заболи,
ако окаже се случайно,
че глезенът ти счупен е дори,
ако от болка покрай тебе ...