Европа санкции сама си налага,
да се къпем на места не ни се полага,
в жегата да ползваме климатици ни ограничава...
Въобще да живеем дали ни се разрешава!?
http://silnabulgaria.eu/2022/07/%d0%b1%d1%80%d1%8e%d0%ba%d1%81%d0%b5%d0%bb-%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b ...

Понякога е нужно да избягаш,
с липсата си нощем да го давиш.
Понякога е нужно да те няма,
да изчезнеш,да не се обадиш....
Понякога е нужно и е редно ...

АПЕНДИКС
Дори секунда още,
ако продължа да пазя
подтиснатите мисли и чувства
дълбоко в мен, ...

ИЗ ЛАБИРИНТИТЕ НА ПАМЕТТА
Светът е бил библиотека,
достъпен звездният атлас.
Отпил ли е един от вас
от мъдростта на вековете? ...

"Bipolarity" by Ivan Drackaliev (Иван Дракалиев)🎸
А demo recording from an unrealized project with other musicians that I completed myself.
Composer & Performer also ME! 🎥 🤟 👈

Как искам някой да натисне спусъка
И нещо да започне. Или да бъде края.
Омръзна ми от скучни часове.
В совалката на дните безметежни
Жадувам гръм от ясното небе. ...

Красива жена като нея е рядкост,
още от пръв поглед спира дъха.
Попадаш във нейната необятност,
интерес породен за вкуса на греха.
С нея опитал би малко от всичко, ...

Една малка, но много лична част от „Цяло” – книгата, с която аз и скъпата ми майка отново се събираме заедно (макар и не физически) след 10 години. Ако и вие искате да влезете в нашия свят и да разберете нашите виждания за живота, пишете за своята бройка тук или на следния e-mail: max_mix@abv.bg.
„С ...

Вечер сладка. Жената на работа беше и да закъснее щеше – момент идеален да се скатавам и само да се чудя на коя кълка да легна докат си гледам състезанието по мотори, де съм записвал... Да, ама не! Туй, драгий читателю, не съм аз (поне не страшно често), аз съм един същински джентълмен, та викам док ...

Неизмит прозорец - UV филтър.

Валеше. Застана под козирката на кафенето. Извади от джоба кърпа и избърса лицето си. Изтри олющения калъф на цигулката. Отвори капака и погали своето съкровище. Знаеше, че и днес ще бъде поредният ден, в който ще се прибере с празен джоб, а искаше да купи на Теа онези сребърни обици, като рози. Не ...

Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи. ...

Макс
2022, две седмици преди Коледа
Огледалото. Онази врата към други светове, за които само Алиса знае. И вратата към моят непредизвестен край. Непредизвестен засега. Защото очите на детето, което ме гледа очакващо, са портал. Портал към една забранена мечта, която ме сполетяваше в редките моменти, ...

Кратката версия на този разказ беше включена
в проекта "Спирка за разкази" на Сдружение „Кашалот“– Варна
и беше публикуван на спирката на община - Варна, 2019 г.
Благодаря им от сърце.
Лятото беше в разгара си. Месец юли. В колата работеше климатикът. Беше прохладно и приятно. Борис обичаше този час ...

Не сме приятели!
Не се познаваме
Дори на улицата да се сблъскаме -
Малшанс! Неволна среща! -
дори тогава, ...

Беше времето.
Но вече не е.
Сега е временно
банално клише.
Наше бе времето, ...

-Мамо, казах ти още като се чухме по телефона да не готвиш толкова много, тук има храна за 10 души.
Майка й постави пресилена учуденост на лицето си:
-Но Сюзън, все пак имаме повод, колко време мина откакто ни гостувахте с Питър, а и виж го колко хилав е станал, кожа и кости е. С какво го храниш тов ...

Нощта отново ни покри
Изпра морето от цвета
Града остана само в светлини
Цветя, къщя, градини -
изпрани бяха от нощта, ...

Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...

Всички наопъки, аз - на терсене
пия чая с лед, а бирата топла
и с шоколад за мезе
(хайде, тук смело надавайте вопли).
Токчета нося най-често в ръцете си. ...

Ще казваме, че един триъгълник е вписан в елипса, ако всеки връх на триъгълника лежи върху елипсата. От всички триъгълници вписани в елипса има ли такъв с максимално лице?

Трета, пета, няк'ва възраст.
Втора младост отлетя,
първа няма да се върне.
Дре-ме ми на сай-де-ра!
То, с акъл на рян зелена ...

Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар, че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реал ...

От памтивека по каменистия път
(този, уж дето все води към Рая),
в тъмната страна на душата, отвъд,
камъни човеците трупат… Грамада.
Че съдници много, а камъни ще потрябват... ...