Глава 51 Одинокое направление.
- И когда это произойдёт? Сколько можно кочкарить!
- Что-то опять не то…
- Пусть существуют вдали от власти без прегрешений. Мы не какие ни будь угнетатели и колонизаторы, а устраняющие увещеватели соразмерной истины, приносящие добродеяния, жаждущие праведности. Нечес ...

Може ли някой да режисира
човешката мъка, да подреди
онова виене на душата,
което не познава прегради,
онова трепкане на сърцето, ...

Мамо, мамо вече съм здрава!
Цяла нощ ме лекува куклата Анна.
Взе от бюрото мойта острилка,
с нея наряза някаква билка.
Прати в гората сивият Зайо, ...

Герои
Помниш ли, че си говорихме
за онези трудни времена,
за дни, в които са се борили
за правда и за свобода? ...

По залеза изпращам всяка болка
и нека вечерта да я приспи,
прегарят всякакви тревоги
от старите закони в светлите звезди!
В ново пренареждаме си дните ...

Дървено конче подарък ми купи
дядо. (Така го обичам!)
Аз го харесах, но се и нацупих –
исках да може да тича.
То ме люлее по бебешки само. ...

Разхождаме се снощи късно с Джери
по хладното, към двадесет и три часа.
Отде Милен Поета тук да се намери,
нарязан като брадва, и червен му е носа.
Напредва смело нашият с демократична крачка, ...

И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи, ...

Котаракът ми не вярва в Бог. Питам го, атеист ли е или агностик, а той ме гледа втренчено. Не е чел и Библията. Въпреки това, си живее съвсем хармонично. Хапва си, пийва си, поиграва си и си поспива. Не създава полезни продукти, както хората, но какво от това? Съвсем инстиктивно използва обичта ми, ...

Хайкукуригу,
хайкути, хайкускуси,
хайкурдисване.

Получи световъртеж и се наложи да извика Спешна помощ. Мия не беше от страхливите. Дори почака известно време в легнало положение, за да отмине, но пристъпите се повтаряха. Чувстваше се ужасно – големият прозорец тръгваше надясно и обикаляше стаята. При ставане, при лягане, дори само при промяна в п ...

Това е Мъртвата долина… Внимавай! Не бързай… Каквото трябва – ще ти кажа и покажа. Каквото не бива… Пак ще го научиш. Макар че може и последното ти знание на тази земя да е. Защото ние сме пазители на Тайните знания, а тези знания си имат свои закони. Най-вече към нас…
Ето – предшественикът ти стигн ...

СЛАМКА
Автор: Лиляна Вуич Томлянович
Песента е сламка на истината
в това море от измама и лъжи,
които някои от вихрушките планират да взривят ...

Дори мирисът
на хиляди други цветя
не ще върне към живот
градината, която създаде.
Защото тя беше ...

ИДИОТОКРАЦИЯ
Избрахме в много тежки времена
трагикомично калпава управа,
не ѝ върви на нашата страна
и крахът вред позорно продължава. ...

Понякога имаш нужда просто от една протегната ръка,
от едно рамо, на което да се подпреш, за малко
Да спреш за момент.
Да си починеш от този тежък товар, който си нарамил.
Понякога имаш нужда просто от някого, ...

Дъждовно е...
Вали причина,
а следствието
има си чадър.
Къде, кажи ми ...

Когато бях… ергенче
на двадесет и пет,
и скромничко студентче:
изгряващ млад поет,
преспивах в общежитие ...

Ще се върна след хиляди зими,
в непозната обвивка навярно,
но душата със себе си взимам -
светла сянка в окото на гарван.
От сребристия диск на луната ...

Кое е накарало император Балдуин I Фландърски преди 800 години да тръгне в поход срещу България?
За пръв път ли историята ни налага нова политическа ориентация?
Йоан Готиния и адриатическата ориентация
– Ваше величество, сърцето на светия отец е изпълнено с радост, че Ваше величество не се посвени д ...

Денем гоня пеперуди,
а по залез тичам с хвърчила.
Събирам детелини - изумруди
и нощем със светулките блестя.
Понякога се разпилявам ...

Нека бъде с музика
Каква ли ще е моята смърт –
бърза, бавна или жестока?
Рано е още да разбера,
но ако е писано, нека да е в посока. ...

По залез дните стъпват полегато
по хоризонта топъл от лъчи,
на слънчевите погледи обрали
облаците на живяното преди!
Гушнал някой скътан спомен ...

Обичаш ли ме? Думичка кажи!
Пални звезда във моята вселена!
В зениците си днес ме приюти
и нека нежността е споделена!
Обичаш ли ме? Тихо промълви! ...

Не я обичам тази дума „някога”,
че все раздава празни обещания.
Надеждите на ластици разтяга,
мечтите пък без капчица внимание
приспива във леглото на забравата. ...

Заболя, заболя, заболя ме.
Опъни максимално връвта.
Забоди на върха гордо знаме
и тласни обичта в пропастта.
Замени, замени, замени ме. ...

Не заспивам сега. Вън умират звезди
и небето е смръщило вежди.
Ти не гледаш към мен. Аз не вярвам в “преди”,
но за бъдеще нямам надежда.
Не заспивай и ти! Не сега. Вън е мрак! ...

Почерня и съвсем се продъни
и проряза тъй тънката дрипа
на небето порой, от съня ни,
огън, жупел Отецът изсипа.
Знам, виновни сме, Татко! Кочия, ...

Върви животът. Многолик и пъстър.
Едно постига, друго - не.
Каквото има - все не му достига,
но книга трябва ли му? Не и не!
Екран. Картинка. Никаква причина ...

Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...

Мило ми е край родна старата къща,
от която си тръгвам и се завръщам.
Да седна отпред пред старата лоза,
да си спомням за детството, за някога.
Мило ми е, когато видя моята майка, ...

Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели, и са повярвали.
Йоан 20:29
Кандилка се луната –
кади тамян в мъглата,
потрепват рой звездици – ...

Дори в успкояващата прегръдка на съня,
тялото ми непокорно се извива
под въздействието на
несъществуващите му целувки
върху горещата ми кожа ...

Стоя на прозореца и гледам навън, как се носят малки снежинки, а е май. Месецът на щастието за природата. Сякаш нежни мечти и надежди плуват във въздуха. Красиво е, но и тъжно. Старата върба ги изпраща за сбогом. Знам, че умира. Стволът и е прояден. Не е останала, почти никаква кора. Някъде ниско до ...

Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,
родила жито, рози, виолетки...
Ограбваме я, щедра е към нас, ...

Снощи мама ми донесе
нова кукла, армаган.
Гушнах я и сън унесе
моят щур детински план.
Мислех цяла нощ със Мими ...

Няма жени фатални,
има мъже брутални.
Ин от Ян
става зян.